1И вспомнил Бог о Ное, и о всех зверях, и о всех скотах, (и о всех птицах, и о всех гадах пресмыкающихся,) бывших с ним в ковчеге; и навел Бог ветер на землю, и воды остановились.2И закрылись источники бездны и окна небесные, и перестал дождь с неба.3Вода же постепенно возвращалась с земли, и стала убывать вода по окончании ста пятидесяти дней.4И остановился ковчег в седьмом месяце, в семнадцатый день месяца, на горах Араратских.5Вода постоянно убывала до десятого месяца; в первый день десятого месяца показались верхи гор.6По прошествии сорока дней Ной открыл сделанное им окно ковчега7и выпустил ворона, который, вылетев, отлетал и прилетал, пока осушилась земля от воды.8Потом выпустил от себя голубя, чтобы видеть, сошла ли вода с лица земли,9но голубь не нашел места покоя для ног своих и возвратился к нему в ковчег, ибо вода была еще на поверхности всей земли; и он простер руку свою, и взял его, и принял к себе в ковчег.10И помедлил еще семь дней других и опять выпустил голубя из ковчега.11Голубь возвратился к нему в вечернее время, и вот, свежий масличный лист во рту у него, и Ной узнал, что вода сошла с земли.12Он помедлил еще семь дней других и выпустил голубя; и он уже не возвратился к нему.13Шестьсот первого года к первому [дню] первого месяца иссякла вода на земле; и открыл Ной кровлю ковчега и посмотрел, и вот, обсохла поверхность земли.14И во втором месяце, к двадцать седьмому дню месяца, земля высохла.15И сказал Бог Ною:16выйди из ковчега ты и жена твоя, и сыновья твои, и жены сынов твоих с тобою;17выведи с собою всех животных, которые с тобою, от всякой плоти, из птиц, и скотов, и всех гадов, пресмыкающихся по земле: пусть разойдутся они по земле, и пусть плодятся и размножаются на земле.18И вышел Ной и сыновья его, и жена его, и жены сынов его с ним;19все звери, и все гады, и все птицы, все движущееся по земле, по родам своим, вышли из ковчега.20И устроил Ной жертвенник Господу; и взял из всякого скота чистого и из всех птиц чистых и принес во всесожжение на жертвеннике.21И обонял Господь приятное благоухание, и сказал Господь в сердце Своем: не буду больше проклинать землю за человека, потому что помышление сердца человеческого – зло от юности его; и не буду больше поражать всего живущего, как Я сделал:22впредь во все дни земли сеяние и жатва, холод и зной, лето и зима, день и ночь не прекратятся.
Бытие 8
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1Тогава Бог си спомни за Ной и за всичко живо, и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог направи вятър да мине по земята и водите престанаха.2Изворите на бездната и небесните отвори също се затвориха и дъждът от небето спря. (Быт 7:11; Иов 38:37)3Малко по малко водите се оттеглиха от земята и след сто и петдесет дни водите започнаха да намаляват. (Быт 7:24)4А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.5Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.6После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил; (Быт 6:16)7и изпрати гарван, който, като излезе, прелиташе насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.8Тогава Ной изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.9Но гълъбът, понеже не намери почивка за краката си, се върна при него в ковчега, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той протегна ръка и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.10А като изчака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.11И надвечер гълъбът се върна при него и, ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата по земята е спаднала.12След това той почака още седем дни и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.13В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец водата пресъхна на земята; и Ной, като вдигна покрива на ковчега, погледна и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.14А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
Излизане от ковчега
15Тогава Бог говори на Ной:16Излез от ковчега ти, жена ти, синовете ти и жените им с теб. (Быт 7:13)17Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, която е с тебе – птици, добитък и всички животни, които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята. (Быт 1:22; Быт 7:15)18Ной излезе и с него синовете му, жена му и снахите му;19излязоха от ковчега и всички животни, всички птици, всичко, което се движи по земята, според родовете си.20И Ной издигна жертвеник на ГОСПОДА; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица и ги принесе за всеизгаряния на жертвеника; (Лев 11:1)21и ГОСПОД помириса сладко благоухание. И ГОСПОД каза: Няма да проклинам вече земята заради човека, защото намеренията му са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както направих. (Быт 3:17; Быт 6:5; Быт 6:17; Быт 9:11; Быт 9:15; Лев 1:9; Иов 14:4; Иов 15:14; Пс 51:5; Иер 17:9; Иез 20:41; Мф 15:19; Рим 1:21; Рим 3:23; 2Кор 2:15; Еф 5:2)22Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да изчезнат. (Ис 54:9; Иер 33:20; Иер 33:25)