Jesaja 51 | Синодальный перевод

1 Послушайте Меня, стремящиеся к правде, ищущие Господа! Взгляните на скалу, из которой вы иссечены, в глубину рва, из которого вы извлечены. 2 Посмотрите на Авраама, отца вашего, и на Сарру, родившую вас: ибо Я призвал его одного и благословил его, и размножил его. 3 Так, Господь утешит Сион, утешит все развалины его и сделает пустыни его, как рай, и степь его, как сад Господа; радость и веселие будет в нем, славословие и песнопение. 4 Послушайте Меня, народ Мой, и племя Мое, приклоните ухо ко Мне! ибо от Меня произойдет закон, и суд Мой поставлю во свет для народов. 5 Правда Моя близка; спасение Мое восходит, и мышца Моя будет судить народы; острова будут уповать на Меня и надеяться на мышцу Мою. 6 Поднимите глаза ваши к небесам, и посмотрите на землю вниз: ибо небеса исчезнут, как дым, и земля обветшает, как одежда, и жители ее также вымрут; а Мое спасение пребудет вечным, и правда Моя не престанет. 7 Послушайте Меня, знающие правду, народ, у которого в сердце закон Мой! Не бойтесь поношения от людей, и злословия их не страшитесь. 8 Ибо, как одежду, съест их моль и, как волну, съест их червь; а правда Моя пребудет вовек, и спасение Мое – в роды родов. 9 Восстань, восстань, облекись крепостью, мышца Господня! Восстань, как в дни древние, в роды давние! Не ты ли сразила Раава, поразила крокодила? 10 Не ты ли иссушила море, воды великой бездны, превратила глубины моря в дорогу, чтобы прошли искупленные? 11 И возвратятся избавленные Господом и придут на Сион с пением, и радость вечная над головою их; они найдут радость и веселье: печаль и вздохи удалятся. 12 Я, Я Сам – Утешитель ваш. Кто ты, что боишься человека, который умирает, и сына человеческого, который то же, что трава, 13 и забываешь Господа, Творца своего, распростершего небеса и основавшего землю; и непрестанно, всякий день страшишься ярости притеснителя, как бы он готов был истребить? Но где ярость притеснителя? 14 Скоро освобожден будет пленный, и не умрет в яме и не будет нуждаться в хлебе. 15 Я Господь, Бог твой, возмущающий море, так что волны его ревут: Господь Саваоф – имя Его. 16 И Я вложу слова Мои в уста твои, и тенью руки Моей покрою тебя, чтобы устроить небеса и утвердить землю и сказать Сиону: "ты Мой народ". 17 Воспряни, воспряни, восстань, Иерусалим, ты, который из руки Господа выпил чашу ярости Его, выпил до дна чашу опьянения, осушил. 18 Некому было вести его из всех сыновей, рожденных им, и некому было поддержать его за руку из всех сыновей, [которых] он возрастил. 19 Тебя постигли два [бедствия], кто пожалеет о тебе? – опустошение и истребление, голод и меч: кем я утешу тебя? 20 Сыновья твои изнемогли, лежат по углам всех улиц, как серна в тенетах, исполненные гнева Господа, прещения Бога твоего. 21 Итак выслушай это, страдалец и опьяневший, но не от вина. 22 Так говорит Господь твой, Господь и Бог твой, отмщающий за Свой народ: вот, Я беру из руки твоей чашу опьянения, дрожжи из чаши ярости Моей: ты не будешь уже пить их, 23 и подам ее в руки мучителям твоим, которые говорили тебе: "пади ниц, чтобы нам пройти по тебе"; и ты хребет твой делал как бы землею и улицею для проходящих.

Библия, ревизирано издание

Утешителни слова към Израил

1 Слушайте Мене, вие, които следвате правдата, които търсите ГОСПОДА; погледнете към скалата, от която сте отсечени, и в дупката на ямата, от която сте изкопани. 2 Погледнете към баща си Авраам и към Сара, която ви е родила; защото, когато беше само един, го повиках, благослових го и го умножих. 3 Защото ГОСПОД ще утеши Сион, Той ще утеши всичките му запустели места и ще направи пустотата му като Едем и запустелостта му – като ГОСПОДНЯТА градина; веселие и радост ще се намери в него, славословие и глас на хваление. 4 Внимавайте в Мене, народе Мой, и Ме слушайте, народе Мой; защото закон ще произлезе от Мен и Аз ще поставя правосъдието Си за светлина на народите. 5 Правдата Ми наближава, спасението Ми се яви и мишците Ми ще съдят племената; островите ще ме чакат и ще уповават на десницата Ми. 6 Повдигнете очите си към небето и погледнете към земята долу, защото небето ще изчезне като дим и земята ще овехтее като дреха, и онези, които живеят на нея, подобно ще измрат; но Моето спасение ще трае довека и правдата Ми няма да се отмени. 7 Слушайте Мене, вие, които знаете правда, народе, който имаш в сърцето си закона Ми; не се бой от укорите на хората, нито се смущавай от ругатните им. 8 Защото молецът ще ги разяде като дреха и червеят ще ги разяде като вълна; но Моята правда ще пребъде довека и спасението Ми – от родове в родове. 9 Събуди се, събуди се, облечи се със сила, мишца ГОСПОДНЯ! Събуди се, както в древните дни, в отдавнашните родове! Не си ли ти, която си съсякла Раав* и смъртоносно си пробола змея? 10 Не си ли ти, която си изсушила морето, водите на голямата бездна, и си направила морските дълбочини път за преминаването на изкупените? 11 Изкупените от ГОСПОДА ще се върнат и ще дойдат с възклицание в Сион; вечно веселие ще бъде на главата им; ще придобият радост и веселие, а скръб и въздишане ще побегнат. 12 Аз, Аз съм, Който ви утешавам; кой си ти, че се боиш от смъртен човек и от човешки син, който ще стане като трева; 13 а си забравил ГОСПОДА, Създателя си, Който разпростря небето и основа земята, и непрестанно всеки ден се боиш от яростта на притеснителя, като че се приготвяше да изтреби? И къде е сега яростта на притеснителя? 14 Вързаният в заточение скоро ще бъде развързан и няма да умре в ямата, нито ще се лиши от хляба си; 15 защото Аз съм ГОСПОД, твоят Бог, Който уталожвам морето, когато бучат вълните му; ГОСПОД на Силите е името Ми. 16 Вложих словата Си в устата ти и те покрих в сянката на ръката Си, за да устроя небето, да основа земята и да кажа на Сион: Ти си Мой народ. 17 Събуди се, събуди се, стани, дъще йерусалимска, която си пила от ръката на ГОСПОДА чашата на яростта Му; пила си и си изпразнила до дъно чашата на омайването. 18 От всички синове, които е родила, няма кой да я води, нито има между всичките синове, които е отхранила, нито един, който да я държи за ръка. 19 Тези две беди те сполетяха – кой ще те пожали? Разорение и погибел, глад и меч – как да те утеша? 20 Синовете ти примряха; лежат по всички кръстопътища, както антилопа в мрежа; пълни са с яростта ГОСПОДНЯ, с изобличението на твоя Бог. 21 И така, слушай сега това, ти, наскърбена и пияна, но не с вино: 22 Така казва твоят Господ ЙЕХОВА, твоят Бог, Който защитава делото на народа Си: Ето, взех от ръката ти чашата на омайването, дори до дъно – чашата на яростта Си; ти няма вече да я пиеш. 23 А ще я сложа в ръката на мъчителите ти, които казаха на душата ти: Падни по очи, за да минем над теб; и ти си сложила гърба си като земя и като път за онези, които минават.

Jesaja 51 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Утешителни слова към Израил