от Veren1След това Иисус премина на отвъдната страна на Галилейското, тоест Тивериадското езеро.2А едно голямо множество Го следваше; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.3И Иисус се изкачи на хълма и седеше там с учениците Си.4А наближаваше Пасхата, юдейският празник.5Иисус, като повдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб, за да ядат тези?6А това каза, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво щеше да направи.7Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.8Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:9Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемични хляба и две риби; но какво са те за толкова хора?10Иисус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева. И така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.11Иисус взе хлябовете и като благодари[1], ги раздаде на учениците, а учениците – на седналите; също така и от рибите, колкото искаха.12И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.13И така, от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.14Тогава хората, като видяха знамението, което Иисус извърши, казаха: Наистина Този е Пророкът, който щеше да дойде на света.15А Иисус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.16А когато се свечери, учениците Му слязоха при езерото17и влязоха в лодка, и потеглиха към другата страна на езерото, към Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Иисус не беше дошъл при тях.18И езерото се вълнуваше, защото духаше силен вятър.19И когато бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия5-6 километра, видяха Иисус да ходи по езерото и да се приближава към лодката; и се уплашиха.20Но Той им каза: Аз съм; не се бойте!21Тогава те с желание Го взеха в лодката и веднага лодката се намери при сушата, към която отиваха.22На другия ден, когато множеството, което стоеше отвъд езерото, видя, че там няма друга лодка, освен тази, в която бяха влезли учениците Му, и че Иисус не беше влязъл в лодката с учениците Си, а учениците Му бяха тръгнали сами,23обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше благодарилст. 11;;24и така, когато множеството видя, че Иисус Го няма там, нито учениците Му, те сами влязоха в лодките и отидоха в Капернаум, като търсеха Иисус.25И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Равви, кога си дошъл тук?26В отговор Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.27Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот[2], която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.28Затова те Му казаха: Какво да правим, за да вършим Божиите дела?29Иисус в отговор им каза: Това е Божието дело – да повярвате в Този, когото Той е пратил.30Тогава Му казаха: А Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?31Бащите ни са яли манна в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат.“32На това Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.33Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света[3].34А те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.35Иисус им каза: Аз съм хлябът на живота[4]; който дойде при Мен, никога няма да огладнее и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.36Но казах ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.37Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мен, никак няма да го изпъдя;38защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, който Ме е пратил.39Това е волята на Моя Отец, който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, а да го възкреся в последния ден.40И това е волята на Този, който Ме е пратил: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз ще го възкреся в последния ден[5].41Тогава юдеите зароптаха против Негост. 61;, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.42И казаха: Не е ли Този Иисус, синът на Йосиф, чиито баща и майка ние познаваме? Как тогава Той казва: Аз съм слязъл от небето?43Иисус в отговор им каза: Не роптайте помежду си.44Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отецст. 65;, който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния денст. 39;.45Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мен.46Не че някой е видял Отца, освен Онзи, който е от Бога; Той е видял Отца.47Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, има вечен живот.48Аз съм хлябът на живота.49Бащите ви ядоха манна в пустинята и измряха.50Това е хлябът, който слиза от небето, за да яде човек от него и да не умре.51Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето[6]. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, (която Аз ще дам) за живота на света.52Тогава юдеите започнаха да се карат помежду си, като казваха: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?53Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.54Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния денст. 39;.55Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.56Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, стои в Мен и Аз в него.57Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен.58Това е хлябът, който слезе от небетост. 51;; а не както бащите ви ядоха манна и измряха. Онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века.59Това Иисус каза в синагогата, като поучаваше в Капернаум.60Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това слово; кой може да го слуша?61Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му за това роптаятст. 41;, им каза: Това ли ви препъва?62Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, където е бил преди?63Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот.64Но има някои от вас, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.65И каза: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не Му е дадено от Моя Отецст. 44;.66Поради това мнозина от учениците Му се върнаха назад и повече не ходеха с Него.67Тогава Иисус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?68Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот;69и ние повярвахме и познахме, че Ти си (Христос, Синът на живия Бог,) Светият Божи.70Иисус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?71А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
1Après cela, Jésus s'en alla de l'autre côté du lac de Galilée, ou lac de Tibériade.2Une grande foule le suivait, parce que les gens voyaient les signes miraculeux qu'il faisait sur les malades.3Jésus monta sur la montagne, et là il s'assit avec ses disciples.4Or la Pâque, la fête juive, était proche.5Jésus leva les yeux et vit une grande foule venir vers lui. Il dit à Philippe: «Où achèterons-nous des pains pour que ces gens aient à manger?»6Il disait cela pour le mettre à l'épreuve, car lui-même savait ce qu'il allait faire.7Philippe lui répondit: «Les pains qu'on aurait pour 200 pièces d'argent ne suffiraient pas pour que chacun en reçoive un peu.»8Un de ses disciples, André, le frère de Simon Pierre, lui dit:9«Il y a ici un jeune garçon qui a cinq pains d'orge et deux poissons, mais qu'est-ce que cela pour tant de monde?»10Jésus dit: «Faites asseoir ces gens.» Il y avait beaucoup d'herbe à cet endroit. Ils s'assirent donc, au nombre d'environ 5000 hommes.11Jésus prit les pains, remercia Dieu et les distribua [aux disciples, qui les donnèrent] à ceux qui étaient là; il leur distribua de même des poissons, autant qu'ils en voulurent.12Lorsqu'ils furent rassasiés, il dit à ses disciples: «Ramassez les morceaux qui restent, afin que rien ne se perde.»13Ils les ramassèrent donc et ils remplirent douze paniers avec les morceaux qui restaient des cinq pains d'orge après que tous eurent mangé.14A la vue du signe miraculeux que Jésus avait fait, ces gens disaient: «Cet homme est vraiment le prophète qui doit venir dans le monde.»15Cependant Jésus, sachant qu'ils allaient venir l'enlever pour le faire roi, se retira de nouveau sur la montagne, tout seul.16Le soir venu, ses disciples descendirent au bord du lac.17Ils montèrent dans une barque pour traverser le lac et se rendre à Capernaüm. Il faisait déjà nuit et Jésus ne les avait pas encore rejoints.18Le vent soufflait avec violence et le lac était agité.19Après avoir ramé environ cinq kilomètres, ils virent Jésus qui marchait sur l'eau et s'approchait de la barque, et ils eurent peur.20Mais Jésus leur dit: «C'est moi, n'ayez pas peur!»21Ils voulurent alors le prendre dans la barque, et aussitôt celle-ci aborda à l'endroit où ils allaient.
Jésus, le pain de vie
22Le lendemain, la foule restée de l'autre côté du lac remarqua qu'il n'y avait eu là qu'une seule barque et que Jésus n'était pas monté dedans avec ses disciples, mais que ceux-ci étaient partis seuls.23D'autres barques arrivèrent de Tibériade près de l'endroit où ils avaient mangé le pain après que le Seigneur eut remercié Dieu.24Quand les gens s'aperçurent que ni Jésus ni ses disciples n'étaient là, ils montèrent dans ces barques et allèrent à Capernaüm à la recherche de Jésus.25Ils le trouvèrent de l'autre côté du lac et lui dirent: «Maître, quand es-tu venu ici?»26Jésus leur répondit: «En vérité, en vérité, je vous le dis, vous me cherchez non parce que vous avez vu des signes, mais parce que vous avez mangé du pain et que vous avez été rassasiés.27Travaillez, non pour la nourriture périssable, mais pour celle qui subsiste pour la vie éternelle, celle que le Fils de l'homme vous donnera, car c'est lui que le Père, Dieu lui-même, a marqué de son empreinte[1].»28Ils lui dirent: «Que devons-nous faire pour accomplir les œuvres de Dieu?»29Jésus leur répondit: «L'œuvre de Dieu, c'est que vous croyiez en celui qu'il a envoyé.»30«Quel signe miraculeux fais-tu donc, lui dirent-ils, afin que nous le voyions et que nous croyions en toi? Que fais-tu?31Nos ancêtres ont mangé la manne[2] dans le désert, comme cela est écrit: Il leur a donné le pain du ciel à manger.[3]» (Изх 16:1; Пс 78:24)32Jésus leur dit: «En vérité, en vérité, je vous le dis, ce n'est pas Moïse qui vous a donné le pain du ciel, mais c'est mon Père qui vous donne le vrai pain du ciel.33En effet, le pain de Dieu, c'est celui qui descend du ciel et qui donne la vie au monde.»34Ils lui dirent alors: «Seigneur, donne-nous toujours ce pain-là!»35Jésus leur dit: «C'est moi qui suis le pain de la vie. Celui qui vient à moi n'aura jamais faim et celui qui croit en moi n'aura jamais soif.36Mais, je vous l'ai dit, vous m'avez vu et pourtant vous ne croyez pas.37Tous ceux que le Père me donne viendront à moi et je ne mettrai pas dehors celui qui vient à moi.38En effet, je suis descendu du ciel pour faire non pas ma volonté, mais celle de celui qui m'a envoyé.39[Or, la volonté du Père qui m'a envoyé,] c'est que je ne perde aucun de tous ceux qu'il m'a donnés, mais que je les ressuscite le dernier jour.40En effet, la volonté de mon Père, c'est que toute personne qui voit le Fils et croit en lui ait la vie éternelle, et moi, je la ressusciterai le dernier jour.»41Les Juifs murmuraient à son sujet parce qu'il avait dit: «Je suis le pain descendu du ciel»,42et ils disaient: «N'est-ce pas Jésus, le fils de Joseph, celui dont nous connaissons le père et la mère? Comment donc peut-il dire: ‘Je suis descendu du ciel’?»43Jésus leur répondit: «Ne murmurez pas entre vous.44Personne ne peut venir à moi, à moins que le Père qui m'a envoyé ne l'attire, et moi, je le ressusciterai le dernier jour.45Il est écrit dans les prophètes: Ils seront tous enseignés de Dieu.[4] Ainsi donc, toute personne qui a entendu le Père et s'est laissé instruire vient à moi. (Ис 54:13)46C'est que personne n'a vu le Père, sauf celui qui vient de Dieu; lui, il a vu le Père.47En vérité, en vérité, je vous le dis, celui qui croit [en moi] a la vie éternelle.48Je suis le pain de la vie.49Vos ancêtres ont mangé la manne dans le désert et ils sont morts.50Voici comment est le pain qui descend du ciel: celui qui en mange ne mourra pas.51Je suis le pain vivant descendu du ciel. Si quelqu'un mange de ce pain, il vivra éternellement, et le pain que je donnerai, c'est mon corps, [que je donnerai] pour la vie du monde.»52Là-dessus, les Juifs se mirent à discuter vivement entre eux, disant: «Comment peut-il nous donner son corps à manger?»53Jésus leur dit: «En vérité, en vérité, je vous le dis, si vous ne mangez pas le corps du Fils de l'homme et si vous ne buvez pas son sang, vous n'avez pas la vie en vous-mêmes.54Celui qui mange mon corps et qui boit mon sang a la vie éternelle, et moi, je le ressusciterai le dernier jour.55En effet, mon corps est vraiment une nourriture et mon sang est vraiment une boisson.56Celui qui mange mon corps et qui boit mon sang demeure en moi, et moi je demeure en lui.57Tout comme le Père qui est vivant m'a envoyé et que je vis grâce au Père, ainsi celui qui me mange vivra grâce à moi.58Voilà comment est le pain descendu du ciel. Il n'est pas comme [la manne que vos] ancêtres ont mangée; eux sont morts, mais celui qui mange de ce pain vivra éternellement.»59Jésus dit ces paroles alors qu'il enseignait dans une synagogue, à Capernaüm.60Après l'avoir entendu, beaucoup de ses disciples dirent: «Cette parole est dure. Qui peut l'écouter?»61Jésus savait en lui-même que ses disciples murmuraient à ce sujet. Il leur dit: «Cela vous scandalise?62Si vous voyiez le Fils de l'homme monter là où il était auparavant!63C'est l'Esprit qui fait vivre, l'homme n'arrive à rien. Les paroles que je vous dis sont Esprit et vie,64mais il y en a parmi vous quelques-uns qui ne croient pas.» En effet, Jésus savait dès le début qui étaient ceux qui ne croyaient pas et qui était celui qui le trahirait.65Il ajouta: «Voilà pourquoi je vous ai dit que personne ne peut venir à moi à moins que cela ne lui soit donné par mon Père.»66Dès ce moment, beaucoup de ses disciples se retirèrent et arrêtèrent de marcher avec lui.67Jésus dit alors aux douze: «Et vous, ne voulez-vous pas aussi vous en aller?»68Simon Pierre lui répondit: «Seigneur, à qui irions-nous? Tu as les paroles de la vie éternelle.69Et nous, nous croyons et nous savons que tu es le Messie, le Fils du Dieu vivant.»70Jésus leur répondit: «N'est-ce pas moi qui vous ai choisis, vous les douze? Et l'un de vous est un diable!»71Il parlait de Judas l'Iscariot[5], fils de Simon, car c'était lui qui allait le trahir, lui, l'un des douze.