Псалм 18

Верен

от Veren

1 За първия певец. Псалм на ГОСПОДНИЯ слуга Давид, който говори на ГОСПОДА думите на тази песен в деня, когато ГОСПОД го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул. И той каза: Любя Те, ГОСПОДИ, сила моя! 

2 ГОСПОД е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на когото се уповавам, щит мой и рогът на спасението ми, висока моя кула. 

3 Ще призова ГОСПОДА, който е достоен за хвала, и ще бъда спасен от враговете си. 

4 Връзките на смъртта ме обхванаха, пороите на злото ме ужасиха. 

5 Връзките на Шеол ме обвиха; примките на смъртта ме стигнаха. 

6 В притеснението си призовах ГОСПОДА и извиках към своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми пред Него стигна в ушите Му. 

7 Тогава земята се поклати и потресе и основите на планините се разлюляха и поклатиха, защото Той се разгневи. 

8 Дим се издигаше от ноздрите Му и огън от устата Му пояждаше, въглени се разпалиха от Него. 

9 Той сведе и небесата и слезе и мрак беше под краката Му. 

10 Възседна на херувим и долетя, и летя на крилете на вятъра. 

11 Направи мрака Свое скривалище, шатри около Себе Си – тъмните води, гъсти небесни облаци. 

12 От блясъка пред Него преминаха гъстите Му облаци, град и огнени въглени. 

13 И ГОСПОД прогърмя от небето и Всевишният издаде гласа Си, град и огнени въглени. 

14 И изпрати стрелите Си и ги разпръсна, изстреля светкавици и ги обърка. 

15 Тогава се видяха коритата на водите, основите на света се откриха от Твоето смъмряне, ГОСПОДИ, от духането на дъха на ноздрите Ти. 

16 Посегна от горе, взе ме, извлече ме от големи води. 

17 Избави ме от силния ми враг, от онези, които ме мразеха, защото бяха по-силни от мен. 

18 Те ме стигнаха в деня на бедствието ми, но ГОСПОД ми стана подкрепа. 

19 И Той ме изведе на широко, освободи ме, защото благоволи в мен. 

20 ГОСПОД ми отдаде според правдата ми, според чистотата на ръцете ми ме възнагради, 

21 защото пазих пътищата на ГОСПОДА и не се отклоних от моя Бог в безбожие. 

22 Защото всичките Му правила бяха пред мен и наредбите Му не отдалечих от себе си. 

23 И непорочен бях пред Него и се опазих от беззаконието си. 

24 И ГОСПОД ме възнагради според правдата ми, според чистотата на ръцете ми пред очите Му. 

25 Към милостивия милостив ще се покажеш, към непорочния непорочен ще се покажеш, 

26 към чистия чист ще се покажеш, а към кривия противен ще се покажеш. 

27 Защото потиснат народ Ти ще спасиш, а гордите очи ще унижиш. 

28 Защото Ти правиш светилото ми да свети; ГОСПОД, Бог мой, озарява тъмнината ми. 

29 Защото с Теб разбивам полк, с моя Бог прескачам стена. 

30 Бог – пътят Му е съвършен, словото на ГОСПОДА е изпитано, Той е щит за всички, които се уповават на Него. 

31 Защото кой е Бог освен ГОСПОД? И кой е канара освен само нашият Бог? 

32 Бог ме препасва със сила и прави пътя ми съвършен. 

33 Прави краката ми като на елените и ме поставя на височините ми. 

34 Учи ръцете ми да воюват, ръцете ми огъват бронзов лък. 

35 И Ти ми даде щита на спасението Си и десницата Ти ме укрепи, и снизхождението Ти ме възвеличи. 

36 Ти разшири стъпките ми под мен и краката ми не се подхлъзнаха. 

37 Гоних враговете си и ги стигнах, и не се върнах, докато не се довършиха. 

38 Разбих ги и не можаха да се вдигнат, паднаха под краката ми. 

39 И Ти ме препаса със сила за бой, повали под мен онези, които се надигат против мен. 

40 Обърна към мен гърба на враговете ми, унищожих онези, които ме мразеха. 

41 Извикаха, но нямаше кой да ги спаси, към ГОСПОДА, но не им отговори. 

42 И аз ги стрих като прах пред вятъра; изхвърлих ги като уличната кал. 

43 Ти ме избави от разприте на народа, постави ме за глава на народите, народ, който не познавах, ми слугува. 

44 Щом чуха, ми се подчиниха; чужденци ми се покориха лицемерно. 

45 Чужденци отслабват и излизат разтреперени от крепостите си. 

46 Жив е ГОСПОД и благословена канарата ми! И да се възвиси Бог на спасението ми, 

47 Бог, който отмъсти за мен и покори под мен народите, 

48 и ме избави от враговете ми. Да, Ти ме извиси над онези, които се надигнаха против мен, избави ме от насилника. 

49 Затова, ГОСПОДИ, ще Те славя сред народите, и Името Ти ще възпея. 

50 Ти правиш велико спасението на царя Си и оказваш милост на помазаника Си, на Давид и на потомството му до века. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Псалм 18

Louis Segond 1910

1 Au chef des chantres. Du serviteur de l'Éternel, de David, qui adressa à l'Éternel les paroles de ce cantique, lorsque l'Éternel l'eut délivré de la main de tous ses ennemis et de la main de Saül. Il dit: 

2 Je t'aime, ô Éternel, ma force! 

3 Éternel, mon rocher, ma forteresse, mon libérateur! Mon Dieu, mon rocher, où je trouve un abri! Mon bouclier, la force qui me sauve, ma haute retraite! 

4 Je m'écrie: Loué soit l'Éternel! Et je suis délivré de mes ennemis. 

5 Les liens de la mort m'avaient environné, Et les torrents de la destruction m'avaient épouvanté; 

6 Les liens du sépulcre m'avaient entouré, Les filets de la mort m'avaient surpris. 

7 Dans ma détresse, j'ai invoqué l'Éternel, J'ai crié à mon Dieu; De son palais, il a entendu ma voix, Et mon cri est parvenu devant lui à ses oreilles. 

8 La terre fut ébranlée et trembla, Les fondements des montagnes frémirent, Et ils furent ébranlés, parce qu'il était irrité. 

9 Il s'élevait de la fumée dans ses narines, Et un feu dévorant sortait de sa bouche: Il en jaillissait des charbons embrasés. 

10 Il abaissa les cieux, et il descendit: Il y avait une épaisse nuée sous ses pieds. 

11 Il était monté sur un chérubin, et il volait, Il planait sur les ailes du vent. 

12 Il faisait des ténèbres sa retraite, sa tente autour de lui, Il était enveloppé des eaux obscures et de sombres nuages. 

13 De la splendeur qui le précédait s'échappaient les nuées, Lançant de la grêle et des charbons de feu. 

14 L'Éternel tonna dans les cieux, Le Très Haut fit retentir sa voix, Avec la grêle et les charbons de feu. 

15 Il lança ses flèches et dispersa mes ennemis, Il multiplia les coups de la foudre et les mit en déroute. 

16 Le lit des eaux apparut, Les fondements du monde furent découverts, Par ta menace, ô Éternel! Par le bruit du souffle de tes narines. 

17 Il étendit sa main d'en haut, il me saisit, Il me retira des grandes eaux; 

18 Il me délivra de mon adversaire puissant, De mes ennemis qui étaient plus forts que moi. 

19 Ils m'avaient surpris au jour de ma détresse; Mais l'Éternel fut mon appui. 

20 Il m'a mis au large, Il m'a sauvé, parce qu'il m'aime. 

21 L'Éternel m'a traité selon ma droiture, Il m'a rendu selon la pureté de mes mains; 

22 Car j'ai observé les voies de l'Éternel, Et je n'ai point été coupable envers mon Dieu. 

23 Toutes ses ordonnances ont été devant moi, Et je ne me suis point écarté de ses lois. 

24 J'ai été sans reproche envers lui, Et je me suis tenu en garde contre mon iniquité. 

25 Aussi l'Éternel m'a rendu selon ma droiture, Selon la pureté de mes mains devant ses yeux. 

26 Avec celui qui est bon tu te montres bon, Avec l'homme droit tu agis selon la droiture, 

27 Avec celui qui est pur tu te montres pur, Et avec le pervers tu agis selon sa perversité. 

28 Tu sauves le peuple qui s'humilie, Et tu abaisses les regards hautains. 

29 Oui, tu fais briller ma lumière; L'Éternel, mon Dieu, éclaire mes ténèbres. 

30 Avec toi je me précipite sur une troupe en armes, Avec mon Dieu je franchis une muraille. 

31 Les voies de Dieu sont parfaites, La parole de l'Éternel est éprouvée; Il est un bouclier pour tous ceux qui se confient en lui. 

32 Car qui est Dieu, si ce n'est l'Éternel; Et qui est un rocher, si ce n'est notre Dieu? 

33 C'est Dieu qui me ceint de force, Et qui me conduit dans la voie droite. 

34 Il rend mes pieds semblables à ceux des biches, Et il me place sur mes lieux élevés. 

35 Il exerce mes mains au combat, Et mes bras tendent l'arc d'airain. 

36 Tu me donnes le bouclier de ton salut, Ta droite me soutient, Et je deviens grand par ta bonté. 

37 Tu élargis le chemin sous mes pas, Et mes pieds ne chancellent point. 

38 Je poursuis mes ennemis, je les atteins, Et je ne reviens pas avant de les avoir anéantis. 

39 Je les brise, et ils ne peuvent se relever; Ils tombent sous mes pieds. 

40 Tu me ceins de force pour le combat, Tu fais plier sous moi mes adversaires. 

41 Tu fais tourner le dos à mes ennemis devant moi, Et j'extermine ceux qui me haïssent. 

42 Ils crient, et personne pour les sauver! Ils crient à l'Éternel, et il ne leur répond pas! 

43 Je les broie comme la poussière qu'emporte le vent, Je les foule comme la boue des rues. 

44 Tu me délivres des dissensions du peuple; Tu me mets à la tête des nations; Un peuple que je ne connaissais pas m'est asservi. 

45 Ils m'obéissent au premier ordre, Les fils de l'étranger me flattent; 

46 Les fils de l'étranger sont en défaillance, Ils tremblent hors de leurs forteresses. 

47 Vive l'Éternel, et béni soit mon rocher! Que le Dieu de mon salut soit exalté, 

48 Le Dieu qui est mon vengeur, Qui m'assujettit les peuples, 

49 Qui me délivre de mes ennemis! Tu m'élèves au-dessus de mes adversaires, Tu me sauves de l'homme violent. 

50 C'est pourquoi je te louerai parmi les nations, ô Éternel! Et je chanterai à la gloire de ton nom. 

51 Il accorde de grandes délivrances à son roi, Et il fait miséricorde à son oint, A David, et à sa postérité, pour toujours. 

Public Domain