Псалм 17

Верен

от Veren

1 Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни. 

2 Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата. 

3 Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми. 

4 Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците. 

5 Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха. 

6 Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми! 

7 Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб. 

8 Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си 

9 от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават. 

10 Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост. 

11 Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята – 

12 като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места. 

13 Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния, 

14 от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си. 

15 Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Псалм 17

Louis Segond 1910

1 Prière de David. Éternel! écoute la droiture, sois attentif à mes cris, Prête l'oreille à ma prière faite avec des lèvres sans tromperie! 

2 Que ma justice paraisse devant ta face, Que tes yeux contemplent mon intégrité! 

3 Si tu sondes mon coeur, si tu le visites la nuit, Si tu m'éprouves, tu ne trouveras rien: Ma pensée n'est pas autre que ce qui sort de ma bouche. 

4 A la vue des actions des hommes, fidèle à la parole de tes lèvres, Je me tiens en garde contre la voie des violents; 

5 Mes pas sont fermes dans tes sentiers, Mes pieds ne chancellent point. 

6 Je t'invoque, car tu m'exauces, ô Dieu! Incline vers moi ton oreille, écoute ma parole! 

7 Signale ta bonté, toi qui sauves ceux qui cherchent un refuge, Et qui par ta droite les délivres de leurs adversaires! 

8 Garde-moi comme la prunelle de l'oeil; Protège-moi, à l'ombre de tes ailes, 

9 Contre les méchants qui me persécutent, Contre mes ennemis acharnés qui m'enveloppent. 

10 Ils ferment leurs entrailles, Ils ont à la bouche des paroles hautaines. 

11 Ils sont sur nos pas, déjà ils nous entourent, Ils nous épient pour nous terrasser. 

12 On dirait un lion avide de déchirer, Un lionceau aux aguets dans son repaire. 

13 Lève-toi, Éternel, marche à sa rencontre, renverse-le! Délivre-moi du méchant par ton glaive! 

14 Délivre-moi des hommes par ta main, Éternel, des hommes de ce monde! Leur part est dans la vie, Et tu remplis leur ventre de tes biens; Leurs enfants sont rassasiés, Et ils laissent leur superflu à leurs petits-enfants. 

15 Pour moi, dans mon innocence, je verrai ta face; Dès le réveil, je me rassasierai de ton image. 

Public Domain