Markus 6 | Синодальный перевод

1 Оттуда вышел Он и пришел в Свое отечество; за Ним следовали ученики Его. 2 Когда наступила суббота, Он начал учить в синагоге; и многие слышавшие с изумлением говорили: откуда у Него это? что за премудрость дана Ему, и как такие чудеса совершаются руками Его? 3 Не плотник ли Он, сын Марии, брат Иакова, Иосии, Иуды и Симона? Не здесь ли, между нами, Его сестры? И соблазнялись о Нем. 4 Иисус же сказал им: не бывает пророк без чести, разве только в отечестве своем и у сродников и в доме своем. 5 И не мог совершить там никакого чуда, только на немногих больных возложив руки, исцелил [их]. 6 И дивился неверию их; потом ходил по окрестным селениям и учил. 7 И, призвав двенадцать, начал посылать их по два, и дал им власть над нечистыми духами. 8 И заповедал им ничего не брать в дорогу, кроме одного посоха: ни сумы, ни хлеба, ни меди в поясе, 9 но обуваться в простую обувь и не носить двух одежд. 10 И сказал им: если где войдете в дом, оставайтесь в нем, доколе не выйдете из того места. 11 И если кто не примет вас и не будет слушать вас, то, выходя оттуда, отрясите прах от ног ваших, во свидетельство на них. Истинно говорю вам: отраднее будет Содому и Гоморре в день суда, нежели тому городу. 12 Они пошли и проповедывали покаяние; 13 изгоняли многих бесов и многих больных мазали маслом и исцеляли. 14 Царь Ирод, услышав [об Иисусе], – ибо имя Его стало гласно, – говорил: это Иоанн Креститель воскрес из мертвых, и потому чудеса делаются им. 15 Другие говорили: это Илия, а иные говорили: это пророк, или как один из пророков. 16 Ирод же, услышав, сказал: это Иоанн, которого я обезглавил; он воскрес из мертвых. 17 Ибо сей Ирод, послав, взял Иоанна и заключил его в темницу за Иродиаду, жену Филиппа, брата своего, потому что женился на ней. 18 Ибо Иоанн говорил Ироду: не должно тебе иметь жену брата твоего. 19 Иродиада же, злобясь на него, желала убить его; но не могла. 20 Ибо Ирод боялся Иоанна, зная, что он муж праведный и святой, и берег его; многое делал, слушаясь его, и с удовольствием слушал его. 21 Настал удобный день, когда Ирод, по случаю [дня] рождения своего, делал пир вельможам своим, тысяченачальникам и старейшинам Галилейским, – 22 дочь Иродиады вошла, плясала и угодила Ироду и возлежавшим с ним; царь сказал девице: проси у меня, чего хочешь, и дам тебе; 23 и клялся ей: чего ни попросишь у меня, дам тебе, даже до половины моего царства. 24 Она вышла и спросила у матери своей: чего просить? Та отвечала: головы Иоанна Крестителя. 25 И она тотчас пошла с поспешностью к царю и просила, говоря: хочу, чтобы ты дал мне теперь же на блюде голову Иоанна Крестителя. 26 Царь опечалился, но ради клятвы и возлежавших с ним не захотел отказать ей. 27 И тотчас, послав оруженосца, царь повелел принести голову его. 28 Он пошел, отсек ему голову в темнице, и принес голову его на блюде, и отдал ее девице, а девица отдала ее матери своей. 29 Ученики его, услышав, пришли и взяли тело его, и положили его во гробе. 30 И собрались Апостолы к Иисусу и рассказали Ему все, и что сделали, и чему научили. 31 Он сказал им: пойдите вы одни в пустынное место и отдохните немного, – ибо много было приходящих и отходящих, так что и есть им было некогда. 32 И отправились в пустынное место в лодке одни. 33 Народ увидел, [как] они отправлялись, и многие узнали их; и бежали туда пешие из всех городов, и предупредили их, и собрались к Нему. 34 Иисус, выйдя, увидел множество народа и сжалился над ними, потому что они были, как овцы, не имеющие пастыря; и начал учить их много. 35 И как времени прошло много, ученики Его, приступив к Нему, говорят: место [здесь] пустынное, а времени уже много, – 36 отпусти их, чтобы они пошли в окрестные деревни и селения и купили себе хлеба, ибо им нечего есть. 37 Он сказал им в ответ: вы дайте им есть. И сказали Ему: разве нам пойти купить хлеба динариев на двести и дать им есть? 38 Но Он спросил их: сколько у вас хлебов? пойдите, посмотрите. Они, узнав, сказали: пять хлебов и две рыбы. 39 Тогда повелел им рассадить всех отделениями на зеленой траве. 40 И сели рядами, по сто и по пятидесяти. 41 Он взял пять хлебов и две рыбы, воззрев на небо, благословил и преломил хлебы и дал ученикам Своим, чтобы они раздали им; и две рыбы разделил на всех. 42 И ели все, и насытились. 43 И набрали кусков хлеба и [остатков] от рыб двенадцать полных коробов. 44 Было же евших хлебы около пяти тысяч мужей. 45 И тотчас понудил учеников Своих войти в лодку и отправиться вперед на другую сторону к Вифсаиде, пока Он отпустит народ. 46 И, отпустив их, пошел на гору помолиться. 47 Вечером лодка была посреди моря, а Он один на земле. 48 И увидел их бедствующих в плавании, потому что ветер им был противный; около же четвертой стражи ночи подошел к ним, идя по морю, и хотел миновать их. 49 Они, увидев Его идущего по морю, подумали, что это призрак, и вскричали. 50 Ибо все видели Его и испугались. И тотчас заговорил с ними и сказал им: ободритесь; это Я, не бойтесь. 51 И вошел к ним в лодку, и ветер утих. И они чрезвычайно изумлялись в себе и дивились, 52 ибо не вразумились [чудом] над хлебами, потому что сердце их было окаменено. 53 И, переправившись, прибыли в землю Геннисаретскую и пристали [к] [берегу]. 54 Когда вышли они из лодки, тотчас [жители], узнав Его, 55 обежали всю окрестность ту и начали на постелях приносить больных туда, где Он, как слышно было, находился. 56 И куда ни приходил Он, в селения ли, в города ли, в деревни ли, клали больных на открытых местах и просили Его, чтобы им прикоснуться хотя к краю одежды Его; и которые прикасались к Нему, исцелялись.

Библия, ревизирано издание

Исус отново в Назарет

1 И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му вървяха след Него. 2 И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му? 3 Този не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него. 4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом. 5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели. 6 И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше.

Изпращането на дванадесетте ученици

7 И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове. 8 Заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса; 9 но да обуват сандали. И, каза Той, не се обличайте с две дрехи. 10 И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам. 11 А ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях. 12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят. 13 Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха.

Убиването на Йоан Кръстител

14 А цар Ирод чу за Исус (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него. 15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от древните пророци. 16 Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал. 17 Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена. 18 Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. 19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше; 20 защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. 21 И когато дойде подходящ ден, когато Ирод за рождения си ден даде вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини, 22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мене каквото щеш и ще ти го дам. 23 И и се закле: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината от царството ми. 24 А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител. 25 И веднага момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоан Кръстител. 26 И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да и откаже. 27 И веднага царят прати един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата 28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си. 29 А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му и го положиха в гроб.

Чудото с нахранването на пет хиляди души

30 И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали. 31 А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат. 32 И отидоха с лодката на уединено място насаме. 33 А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха. 34 И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща. 35 И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно. 36 Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене. 37 А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат? 38 Той ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби. 39 Исус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева. 40 И те насядаха на редици – по сто и по петдесет. 41 След като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички. 42 И всички ядоха и се наситиха. 43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите. 44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

Исус Христос ходи по водата

45 И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа. 46 След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли. 47 И като се свечери, лодката беше насред езерото, а Той – сам на сушата. 48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. 49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха; 50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се! 51 И влезе при тях в лодката и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени. 52 Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.

Излекуване на болни в Генисаретските околности

53 И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата. 54 А когато излязоха от лодката, хората веднага Го познаха; 55 и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той. 56 И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.

Markus 6 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание