1В те дни, когда собралось весьма много народа и нечего было им есть, Иисус, призвав учеников Своих, сказал им:2жаль Мне народа, что уже три дня находятся при Мне, и нечего им есть.3Если неевшими отпущу их в домы их, ослабеют в дороге, ибо некоторые из них пришли издалека.4Ученики Его отвечали Ему: откуда мог бы кто [взять] здесь в пустыне хлебов, чтобы накормить их?5И спросил их: сколько у вас хлебов? Они сказали: семь.6Тогда велел народу возлечь на землю; и, взяв семь хлебов и воздав благодарение, преломил и дал ученикам Своим, чтобы они раздали; и они раздали народу.7Было у них и немного рыбок: благословив, Он велел раздать и их.8И ели, и насытились; и набрали оставшихся кусков семь корзин.9Евших же было около четырех тысяч. И отпустил их.10И тотчас войдя в лодку с учениками Своими, прибыл в пределы Далмануфские.11Вышли фарисеи, начали с Ним спорить и требовали от Него знамения с неба, искушая Его.12И Он, глубоко вздохнув, сказал: для чего род сей требует знамения? Истинно говорю вам, не дастся роду сему знамение.13И, оставив их, опять вошел в лодку и отправился на ту сторону.14При сем ученики Его забыли взять хлебов и кроме одного хлеба не имели с собою в лодке.15А Он заповедал им, говоря: смотрите, берегитесь закваски фарисейской и закваски Иродовой.16И, рассуждая между собою, говорили: [это значит], что хлебов нет у нас.17Иисус, уразумев, говорит им: что рассуждаете о том, что нет у вас хлебов? Еще ли не понимаете и не разумеете? Еще ли окаменено у вас сердце?18Имея очи, не видите? имея уши, не слышите? и не помните?19Когда Я пять хлебов преломил для пяти тысяч [человек], сколько полных коробов набрали вы кусков? Говорят Ему: двенадцать.20А когда семь для четырех тысяч, сколько корзин набрали вы оставшихся кусков. Сказали: семь.21И сказал им: как же не разумеете?22Приходит в Вифсаиду; и приводят к Нему слепого и просят, чтобы прикоснулся к нему.23Он, взяв слепого за руку, вывел его вон из селения и, плюнув ему на глаза, возложил на него руки и спросил его: видит ли что?24Он, взглянув, сказал: вижу проходящих людей, как деревья.25Потом опять возложил руки на глаза ему и велел ему взглянуть. И он исцелел и стал видеть все ясно.26И послал его домой, сказав: не заходи в селение и не рассказывай никому в селении.27И пошел Иисус с учениками Своими в селения Кесарии Филипповой. Дорогою Он спрашивал учеников Своих: за кого почитают Меня люди?28Они отвечали: за Иоанна Крестителя; другие же – за Илию; а иные – за одного из пророков.29Он говорит им: а вы за кого почитаете Меня? Петр сказал Ему в ответ: Ты Христос.30И запретил им, чтобы никому не говорили о Нем.31И начал учить их, что Сыну Человеческому много должно пострадать, быть отвержену старейшинами, первосвященниками и книжниками, и быть убиту, и в третий день воскреснуть.32И говорил о сем открыто. Но Петр, отозвав Его, начал прекословить Ему.33Он же, обратившись и взглянув на учеников Своих, воспретил Петру, сказав: отойди от Меня, сатана, потому что ты думаешь не о том, что Божие, но что человеческое.34И, подозвав народ с учениками Своими, сказал им: кто хочет идти за Мною, отвергнись себя, и возьми крест свой, и следуй за Мною.35Ибо кто хочет душу свою сберечь, тот потеряет ее, а кто потеряет душу свою ради Меня и Евангелия, тот сбережет ее.36Ибо какая польза человеку, если он приобретет весь мир, а душе своей повредит?37Или какой выкуп даст человек за душу свою?38Ибо кто постыдится Меня и Моих слов в роде сем прелюбодейном и грешном, того постыдится и Сын Человеческий, когда приидет в славе Отца Своего со святыми Ангелами.
1През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Исус повика учениците Си и им каза: (Мф 15:32)2Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат;3и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли отдалеч.4И учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да ги насити с хляб в това уединено място?5Той ги попита: Колко хляба имате? А те казаха: Седем. (Мф 15:34; Мр 6:38)6И заповяда на народа да насядат по земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И ги сложиха пред народа.7Имаха и малко рибки; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях. (Мф 14:19; Мр 6:41)8И ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем кошници.9А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и ги разпусна.10И веднага влезе в лодката с учениците Си и дойде в Далманутанските околии. (Мф 15:39)
Фарисеите искат знамения
11А фарисеите излязоха и започнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето. (Мф 12:38; Мф 16:1; Ин 6:30)12А Той въздъхна дълбоко от сърце и каза: Защо това поколение иска знамение? Истина ви казвам: На това поколение няма да се даде знамение.13И ги остави, влезе пак в лодката и премина на отсрещната страна.14Но учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в лодката повече от един хляб. (Мф 16:5)15И Той им заръча: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод. (Мф 16:6; Лк 12:1)16И те разискваха помежду си, като казваха: Това е, защото нямаме хляб. (Мф 16:7)17А Исус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, нито схващате? Вкаменено ли е сърцето ви? (Мр 6:52)18Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?19Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет. (Мф 14:20; Мр 6:43; Лк 9:17; Ин 6:13)20И когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Седем. (Мф 15:37; Мр 8:8)21И им каза: Още ли не разбирате? (Мр 6:52; Мр 8:17)
Изцеляване на слепеца във Витсаида
22Дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един слепец и Му се молеха да се докосне до него.23А Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо? (Мр 7:33)24И той, като повдигна очи, каза: Виждам хората, защото виждам неща като дървета, които ходят.25После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.26Исус го изпрати у дома му и каза: Не влизай в селото, нито казвай това на някого в селото. (Мф 8:4; Мр 5:43)
Петър изповядва вярата в Исус Христос
27И Исус излезе с учениците Си по селата на Цезарея Филипова; и по пътя попита учениците Си: Какво казват хората: Кой съм Аз? (Мф 16:13; Лк 9:18)28А те Му отговориха: Йоан Кръстител; други – Илия; а трети – един от пророците. (Мф 14:2)29Тогава ги попита: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Христос. (Мф 16:16; Ин 6:69; Ин 11:27)30И им заръча на никого да не казват за Него. (Мф 16:20)31И започна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне. (Мф 16:21; Мф 17:22; Мр 9:31; Мр 10:33; Лк 9:22)32И говореше явно тези думи. А Петър Го дръпна настрана и започна да Го мъмри.33А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петър, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.
Следване на Исус Христос със себеотрицание
34И повика народа заедно с учениците Си и им каза: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва. (Мф 10:38; Мф 16:24; Лк 9:23; Лк 14:27)35Защото, който иска да спаси живота си[1], ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси. (Ин 12:25)36Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си?37Защото какво би дал човек в замяна на живота си? (Пс 49:8)38Защото ако се срамува някой заради Мен и заради думите Ми в това блудно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със святите ангели. (Мф 10:33; Лк 9:26; Лк 12:9; Рим 1:16; 2Тим 1:8; 2Тим 2:12; 1Ин 2:23)