Markus 9 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Markus 9 | Синодальный перевод
1 И сказал им: истинно говорю вам: есть некоторые из стоящих здесь, которые не вкусят смерти, как уже увидят Царствие Божие, пришедшее в силе. 2 И, по прошествии дней шести, взял Иисус Петра, Иакова и Иоанна, и возвел на гору высокую особо их одних, и преобразился перед ними. 3 Одежды Его сделались блистающими, весьма белыми, как снег, как на земле белильщик не может выбелить. 4 И явился им Илия с Моисеем; и беседовали с Иисусом. 5 При сем Петр сказал Иисусу: Равви! хорошо нам здесь быть; сделаем три кущи: Тебе одну, Моисею одну, и одну Илии. 6 Ибо не знал, что сказать; потому что они были в страхе. 7 И явилось облако, осеняющее их, и из облака исшел глас, глаголющий: Сей есть Сын Мой возлюбленный; Его слушайте. 8 И, внезапно посмотрев вокруг, никого более с собою не видели, кроме одного Иисуса. 9 Когда же сходили они с горы, Он не велел никому рассказывать о том, что видели, доколе Сын Человеческий не воскреснет из мертвых. 10 И они удержали это слово, спрашивая друг друга, что значит: воскреснуть из мертвых. 11 И спросили Его: как же книжники говорят, что Илии надлежит придти прежде? 12 Он сказал им в ответ: правда, Илия должен придти прежде и устроить все; и Сыну Человеческому, как написано о Нем, [надлежит] много пострадать и быть уничижену. 13 Но говорю вам, что и Илия пришел, и поступили с ним, как хотели, как написано о нем. 14 Придя к ученикам, увидел много народа около них и книжников, спорящих с ними. 15 Тотчас, увидев Его, весь народ изумился, и, подбегая, приветствовали Его. 16 Он спросил книжников: о чем спорите с ними? 17 Один из народа сказал в ответ: Учитель! я привел к Тебе сына моего, одержимого духом немым: 18 где ни схватывает его, повергает его на землю, и он испускает пену, и скрежещет зубами своими, и цепенеет. Говорил я ученикам Твоим, чтобы изгнали его, и они не могли. 19 Отвечая ему, Иисус сказал: о, род неверный! доколе буду с вами? доколе буду терпеть вас? Приведите его ко Мне. 20 И привели его к Нему. Как скоро [бесноватый] увидел Его, дух сотряс его; он упал на землю и валялся, испуская пену. 21 И спросил [Иисус] отца его: как давно это сделалось с ним? Он сказал: с детства; 22 и многократно [дух] бросал его и в огонь и в воду, чтобы погубить его; но, если что можешь, сжалься над нами и помоги нам. 23 Иисус сказал ему: если сколько–нибудь можешь веровать, все возможно верующему. 24 И тотчас отец отрока воскликнул со слезами: верую, Господи! помоги моему неверию. 25 Иисус, видя, что сбегается народ, запретил духу нечистому, сказав ему: дух немой и глухой! Я повелеваю тебе, выйди из него и впредь не входи в него. 26 И, вскрикнув и сильно сотрясши его, вышел; и он сделался, как мертвый, так что многие говорили, что он умер. 27 Но Иисус, взяв его за руку, поднял его; и он встал. 28 И как вошел [Иисус] в дом, ученики Его спрашивали Его наедине: почему мы не могли изгнать его? 29 И сказал им: сей род не может выйти иначе, как от молитвы и поста. 30 Выйдя оттуда, проходили через Галилею; и Он не хотел, чтобы кто узнал. 31 Ибо учил Своих учеников и говорил им, что Сын Человеческий предан будет в руки человеческие и убьют Его, и, по убиении, в третий день воскреснет. 32 Но они не разумели сих слов, а спросить Его боялись. 33 Пришел в Капернаум; и когда был в доме, спросил их: о чем дорогою вы рассуждали между собою? 34 Они молчали; потому что дорогою рассуждали между собою, кто больше. 35 И, сев, призвал двенадцать и сказал им: кто хочет быть первым, будь из всех последним и всем слугою. 36 И, взяв дитя, поставил его посреди них и, обняв его, сказал им: 37 кто примет одно из таких детей во имя Мое, тот принимает Меня; а кто Меня примет, тот не Меня принимает, но Пославшего Меня. 38 При сем Иоанн сказал: Учитель! мы видели человека, который именем Твоим изгоняет бесов, а не ходит за нами; и запретили ему, потому что не ходит за нами. 39 Иисус сказал: не запрещайте ему, ибо никто, сотворивший чудо именем Моим, не может вскоре злословить Меня. 40 Ибо кто не против вас, тот за вас. 41 И кто напоит вас чашею воды во имя Мое, потому что вы Христовы, истинно говорю вам, не потеряет награды своей. 42 А кто соблазнит одного из малых сих, верующих в Меня, тому лучше было бы, если бы повесили ему жерновный камень на шею и бросили его в море. 43 И если соблазняет тебя рука твоя, отсеки ее: лучше тебе увечному войти в жизнь, нежели с двумя руками идти в геенну, в огонь неугасимый, 44 где червь их не умирает и огонь не угасает. 45 И если нога твоя соблазняет тебя, отсеки ее: лучше тебе войти в жизнь хромому, нежели с двумя ногами быть ввержену в геенну, в огонь неугасимый, 46 где червь их не умирает и огонь не угасает. 47 И если глаз твой соблазняет тебя, вырви его: лучше тебе с одним глазом войти в Царствие Божие, нежели с двумя глазами быть ввержену в геенну огненную, 48 где червь их не умирает и огонь не угасает. 49 Ибо всякий огнем осолится, и всякая жертва солью осолится. 50 Соль – добрая [вещь]; но ежели соль не солона будет, чем вы ее поправите? Имейте в себе соль, и мир имейте между собою.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Преображението на Исус Христос

1 И им каза: Истина ви казвам: Има някои от стоящите тук, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло в сила. 2 И след шест дни Исус взе Петър, Яков и Йоан и заведе само тях на една висока планина насаме; и се преобрази пред тях. 3 Дрехите Му станаха блестящи, твърде бели, каквито никой избелвач на земята не може така да избели. 4 И им се яви Илия заедно с Моисей, които разговаряха с Исус. 5 А Петър проговори на Исус и каза: Учителю, добре е да сме тук; и нека направим три шатри – една за Теб, една за Моисей и една за Илия; 6 защото не знаеше какво да каже, понеже се бяха изплашили много. 7 И се яви облак и ги засени; и дойде глас от облака, който каза: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте. 8 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си освен Исус. 9 И като слизаха от планината, Той им заръча да не казват на никого за това, което бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите. 10 И те пазеха тази заръка, като разискваха помежду си какво значи да възкръсне от мъртвите. 11 И Го попитаха: Защо книжниците казват, че трябва първо Илия да дойде? 12 А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? – Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен. 13 Но ви казвам, че Илия вече е дошъл и те постъпиха с него както си искаха и според писаното за него.

Излекуването на бесноватия младеж

14 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество и книжници, които се препираха с тях. 15 И веднага, когато цялото множество Го видя, смая се и се завтече към Него, и Го поздравяваха. 16 А Той ги попита: За какво се препирате с тях? 17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух. 18 И където и да го хване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява; и говорих с Твоите ученици да изгонят духа, но не можаха. 19 А Той отговори: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен. 20 И го доведоха при Него. И когато обладаният Го видя, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен. 21 Исус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство. 22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш, направи нещо, смили се над нас и ни помогни. 23 А Исус му каза: Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва. 24 Веднага бащата на детето извика и каза: Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие. 25 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, като му каза: Душе ням и глух, Аз ти заповядвам: Излез от него и да не влезеш повече в него. 26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така че повечето хора мислеха, че е умряло. 27 Но Исус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана. 28 И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним? 29 Той им каза: Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост. 30 И като излязоха оттам, минаха през Галилея; а Той искаше никой да не узнае това. 31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци и ще Го убият; и след като Го убият, след три дни ще възкръсне. 32 Но те не разбираха думите Му и се бояха да Го попитат.

Наставление за смирение

33 И дойдоха в Капернаум; и когато Исус влезе в къщата, ги попита: Какво разисквахте по пътя? 34 А те мълчаха, защото по пътя се бяха препирали помежду си – кой е по-голям? 35 И като седна, повика дванадесетте и им каза: Който иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички. 36 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, им каза: 37 Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил.

„Който не е против нас, той е на наша страна“

38 Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не ни следваше. 39 А Исус каза: Не му забранявайте, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име и да може скоро след това да Ме злослови. 40 Понеже онзи, който не е против нас, е на наша страна. 41 Защото, който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си.

За изкушенията

42 А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да му се окачи голям воденичен камък на врата и да бъде хвърлен в морето. 43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, 44 където „червеят им не умира и огънят не угасва“. 45 И ако кракът ти те съблазни, отсечи го; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двата си крака и да бъдеш хвърлен в пъкъла, 46 където „червеят им не умира и огънят не угасва“. 47 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, 48 където „червеят им не умира и огънят не угасва“. 49 Защото всеки ще се осоли с огън (и всяка жертва ще се осоли със сол). 50 Добро нещо е солта; но ако солта обезсолее, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си.