Псалм 60

Верен

от Veren

1 За първия певец. По музиката на Кремът. Свидетелство. Миктам на Давид. За поучение. Когато воюваше против арамейците от Месопотамия и арамейците от Сова и Йоав се върна и уби дванадесет хиляди едомци в Солната долина. Боже, отхвърлил си ни, разпръснал си ни, разгневил си се – възвърни ни отново! 

2 Потресъл си земята, разцепил си я – изцели проломите ѝ, защото се клати! 

3 Оставил си народа Си да види мъчителни неща, с омайно вино си ни напоил. 

4 Дал си знаме на онези, които Ти се боят – да се издига заради истината. (Села.) 

5 За да се избавят Твоите възлюбени, спаси с десницата Си и ме послушай! 

6 Бог говори в светилищетоили: светостта Си: Аз ще тържествувам, ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот. 

7 Мой е Галаад, мой е и Манасия, и Ефрем е шлемът на главата Ми, Юда е скиптърът Ми. 

8 Моав е умивалникът Ми, върху Едом ще хвърля сандала Си; приветствай Ме, филистимска земьо! 

9 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом? 

10 Не Ти ли, Боже, който си ни отхвърлил и не излизаш, Боже, с войските ни? 

11 Помогни ни срещу притеснителя, защото човешка помощ е суетна. 

12 Чрез Бога ще извършим велики дела и Той, Той ще стъпче притеснителите ни. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Псалм 60

Louis Segond 1910

1 Au chef des chantres. Sur le lis lyrique. Hymne de David, pour enseigner. 

2 Lorsqu'il fit la guerre aux Syriens de Mésopotamie et aux Syriens de Tsoba, et que Joab revint et battit dans la vallée du sel douze mille Édomites. 

3 O Dieu! tu nous as repoussés, dispersés, Tu t'es irrité: relève-nous! 

4 Tu as ébranlé la terre, tu l'as déchirée: Répare ses brèches, car elle chancelle! 

5 Tu as fait voir à ton peuple des choses dures, Tu nous as abreuvés d'un vin d'étourdissement. 

6 Tu as donné à ceux qui te craignent une bannière, Pour qu'elle s'élève à cause de la vérité. -Pause. 

7 Afin que tes bien-aimés soient délivrés, Sauve par ta droite, et exauce-nous! 

8 Dieu a dit dans sa sainteté: Je triompherai, Je partagerai Sichem, je mesurerai la vallée de Succoth; 

9 A moi Galaad, à moi Manassé; Éphraïm est le rempart de ma tête, Et Juda, mon sceptre; 

10 Moab est le bassin où je me lave; Je jette mon soulier sur Édom; Pays des Philistins, pousse à mon sujet des cris de joie! - 

11 Qui me mènera dans la ville forte? Qui me conduira à Édom? 

12 N'est-ce pas toi, ô Dieu, qui nous as repoussés, Et qui ne sortais plus, ô Dieu, avec nos armées? 

13 Donne-nous du secours contre la détresse! Le secours de l'homme n'est que vanité. 

14 Avec Dieu, nous ferons des exploits; Il écrasera nos ennemis. 

Public Domain