от Bulgarian Bible Society1И Господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи Господ на Сарра, както бе говорил. (Бит 17:19; Бит 18:10; Евр 11:11)2Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил Бог; (Гал 4:22)3и Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра; (Мт 1:2)4и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог. (Бит 17:10; Д А 7:8)5Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак.6И рече Сарра: смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее.7И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.8Детето порасна и го отбиха; и Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха (сина му) Исаака.9Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина и Исаака),10и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина и, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака. (Гал 4:30)11Това се видя Аврааму много тежко поради сина му (Измаила). (Бит 17:18)12Но Бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата и, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име; (Рим 9:7; Евр 11:18)13и от сина на робинята Аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе. (Бит 16:10; Бит 17:20; Бит 25:16)14Авраам стана сутринта рано, взе хляб и мях с вода, и даде на Агар, като и тури на рамо: даде и и момчето и я изпрати. Тя тръгна и се заблуди в пустиня Вирсавия;15водата в мяха се свърши, и тя остави детето под един храст,16и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него), и викна та заплака.17И Бог чу гласа на момчето (оттам, дето беше то); и Ангел Божий от небето извика на Агар и и рече: що ти е, Агар? не бой се; Бог чу гласа на момчето оттам, дето е то;18стани, дигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще произведа от него голям народ. (Бит 17:20)19И Бог и отвори очите, и тя видя кладенец с (жива) вода, и отиде, та напълни мяха с вода и напои момчето.20И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък.21Той живееше в пустиня Фаран; и му взе майка му жена от египетската земя. (Бит 14:6)22И в онова време Авимелех, със (свата Ахузата и) воеводата си Фихол, рече на Авраама: Бог е с тебе във всичко, каквото правиш; (Бит 20:2)23а сега закълни ми се тук в Бога, че ти няма да пакостиш нито на мене, нито на сина ми, нито на внука ми; и както аз добре постъпвах с тебе, тъй и ти ще постъпваш с мене и със земята, в която си гост. (Бит 26:11)24И рече Авраам: заклевам се,25Тогава Авраам укоряваше Авимелеха за водния кладенец, що бяха отнели Авимелеховите слуги. (Бит 26:15; Бит 26:18)26А Авимелех (му) каза: не зная, кой е сторил това, пък ти не ми си обадил; аз дори и не съм чувал за това досега.27И взе Авраам дребен и едър добитък и даде на Авимелеха, и двамата сключиха съюз.28И отлъчи Авраам седем женски агнета от стадото на дребния добитък.29А Авимелех рече Аврааму: за какво са тука тия седем женски агнета (от стадото овци), които си отлъчил?30(Авраам) отговори: вземи от ръката ми тия седем женски агнета, та да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.31Затова той и нарече това място: Вирсавия, понеже там и двамата се клеха, (Бит 26:33; И Н 15:28; И Н 19:2)32и сключиха съюз във Вирсавия. И стана Авимелех, и (сватът му Ахузат и) воеводата му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.33И насади (Авраам) при Вирсавия дъбрава, и призова там името на Господа, Вечния Бог. (Бит 13:4; Ис 57:15)34И живя Авраам във Филистимската земя като странник много дни.