Markus 15 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Markus 15 | Синодальный перевод
1 Немедленно поутру первосвященники со старейшинами и книжниками и весь синедрион составили совещание и, связав Иисуса, отвели и предали Пилату. 2 Пилат спросил Его: Ты Царь Иудейский? Он же сказал ему в ответ: ты говоришь. 3 И первосвященники обвиняли Его во многом. 4 Пилат же опять спросил Его: Ты ничего не отвечаешь? видишь, как много против Тебя обвинений. 5 Но Иисус и на это ничего не отвечал, так что Пилат дивился. 6 На всякий же праздник отпускал он им одного узника, о котором просили. 7 Тогда был в узах [некто], по имени Варавва, со своими сообщниками, которые во время мятежа сделали убийство. 8 И народ начал кричать и просить [Пилата] о том, что он всегда делал для них. 9 Он сказал им в ответ: хотите ли, отпущу вам Царя Иудейского? 10 Ибо знал, что первосвященники предали Его из зависти. 11 Но первосвященники возбудили народ [просить], чтобы отпустил им лучше Варавву. 12 Пилат, отвечая, опять сказал им: что же хотите, чтобы я сделал с Тем, Которого вы называете Царем Иудейским? 13 Они опять закричали: распни Его. 14 Пилат сказал им: какое же зло сделал Он? Но они еще сильнее закричали: распни Его. 15 Тогда Пилат, желая сделать угодное народу, отпустил им Варавву, а Иисуса, бив, предал на распятие. 16 А воины отвели Его внутрь двора, то есть в преторию, и собрали весь полк, 17 и одели Его в багряницу, и, сплетши терновый венец, возложили на Него; 18 и начали приветствовать Его: радуйся, Царь Иудейский! 19 И били Его по голове тростью, и плевали на Него, и, становясь на колени, кланялись Ему. 20 Когда же насмеялись над Ним, сняли с Него багряницу, одели Его в собственные одежды Его и повели Его, чтобы распять Его. 21 И заставили проходящего некоего Киринеянина Симона, отца Александрова и Руфова, идущего с поля, нести крест Его. 22 И привели Его на место Голгофу, что значит: Лобное место. 23 И давали Ему пить вино со смирною; но Он не принял. 24 Распявшие Его делили одежды Его, бросая жребий, кому что взять. 25 Был час третий, и распяли Его. 26 И была надпись вины Его: Царь Иудейский. 27 С Ним распяли двух разбойников, одного по правую, а другого по левую [сторону] Его. 28 И сбылось слово Писания: и к злодеям причтен. 29 Проходящие злословили Его, кивая головами своими и говоря: э! разрушающий храм, и в три дня созидающий! 30 спаси Себя Самого и сойди со креста. 31 Подобно и первосвященники с книжниками, насмехаясь, говорили друг другу: других спасал, а Себя не может спасти. 32 Христос, Царь Израилев, пусть сойдет теперь с креста, чтобы мы видели, и уверуем. И распятые с Ним поносили Его. 33 В шестом же часу настала тьма по всей земле и [продолжалась] до часа девятого. 34 В девятом часу возопил Иисус громким голосом: Элои! Элои! ламма савахфани? – что значит: Боже Мой! Боже Мой! для чего Ты Меня оставил? 35 Некоторые из стоявших тут, услышав, говорили: вот, Илию зовет. 36 А один побежал, наполнил губку уксусом и, наложив на трость, давал Ему пить, говоря: постойте, посмотрим, придет ли Илия снять Его. 37 Иисус же, возгласив громко, испустил дух. 38 И завеса в храме раздралась надвое, сверху донизу. 39 Сотник, стоявший напротив Его, увидев, что Он, так возгласив, испустил дух, сказал: истинно Человек Сей был Сын Божий. 40 Были [тут] и женщины, которые смотрели издали: между ними была и Мария Магдалина, и Мария, мать Иакова меньшего и Иосии, и Саломия, 41 которые и тогда, как Он был в Галилее, следовали за Ним и служили Ему, и другие многие, вместе с Ним пришедшие в Иерусалим. 42 И как уже настал вечер, – потому что была пятница, то есть [день] перед субботою, – 43 пришел Иосиф из Аримафеи, знаменитый член совета, который и сам ожидал Царствия Божия, осмелился войти к Пилату, и просил тела Иисусова. 44 Пилат удивился, что Он уже умер, и, призвав сотника, спросил его, давно ли умер? 45 И, узнав от сотника, отдал тело Иосифу. 46 Он, купив плащаницу и сняв Его, обвил плащаницею, и положил Его во гробе, который был высечен в скале, и привалил камень к двери гроба. 47 Мария же Магдалина и Мария Иосиева смотрели, где Его полагали.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Исус пред Пилат

1 И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият Синедрион незабавно свикаха съвещание и като вързаха Исус, отведоха Го и Го предадоха на Пилат. 2 И Пилат Го попита: Ти ли си Юдейският Цар? А Той му отговори: Ти казваш. 3 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща. 4 А Пилат пак Го попита: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват! 5 Но Исус вече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше. 6 А на всеки празник той им пускаше по един затворник, за когото отправеха прошение. 7 А имаше един на име Варава, затворен заедно с онези бунтовници, които по време на бунта бяха извършили убийство. 8 И народът се изкачи и започна да иска от Пилат да направи за тях, каквото имаше обичай да прави. 9 А Пилат им отговори: Искате ли да ви пусна Юдейския Цар 10 (понеже видя, че главните свещеници от завист Го бяха предали)? 11 Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава. 12 Пилат пак им каза: Тогава какво да направя с Този, Когото наричате Юдейски Цар? 13 А те пак изкрещяха: Разпъни Го! 14 А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха: Разпъни Го! 15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исус бичува и Го предаде на разпятие.

Исус с трънен венец

16 Войниците Го заведоха вътре в двора, т. е. в преторията, и свикаха цялата дружина. 17 И Му облякоха пурпурна мантия, сплетоха и венец от тръни и Го положиха на главата Му. 18 И започнаха да Го поздравяват: Здравей, Царю Юдейски! 19 И Го удряха по главата с тръстикова пръчка, заплюваха Го и като коленичеха, кланяха Му се. 20 След като Му се подиграха, съблякоха Му пурпурната мантия, облякоха Го в Неговите дрехи и Го изведоха навън да Го разпънат.

Разпятието

21 И накараха да носи кръста Му някой си Симон Киринееца, баща на Александър и Руф, който минаваше на връщане от нива. 22 И заведоха Исус на мястото Голгота, което значи Лобно място. 23 И Му дадоха вино, смесено със смирна, но Той не прие. 24 След като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му и хвърлиха жребий за тях, кой какво да вземе. 25 А беше третият час, когато Го разпънаха. 26 А надписът на обвинението Му беше написан така: Юдейският Цар. 27 И с Него разпънаха двама разбойника, един от дясната Му страна и един от лявата Му страна. 28 И се изпълни Писанието, което казва: „И към беззаконниците беше причислен.“ 29 И които минаваха оттам, Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, Който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш, 30 спаси Себе Си и слез от кръста! 31 Подобно и главните свещеници с книжниците Му се подиграваха, като казваха помежду си: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! 32 Нека Христос, Израилевият Цар, слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпънатите с него Го ругаеха. 33 А на шестия час настана тъмнина по цялата земя и продължи до деветия час. 34 И на деветия час Исус извика със силен глас: Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 35 И някои от стоящите там, като чуха, казаха: Ето, вика Илия. 36 И един изтича, натопи гъба в оцет, надяна я на тръстикова пръчка и Му даде да пие, като казваше: Оставете Го! Да видим дали ще дойде Илия да Го снеме. 37 А Исус, като нададе силен вик, издъхна. 38 И завесата на храма се раздра на две, от горе до долу. 39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така извика и издъхна, каза: Наистина Този човек беше Божий Син. 40 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалена и Мария, майката на малкия Яков и на Йосия, и Саломия; 41 които, когато беше в Галилея, вървяха след Исус и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха дошли с Него в Йерусалим.

Погребението на Исус

42 И когато вече се свечери, понеже беше Денят на Приготовлението, т. е. преди събота, 43 дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието царство, и се осмели да влезе при Пилат и да поиска тялото на Исус. 44 А Пилат се учуди, че вече е умрял, и като повика стотника, попита го дали е мъртъв от дълго време. 45 И като разбра от стотника, отстъпи тялото на Йосиф. 46 И той купи плащеница и като Го сне, обви Го в плащеницата и Го положи в гроб, който беше изсечен в скала, и сложи камък върху гробната врата. 47 А Мария Магдалена и Мария, Йосиевата майка, гледаха къде Го полагат.