Markus 7 | Синодальный перевод

1 Собрались к Нему фарисеи и некоторые из книжников, пришедшие из Иерусалима,

2 и, увидев некоторых из учеников Его, евших хлеб нечистыми, то есть неумытыми, руками, укоряли.

3 Ибо фарисеи и все Иудеи, держась предания старцев, не едят, не умыв тщательно рук;

4 и, [придя] с торга, не едят не омывшись. Есть и многое другое, чего они приняли держаться: наблюдать омовение чаш, кружек, котлов и скамей.

5 Потом спрашивают Его фарисеи и книжники: зачем ученики Твои не поступают по преданию старцев, но неумытыми руками едят хлеб?

6 Он сказал им в ответ: хорошо пророчествовал о вас, лицемерах, Исаия, как написано: люди сии чтут Меня устами, сердце же их далеко отстоит от Меня,

7 но тщетно чтут Меня, уча учениям, заповедям человеческим.

8 Ибо вы, оставив заповедь Божию, держитесь предания человеческого, омовения кружек и чаш, и делаете многое другое, сему подобное.

9 И сказал им: хорошо ли, [что] вы отменяете заповедь Божию, чтобы соблюсти свое предание?

10 Ибо Моисей сказал: почитай отца своего и мать свою; и: злословящий отца или мать смертью да умрет.

11 А вы говорите: кто скажет отцу или матери: корван, то есть дар [Богу] то, чем бы ты от меня пользовался,

12 тому вы уже попускаете ничего не делать для отца своего или матери своей,

13 устраняя слово Божие преданием вашим, которое вы установили; и делаете многое сему подобное.

14 И, призвав весь народ, говорил им: слушайте Меня все и разумейте:

15 ничто, входящее в человека извне, не может осквернить его; но что исходит из него, то оскверняет человека.

16 Если кто имеет уши слышать, да слышит!

17 И когда Он от народа вошел в дом, ученики Его спросили Его о притче.

18 Он сказал им: неужели и вы так непонятливы? Неужели не разумеете, что ничто, извне входящее в человека, не может осквернить его?

19 Потому что не в сердце его входит, а в чрево, и выходит вон, [чем] очищается всякая пища.

20 Далее сказал: исходящее из человека оскверняет человека.

21 Ибо извнутрь, из сердца человеческого, исходят злые помыслы, прелюбодеяния, любодеяния, убийства,

22 кражи, лихоимство, злоба, коварство, непотребство, завистливое око, богохульство, гордость, безумство, –

23 все это зло извнутрь исходит и оскверняет человека.

24 И, отправившись оттуда, пришел в пределы Тирские и Сидонские; и, войдя в дом, не хотел, чтобы кто узнал; но не мог утаиться.

25 Ибо услышала о Нем женщина, у которой дочь одержима была нечистым духом, и, придя, припала к ногам Его;

26 а женщина та была язычница, родом сирофиникиянка; и просила Его, чтобы изгнал беса из ее дочери.

27 Но Иисус сказал ей: дай прежде насытиться детям, ибо нехорошо взять хлеб у детей и бросить псам.

28 Она же сказала Ему в ответ: так, Господи; но и псы под столом едят крохи у детей.

29 И сказал ей: за это слово, пойди; бес вышел из твоей дочери.

30 И, придя в свой дом, она нашла, что бес вышел и дочь лежит на постели.

31 Выйдя из пределов Тирских и Сидонских, [Иисус] опять пошел к морю Галилейскому через пределы Десятиградия.

32 Привели к Нему глухого косноязычного и просили Его возложить на него руку.

33 [Иисус], отведя его в сторону от народа, вложил персты Свои в уши ему и, плюнув, коснулся языка его;

34 и, воззрев на небо, вздохнул и сказал ему: "еффафа", то есть: отверзись.

35 И тотчас отверзся у него слух и разрешились узы его языка, и стал говорить чисто.

36 И повелел им не сказывать никому. Но сколько Он ни запрещал им, они еще более разглашали.

37 И чрезвычайно дивились, и говорили: все хорошо делает, – и глухих делает слышащими, и немых – говорящими.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Порицание на фарисеите

1 Около Исус се събраха фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Йерусалим

2 и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти ръце, т. е. немити.

3 (Защото фарисеите и всички юдеи, като държат преданието на старейшините, не ядат, без да си умият ръцете до лактите;

4 и когато се връщат от пазар, не ядат, преди да са се очистили. Има и много други неща, които са приели да спазват – измивания на чаши, глинени и медни съдове и легла.)

5 И така, фарисеите и книжниците Го запитаха: Защо Твоите ученици не вървят по преданието на старейшините, а ядат хляб с нечисти ръце?

6 А Той им каза: Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано: „Този народ Ме почита с устните си, но сърцето им стои далеч от Мен.

7 Обаче напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди.“

8 Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, измивания на стомни и чаши; и правите много други неща.

9 И им каза: Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!

10 Защото Моисей каза: „Почитай баща си и майка си“, и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“

11 Но вие казвате: Ако каже човек на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, което значи подарено на Бога,

12 вие не го оставяте вече да направи нищо за баща си или за майка си.

13 И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което вие сте предали, и вършите много такива неща, подобни на това.

Кое прави човека нечист

14 И пак повика народа и им каза: Слушайте Ме всички и разбирайте.

15 Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, да може да го оскверни; но тези неща, които излизат от него, те оскверняват човека.

16 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

17 И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.

18 А Той им отвърна: Нима и вие сте така неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?

19 Защото не влиза в сърцето му, а в корема и се изхвърля отзад. (Като каза това, Той направи всички ястия чисти.)

20 Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.

21 Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,

22 прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.

23 Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.

Вярата на една езичница

24 И като стана оттам, отиде в Тирските и Сидонските земи; и влезе в една къща и не искаше никой да знае къде е Той; но не можа да се укрие.

25 А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.

26 (Жената беше гъркиня, родом сирофиникийка.) И Му се молеше да изгони нечистия дух от дъщеря и.

27 А Исус и каза: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се даде на кученцата.

28 А тя Му отговори: Така е, Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите, които падат от децата.

29 И Той и каза: За тази дума – иди си; бесът излезе от дъщеря ти.

30 И като си отиде у дома, жената намери детето легнало на постелката и бесът беше излязъл.

Изцеление на глухонемия

31 След като излезе пак из Тирските земи, Исус дойде през Сидон към Галилейското езеро, като прекосяваше пределите на Десетоградие.

32 И доведоха при Него един глух и заекващ човек и Му се помолиха да положи ръка на него.

33 Исус, като го отведе от народа насаме, втъкна пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му;

34 и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, което значи: Отвори се.

35 И ушите му се отвориха и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.

36 И Исус им заръча на никого да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;

37 защото се чудеха твърде много и казваха: Всичко върши отлично; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.