Притчи 7 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми при себе си. 2 Пази заповедите ми и живей, и закона ми – като зеницата на окото си. 3 Вържи ги на пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си. 4 Кажи на мъдростта: Ти си ми сестра! – и наречи разума сродник, 5 за да те пази от чужда жена, от чужденката, която ласкае с думите си^[1]. 6 Понеже погледнах през решетката си на прозореца на къщата си 7 и видях между неопитните, забелязах между синовете един млад човек, лишен от ум, 8 който минаваше по улицата близо до нейния ъгъл и вървеше по пътя към нейната къща 9 в дрезгавината, при свечеряването, в мрака на нощта и в тъмнината. 10 И ето, една жена го посрещна, облечена като блудница и с коварно сърце, 11 размирна и необуздана, краката ѝ не се спират вкъщи, 12 кога навън, кога по площадите, причаква на всеки ъгъл. 13 И тя го хвана и го целуна, и с безсрамно лице му каза: 14 Длъжна бях да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си, 15 затова излязох да те посрещна, да потърся лицето ти и те намерих. 16 Постлала съм леглото си с покривки, с покривки от пъстра египетска прежда, 17 покадила съм леглото си със смирна, алое и канела. 18 Ела, нека се опиваме с любов до зори, нека се наслаждаваме с милувки, 19 защото мъжът ми не е у дома си, замина на дълъг път, 20 взе кесия с пари в ръката си и чак на пълнолуние ще се върне у дома. 21 С многото си увещания тя го подмами, с ласкателните си устни го отвлечест. 5;. 22 Той веднага тръгна след нея, както вол отива на клане, както безумен в окови за наказание, 23 докато стрела прониже дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това ще ѝ струва живота. 24 И така, синове, послушайте ме и внимавайте в думите на устата ми. 25 Да не се отклонява сърцето ти към нейните пътища, не се заблуждавай в пътеките ѝ, 26 защото мнозина е повалила ранени и силни са всичките убити от нея. 27 Домът ѝ е пътища към Шеол и води надолу към клетките на смъртта.

Louis Segond 1910

1 Mon fils, retiens mes paroles, Et garde avec toi mes préceptes. 2 Observe mes préceptes, et tu vivras; Garde mes enseignements comme la prunelle de tes yeux. 3 Lie-les sur tes doigts, Écris-les sur la table de ton coeur. 4 Dis à la sagesse: Tu es ma soeur! Et appelle l'intelligence ton amie, 5 Pour qu'elles te préservent de la femme étrangère, De l'étrangère qui emploie des paroles doucereuses. 6 J'étais à la fenêtre de ma maison, Et je regardais à travers mon treillis. 7 J'aperçus parmi les stupides, Je remarquai parmi les jeunes gens un garçon dépourvu de sens. 8 Il passait dans la rue, près de l'angle où se tenait une de ces étrangères, Et il se dirigeait lentement du côté de sa demeure: 9 C'était au crépuscule, pendant la soirée, Au milieu de la nuit et de l'obscurité. 10 Et voici, il fut abordé par une femme Ayant la mise d'une prostituée et la ruse dans le coeur. 11 Elle était bruyante et rétive; Ses pieds ne restaient point dans sa maison; 12 Tantôt dans la rue, tantôt sur les places, Et près de tous les angles, elle était aux aguets. 13 Elle le saisit et l'embrassa, Et d'un air effronté lui dit: 14 Je devais un sacrifice d'actions de grâces, Aujourd'hui j'ai accompli mes voeux. 15 C'est pourquoi je suis sortie au-devant de toi Pour te chercher, et je t'ai trouvé. 16 J'ai orné mon lit de couvertures, De tapis de fil d'Égypte; 17 J'ai parfumé ma couche De myrrhe, d'aloès et de cinnamome. 18 Viens, enivrons-nous d'amour jusqu'au matin, Livrons-nous joyeusement à la volupté. 19 Car mon mari n'est pas à la maison, Il est parti pour un voyage lointain; 20 Il a pris avec lui le sac de l'argent, Il ne reviendra à la maison qu'à la nouvelle lune. 21 Elle le séduisit à force de paroles, Elle l'entraîna par ses lèvres doucereuses. 22 Il se mit tout à coup à la suivre, Comme le boeuf qui va à la boucherie, Comme un fou qu'on lie pour le châtier, 23 Jusqu'à ce qu'une flèche lui perce le foie, Comme l'oiseau qui se précipite dans le filet, Sans savoir que c'est au prix de sa vie. 24 Et maintenant, mes fils, écoutez-moi, Et soyez attentifs aux paroles de ma bouche. 25 Que ton coeur ne se détourne pas vers les voies d'une telle femme, Ne t'égare pas dans ses sentiers. 26 Car elle a fait tomber beaucoup de victimes, Et ils sont nombreux, tous ceux qu'elle a tués. 27 Sa maison, c'est le chemin du séjour des morts; Il descend vers les demeures de la mort.