от Veren1И се събраха при Иисус фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,2и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти, тоест неизмити ръце.3Защото фарисеите и всички юдеи, като държат преданието на старейшините, не ядат, без да си измият ръцете до лактите;4и когато се връщат от пазар, не ядат, без да се измият. Има и много други неща, които са приели да спазват – измивания на чаши, глинени и медни съдове (и легла).5И така, фарисеите и книжниците Го запитаха: Защо Твоите ученици не вървят по преданието на старейшините, а ядат хляб с нечисти ръце?6А Той им каза: Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано: „Този народ Ме почита с устните си, но сърцето им се намира далеч от Мен.7Но напразно Ме почитат, като учат за поучение човешки заповеди.“8Вие оставяте Божията заповед и спазвате човешкото предание: (миенето на стомни и на чаши; и правите много други неща).9И им каза: Вие успешно осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!10Защото Мойсей каза: „Почитай баща си и майка си“, и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“11Но вие казвате: Ако каже човек на баща си или на майка си: Това моето, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, това значи, подарено е на Бога – това го освобождава;12и вие не го оставяте вече да направи нищо за баща си или за майка си.13И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали; и вършите много такива неща, подобни на това.14И пак повика множеството и им каза: Слушайте Ме всички и разбирайте.15Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тези неща, които излизат от него, те оскверняват човека[1].16(Ако има някой уши да слуша, нека слуша.)17И като остави множеството и влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха за притчата.18И Той им каза: И вие ли още не проумявате? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?19Защото не влиза в сърцето му, а в корема и се изхожда. С това Той обяви всички ястия за чисти.20Каза още: Това, което излиза от човека, то осквернява човека.21Защото отвътре, от сърцето на хората, излизат лоши мисли, блудства, кражби, убийства,22прелюбодейства, користолюбие, злина, коварство, сладострастие, лукавство, богохулство, гордост, безумство.23Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човекаст. 15;.24И като стана оттам, отиде в Тирската и Сидонската страни; и влезе в една къща и не искаше никой да Го знае, но не можа да се укрие.25А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух; и тя дойде и падна пред краката Му.26(Жената беше гъркиня, по рождение сирофиникийка.) И Му се молеше да изгони демона от дъщеря ѝ.27А Иисус ѝ каза: Остави децата да се наситят, защото не е прилично да се вземе хлябът от децата и да се даде на кученцата.28А тя в отговор Му каза: Така е, Господи, но и кученцата под масата ядат от трохите, които падат от децата!29А Той ѝ каза: За тази дума – иди си; демонът излезе от дъщеря ти.30И като си отиде у дома, намери, че детето лежеше на постелката, а демонът беше излязъл.31И като излезе пак от тирската и сидонската страни, дойде към Галилейското езеро през средата на декаполските области.32И доведоха при Него един глух и заекващ човек и Му се молеха да положи ръка на него.33Иисус го отведе настрани от множеството, сложи пръстите Си в ушите му и като плюна, се докосна до езика му;34и като погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, тоест: Отворѝ се.35И ушите му се отвориха и връзката на езика му се развърза, и той говореше ясно.36И им заръча на никого да не казват за това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те разгласяваха;37и се чудеха твърде много и говореха: Всичко върши добре: и глухите прави да чуват, и немите да говорят!
1Now when the Pharisees gathered to him, with some of the scribes who had come from Jerusalem, (Мт 15:1; Мк 3:22)2they saw that some of his disciples ate with hands that were defiled, that is, unwashed. (Д А 10:14; Рим 14:14)3(For the Pharisees and all the Jews do not eat unless they wash their hands properly,[1] holding to the tradition of the elders, (Гал 1:14; Кол 2:8; Евр 11:2)4and when they come from the marketplace, they do not eat unless they wash.[2] And there are many other traditions that they observe, such as the washing of cups and pots and copper vessels and dining couches.[3]) (Мт 23:25; Лк 11:39; Йн 2:6; Евр 9:10)5And the Pharisees and the scribes asked him, “Why do your disciples not walk according to the tradition of the elders, but eat with defiled hands?” (Мк 7:2; Мк 7:3; Лк 11:38)6And he said to them, “Well did Isaiah prophesy of you hypocrites, as it is written, “‘This people honors me with their lips, but their heart is far from me; (Ис 29:13; Ез 33:31; Мт 23:13)7in vain do they worship me, teaching as doctrines the commandments of men.’ (Кол 2:22; Тит 1:14)8You leave the commandment of God and hold to the tradition of men.”9And he said to them, “You have a fine way of rejecting the commandment of God in order to establish your tradition! (Лк 7:30; Гал 2:21; Евр 10:28)10For Moses said, ‘Honor your father and your mother’; and, ‘Whoever reviles father or mother must surely die.’ (Изх 20:12; Изх 21:17)11But you say, ‘If a man tells his father or his mother, “Whatever you would have gained from me is Corban”’ (that is, given to God)[4]—12then you no longer permit him to do anything for his father or mother,13thus making void the word of God by your tradition that you have handed down. And many such things you do.” (Рим 2:23; Гал 3:17)
What Defiles a Person
14And he called the people to him again and said to them, “Hear me, all of you, and understand: (Мт 13:51)15There is nothing outside a person that by going into him can defile him, but the things that come out of a person are what defile him.”[5] (Д А 10:14)17And when he had entered the house and left the people, his disciples asked him about the parable. (Мт 13:36; Мт 15:15; Мк 9:28)18And he said to them, “Then are you also without understanding? Do you not see that whatever goes into a person from outside cannot defile him, (Мк 8:17)19since it enters not his heart but his stomach, and is expelled?”[6] (Thus he declared all foods clean.) (Лк 11:41; Д А 10:15; Д А 11:9; 1 Кор 6:13)20And he said, “What comes out of a person is what defiles him. (Мт 12:34; Як 3:6)21For from within, out of the heart of man, come evil thoughts, sexual immorality, theft, murder, adultery, (Изх 20:13; Изх 20:17; Мт 5:22; Мт 5:28)22coveting, wickedness, deceit, sensuality, envy, slander, pride, foolishness. (Мт 6:23; Лк 1:51; 2 Кор 12:21; Гал 5:19; Еф 4:19; Еф 4:31; Еф 5:17; Кол 3:8; 1 Тим 6:4; 2 Пет 2:7; Юда 1:4)23All these evil things come from within, and they defile a person.” (1 Кор 6:9)
The Syrophoenician Woman’s Faith
24And from there he arose and went away to the region of Tyre and Sidon.[7] And he entered a house and did not want anyone to know, yet he could not be hidden.25But immediately a woman whose little daughter had an unclean spirit heard of him and came and fell down at his feet.26Now the woman was a Gentile, a Syrophoenician by birth. And she begged him to cast the demon out of her daughter. (Йн 12:20; Д А 21:2; 1 Кор 12:13)27And he said to her, “Let the children be fed first, for it is not right to take the children’s bread and throw it to the dogs.” (Мт 7:6; Д А 3:26; Рим 1:16)28But she answered him, “Yes, Lord; yet even the dogs under the table eat the children’s crumbs.” (Лк 16:21)29And he said to her, “For this statement you may go your way; the demon has left your daughter.” (Йн 4:50)30And she went home and found the child lying in bed and the demon gone.
Jesus Heals a Deaf Man
31Then he returned from the region of Tyre and went through Sidon to the Sea of Galilee, in the region of the Decapolis. (Мт 4:18; Мт 4:25; Мт 15:29; Мк 5:20; Йн 6:1)32And they brought to him a man who was deaf and had a speech impediment, and they begged him to lay his hand on him. (Ис 35:5; Мк 5:23)33And taking him aside from the crowd privately, he put his fingers into his ears, and after spitting touched his tongue. (Мк 8:23)34And looking up to heaven, he sighed and said to him, “Ephphatha,” that is, “Be opened.” (Мк 6:41; Мк 8:12; Йн 11:33)35And his ears were opened, his tongue was released, and he spoke plainly. (Мк 7:32)36And Jesus[8] charged them to tell no one. But the more he charged them, the more zealously they proclaimed it. (Мт 8:4; Мт 9:31; Мк 1:45; Мк 9:9)37And they were astonished beyond measure, saying, “He has done all things well. He even makes the deaf hear and the mute speak.” (Мк 10:26)