Markus 8 | Синодальный перевод

1 В те дни, когда собралось весьма много народа и нечего было им есть, Иисус, призвав учеников Своих, сказал им:

2 жаль Мне народа, что уже три дня находятся при Мне, и нечего им есть.

3 Если неевшими отпущу их в домы их, ослабеют в дороге, ибо некоторые из них пришли издалека.

4 Ученики Его отвечали Ему: откуда мог бы кто [взять] здесь в пустыне хлебов, чтобы накормить их?

5 И спросил их: сколько у вас хлебов? Они сказали: семь.

6 Тогда велел народу возлечь на землю; и, взяв семь хлебов и воздав благодарение, преломил и дал ученикам Своим, чтобы они раздали; и они раздали народу.

7 Было у них и немного рыбок: благословив, Он велел раздать и их.

8 И ели, и насытились; и набрали оставшихся кусков семь корзин.

9 Евших же было около четырех тысяч. И отпустил их.

10 И тотчас войдя в лодку с учениками Своими, прибыл в пределы Далмануфские.

11 Вышли фарисеи, начали с Ним спорить и требовали от Него знамения с неба, искушая Его.

12 И Он, глубоко вздохнув, сказал: для чего род сей требует знамения? Истинно говорю вам, не дастся роду сему знамение.

13 И, оставив их, опять вошел в лодку и отправился на ту сторону.

14 При сем ученики Его забыли взять хлебов и кроме одного хлеба не имели с собою в лодке.

15 А Он заповедал им, говоря: смотрите, берегитесь закваски фарисейской и закваски Иродовой.

16 И, рассуждая между собою, говорили: [это значит], что хлебов нет у нас.

17 Иисус, уразумев, говорит им: что рассуждаете о том, что нет у вас хлебов? Еще ли не понимаете и не разумеете? Еще ли окаменено у вас сердце?

18 Имея очи, не видите? имея уши, не слышите? и не помните?

19 Когда Я пять хлебов преломил для пяти тысяч [человек], сколько полных коробов набрали вы кусков? Говорят Ему: двенадцать.

20 А когда семь для четырех тысяч, сколько корзин набрали вы оставшихся кусков. Сказали: семь.

21 И сказал им: как же не разумеете?

22 Приходит в Вифсаиду; и приводят к Нему слепого и просят, чтобы прикоснулся к нему.

23 Он, взяв слепого за руку, вывел его вон из селения и, плюнув ему на глаза, возложил на него руки и спросил его: видит ли что?

24 Он, взглянув, сказал: вижу проходящих людей, как деревья.

25 Потом опять возложил руки на глаза ему и велел ему взглянуть. И он исцелел и стал видеть все ясно.

26 И послал его домой, сказав: не заходи в селение и не рассказывай никому в селении.

27 И пошел Иисус с учениками Своими в селения Кесарии Филипповой. Дорогою Он спрашивал учеников Своих: за кого почитают Меня люди?

28 Они отвечали: за Иоанна Крестителя; другие же – за Илию; а иные – за одного из пророков.

29 Он говорит им: а вы за кого почитаете Меня? Петр сказал Ему в ответ: Ты Христос.

30 И запретил им, чтобы никому не говорили о Нем.

31 И начал учить их, что Сыну Человеческому много должно пострадать, быть отвержену старейшинами, первосвященниками и книжниками, и быть убиту, и в третий день воскреснуть.

32 И говорил о сем открыто. Но Петр, отозвав Его, начал прекословить Ему.

33 Он же, обратившись и взглянув на учеников Своих, воспретил Петру, сказав: отойди от Меня, сатана, потому что ты думаешь не о том, что Божие, но что человеческое.

34 И, подозвав народ с учениками Своими, сказал им: кто хочет идти за Мною, отвергнись себя, и возьми крест свой, и следуй за Мною.

35 Ибо кто хочет душу свою сберечь, тот потеряет ее, а кто потеряет душу свою ради Меня и Евангелия, тот сбережет ее.

36 Ибо какая польза человеку, если он приобретет весь мир, а душе своей повредит?

37 Или какой выкуп даст человек за душу свою?

38 Ибо кто постыдится Меня и Моих слов в роде сем прелюбодейном и грешном, того постыдится и Сын Человеческий, когда приидет в славе Отца Своего со святыми Ангелами.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Нахранване на четири хиляди души

1 През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Исус повика учениците Си и им каза:

2 Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат;

3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли отдалеч.

4 И учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да ги насити с хляб в това уединено място?

5 Той ги попита: Колко хляба имате? А те казаха: Седем.

6 И заповяда на народа да насядат по земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И ги сложиха пред народа.

7 Имаха и малко рибки; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

8 И ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем кошници.

9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и ги разпусна.

10 И веднага влезе в лодката с учениците Си и дойде в Далманутанските околии.

Фарисеите искат знамения

11 А фарисеите излязоха и започнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

12 А Той въздъхна дълбоко от сърце и каза: Защо това поколение иска знамение? Истина ви казвам: На това поколение няма да се даде знамение.

13 И ги остави, влезе пак в лодката и премина на отсрещната страна.

14 Но учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в лодката повече от един хляб.

15 И Той им заръча: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.

16 И те разискваха помежду си, като казваха: Това е, защото нямаме хляб.

17 А Исус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, нито схващате? Вкаменено ли е сърцето ви?

18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?

19 Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет.

20 И когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Седем.

21 И им каза: Още ли не разбирате?

Изцеляване на слепеца във Витсаида

22 Дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един слепец и Му се молеха да се докосне до него.

23 А Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

24 И той, като повдигна очи, каза: Виждам хората, защото виждам неща като дървета, които ходят.

25 После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.

26 Исус го изпрати у дома му и каза: Не влизай в селото, нито казвай това на някого в селото.

Петър изповядва вярата в Исус Христос

27 И Исус излезе с учениците Си по селата на Цезарея Филипова; и по пътя попита учениците Си: Какво казват хората: Кой съм Аз?

28 А те Му отговориха: Йоан Кръстител; други – Илия; а трети – един от пророците.

29 Тогава ги попита: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Христос.

30 И им заръча на никого да не казват за Него.

31 И започна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

32 И говореше явно тези думи. А Петър Го дръпна настрана и започна да Го мъмри.

33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петър, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

Следване на Исус Христос със себеотрицание

34 И повика народа заедно с учениците Си и им каза: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва.

35 Защото, който иска да спаси живота си*, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси.

36 Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си?

37 Защото какво би дал човек в замяна на живота си?

38 Защото ако се срамува някой заради Мен и заради думите Ми в това блудно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със святите ангели.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.