Markus 14 | Синодальный перевод

1 Через два дня [надлежало] быть [празднику] Пасхи и опресноков. И искали первосвященники и книжники, как бы взять Его хитростью и убить; 2 но говорили: [только] не в праздник, чтобы не произошло возмущения в народе. 3 И когда был Он в Вифании, в доме Симона прокаженного, и возлежал, – пришла женщина с алавастровым сосудом мира из нарда чистого, драгоценного и, разбив сосуд, возлила Ему на голову. 4 Некоторые же вознегодовали и говорили между собою: к чему сия трата мира? 5 Ибо можно было бы продать его более нежели за триста динариев и раздать нищим. И роптали на нее. 6 Но Иисус сказал: оставьте ее; что ее смущаете? Она доброе дело сделала для Меня. 7 Ибо нищих всегда имеете с собою и, когда захотите, можете им благотворить; а Меня не всегда имеете. 8 Она сделала, что могла: предварила помазать тело Мое к погребению. 9 Истинно говорю вам: где ни будет проповедано Евангелие сие в целом мире, сказано будет, в память ее, и о том, что она сделала. 10 И пошел Иуда Искариот, один из двенадцати, к первосвященникам, чтобы предать Его им. 11 Они же, услышав, обрадовались, и обещали дать ему сребренники. И он искал, как бы в удобное время предать Его. 12 В первый день опресноков, когда заколали пасхального [агнца], говорят Ему ученики Его: где хочешь есть пасху? мы пойдем и приготовим. 13 И посылает двух из учеников Своих и говорит им: пойдите в город; и встретится вам человек, несущий кувшин воды; последуйте за ним 14 и куда он войдет, скажите хозяину дома того: Учитель говорит: где комната, в которой бы Мне есть пасху с учениками Моими? 15 И он покажет вам горницу большую, устланную, готовую: там приготовьте нам. 16 И пошли ученики Его, и пришли в город, и нашли, как сказал им; и приготовили пасху. 17 Когда настал вечер, Он приходит с двенадцатью. 18 И, когда они возлежали и ели, Иисус сказал: истинно говорю вам, один из вас, ядущий со Мною, предаст Меня. 19 Они опечалились и стали говорить Ему, один за другим: не я ли? и другой: не я ли? 20 Он же сказал им в ответ: один из двенадцати, обмакивающий со Мною в блюдо. 21 Впрочем Сын Человеческий идет, как писано о Нем; но горе тому человеку, которым Сын Человеческий предается: лучше было бы тому человеку не родиться. 22 И когда они ели, Иисус, взяв хлеб, благословил, преломил, дал им и сказал: приимите, ядите; сие есть Тело Мое. 23 И, взяв чашу, благодарив, подал им: и пили из нее все. 24 И сказал им: сие есть Кровь Моя Нового Завета, за многих изливаемая. 25 Истинно говорю вам: Я уже не буду пить от плода виноградного до того дня, когда буду пить новое вино в Царствии Божием. 26 И, воспев, пошли на гору Елеонскую. 27 И говорит им Иисус: все вы соблазнитесь о Мне в эту ночь; ибо написано: поражу пастыря, и рассеются овцы. 28 По воскресении же Моем, Я предваряю вас в Галилее. 29 Петр сказал Ему: если и все соблазнятся, но не я. 30 И говорит ему Иисус: истинно говорю тебе, что ты ныне, в эту ночь, прежде нежели дважды пропоет петух, трижды отречешься от Меня. 31 Но он еще с большим усилием говорил: хотя бы мне надлежало и умереть с Тобою, не отрекусь от Тебя. То же и все говорили. 32 Пришли в селение, называемое Гефсимания; и Он сказал ученикам Своим: посидите здесь, пока Я помолюсь. 33 И взял с Собою Петра, Иакова и Иоанна; и начал ужасаться и тосковать. 34 И сказал им: душа Моя скорбит смертельно; побудьте здесь и бодрствуйте. 35 И, отойдя немного, пал на землю и молился, чтобы, если возможно, миновал Его час сей; 36 и говорил: Авва Отче! все возможно Тебе; пронеси чашу сию мимо Меня; но не чего Я хочу, а чего Ты. 37 Возвращается и находит их спящими, и говорит Петру: Симон! ты спишь? не мог ты бодрствовать один час? 38 Бодрствуйте и молитесь, чтобы не впасть в искушение: дух бодр, плоть же немощна. 39 И, опять отойдя, молился, сказав то же слово. 40 И, возвратившись, опять нашел их спящими, ибо глаза у них отяжелели, и они не знали, что Ему отвечать. 41 И приходит в третий раз и говорит им: вы все еще спите и почиваете? Кончено, пришел час: вот, предается Сын Человеческий в руки грешников. 42 Встаньте, пойдем; вот, приблизился предающий Меня. 43 И тотчас, как Он еще говорил, приходит Иуда, один из двенадцати, и с ним множество народа с мечами и кольями, от первосвященников и книжников и старейшин. 44 Предающий же Его дал им знак, сказав: Кого я поцелую, Тот и есть, возьмите Его и ведите осторожно. 45 И, придя, тотчас подошел к Нему и говорит: Равви! Равви! и поцеловал Его. 46 А они возложили на Него руки свои и взяли Его. 47 Один же из стоявших тут извлек меч, ударил раба первосвященникова и отсек ему ухо. 48 Тогда Иисус сказал им: как будто на разбойника вышли вы с мечами и кольями, чтобы взять Меня. 49 Каждый день бывал Я с вами в храме и учил, и вы не брали Меня. Но да сбудутся Писания. 50 Тогда, оставив Его, все бежали. 51 Один юноша, завернувшись по нагому телу в покрывало, следовал за Ним; и воины схватили его. 52 Но он, оставив покрывало, нагой убежал от них. 53 И привели Иисуса к первосвященнику; и собрались к нему все первосвященники и старейшины и книжники. 54 Петр издали следовал за Ним, даже внутрь двора первосвященникова; и сидел со служителями, и грелся у огня. 55 Первосвященники же и весь синедрион искали свидетельства на Иисуса, чтобы предать Его смерти; и не находили. 56 Ибо многие лжесвидетельствовали на Него, но свидетельства сии не были достаточны. 57 И некоторые, встав, лжесвидетельствовали против Него и говорили: 58 мы слышали, как Он говорил: Я разрушу храм сей рукотворенный, и через три дня воздвигну другой, нерукотворенный. 59 Но и такое свидетельство их не было достаточно. 60 Тогда первосвященник стал посреди и спросил Иисуса: что Ты ничего не отвечаешь? что они против Тебя свидетельствуют? 61 Но Он молчал и не отвечал ничего. Опять первосвященник спросил Его и сказал Ему: Ты ли Христос, Сын Благословенного? 62 Иисус сказал: Я; и вы узрите Сына Человеческого, сидящего одесную силы и грядущего на облаках небесных. 63 Тогда первосвященник, разодрав одежды свои, сказал: на что еще нам свидетелей? 64 Вы слышали богохульство; как вам кажется? Они же все признали Его повинным смерти. 65 И некоторые начали плевать на Него и, закрывая Ему лице, ударять Его и говорить Ему: прореки. И слуги били Его по ланитам. 66 Когда Петр был на дворе внизу, пришла одна из служанок первосвященника 67 и, увидев Петра греющегося и всмотревшись в него, сказала: и ты был с Иисусом Назарянином. 68 Но он отрекся, сказав: не знаю и не понимаю, что ты говоришь. И вышел вон на передний двор; и запел петух. 69 Служанка, увидев его опять, начала говорить стоявшим тут: этот из них. 70 Он опять отрекся. Спустя немного, стоявшие тут опять стали говорить Петру: точно ты из них; ибо ты Галилеянин, и наречие твое сходно. 71 Он же начал клясться и божиться: не знаю Человека Сего, о Котором говорите. 72 Тогда петух запел во второй раз. И вспомнил Петр слово, сказанное ему Иисусом: прежде нежели петух пропоет дважды, трижды отречешься от Меня; и начал плакать.

Библия, ревизирано издание

Заговорът за убийството на Исус Христос

1 А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжниците търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го погубят. 2 Защото си казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение между народа. 3 И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на Симон Прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му. 4 А имаше някои, които негодуваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото? 5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на сиромасите. И негодуваха против нея. 6 Но Исус каза: Оставете я. Защо и досаждате? Тя извърши добро дело за Мене. 7 Защото сиромасите всякога са между вас и когато искате, можете да им направите добро; но Аз не винаги съм между вас. 8 Тя извърши това, което можеше; предварително помаза тялото Ми за погребение. 9 Истина ви казвам: Където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи.

Предателството на Юда

10 Тогава Юда Искариотски, онзи, който беше един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде. 11 Те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

Тайната вечеря

12 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и приготвим, за да ядеш Пасхата? 13 И Той изпрати двама от учениците Си и им каза: Идете в града и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете след него. 14 И където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят каза: Къде е приготвената за Мене гостна стая, където ще ям Пасхата с учениците Си? 15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе. 16 И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както беше им казал; и приготвиха Пасхата. 17 След като се свечери, Той дойде с дванадесетте. 18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус каза: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. 19 Те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз? 20 А Той им каза: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. 21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син бива предаден! Добре би било за този човек, ако не бе се родил. 22 И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете яжте; това е Моето тяло. 23 Взе и чашата, благослови и им даде; и те всички пиха от нея. 24 И им каза: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина. 25 Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство. 26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. 27 И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ; защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете ще се разпръснат.“ 28 А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея. 29 А Петър Му каза: Дори и всички да се съблазнят, аз обаче няма.

Предсказанието на Исус Христос за отричането на ап. Петър

30 Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да изпее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен. 31 А той още по-разпалено говореше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.

Молитва в Гетсиманската градина

32 Отидоха на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Стойте тук, докато се помоля. 33 И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан; и започна да се ужасява и измъчва. 34 И им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете. 35 И като отиде малко напред, падна на земята; и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като казваше: 36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Тиискаш. 37 И дойде, намери ги заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш? 38 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. 39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. 40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят. 41 И дойде трети път и им каза: Още ли спите и почивате? Достатъчно! Дойде часът! Ето, Човешкият Син бива предаден в ръцете на грешниците. 42 Станете да вървим; ето, приближи се онзи, който Ме предава.

Залавянето на Исус Христос

43 И веднага, докато Той говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините. 44 А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, като каза: Когото целуна за поздрав – Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво. 45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И Го целуна. 46 И те сложиха ръце на Него и Го хванаха. 47 А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото. 48 Исус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи да Ме уловите? 49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията. 50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха. 51 И един младеж Го следваше, обвит с плащеница на голо; и те го хванаха. 52 А той, като остави плащеницата, избяга гол.

Исус Христос на съд пред Синедриона

53 И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събраха и всички главни свещеници, и старейшините, и книжниците. 54 А Петър Го беше следвал отдалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със слугите, и се грееше на огъня. 55 И главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт, но не намериха. 56 Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им се различаваха. 57 После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха: 58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен. 59 Но и в това свидетелствата им се различаваха. 60 Тогава първосвещеникът се изправи насред Синедриона и попита Исус: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? 61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си Христос, Син на Благословения? 62 А Исус каза: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния* и идещ с небесните облаци. 63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? 64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание. 65 И някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници.

Отричането на ап. Петър

66 И когато Петър беше долу, на двора, дойде една от слугините на първосвещеника; 67 и като видя Петър, че се грее, вгледа се в него и каза: И ти беше с Исус Назарянина. 68 А той се отрече и каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в преддверието и петелът пропя. 69 Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях. 70 А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин и говорът те издава. 71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек, за Когото говорите. 72 И начаса петелът пропя втори път. И Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: Преди петелът да пропее два пъти, три пъти ще се отречеш от Мен. И като се замисли за това, заплака.

Markus 14 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание