1Послушайте Меня, стремящиеся к правде, ищущие Господа! Взгляните на скалу, из которой вы иссечены, в глубину рва, из которого вы извлечены.2Посмотрите на Авраама, отца вашего, и на Сарру, родившую вас: ибо Я призвал его одного и благословил его, и размножил его.3Так, Господь утешит Сион, утешит все развалины его и сделает пустыни его, как рай, и степь его, как сад Господа; радость и веселие будет в нем, славословие и песнопение.4Послушайте Меня, народ Мой, и племя Мое, приклоните ухо ко Мне! ибо от Меня произойдет закон, и суд Мой поставлю во свет для народов.5Правда Моя близка; спасение Мое восходит, и мышца Моя будет судить народы; острова будут уповать на Меня и надеяться на мышцу Мою.6Поднимите глаза ваши к небесам, и посмотрите на землю вниз: ибо небеса исчезнут, как дым, и земля обветшает, как одежда, и жители ее также вымрут; а Мое спасение пребудет вечным, и правда Моя не престанет.7Послушайте Меня, знающие правду, народ, у которого в сердце закон Мой! Не бойтесь поношения от людей, и злословия их не страшитесь.8Ибо, как одежду, съест их моль и, как волну, съест их червь; а правда Моя пребудет вовек, и спасение Мое – в роды родов.9Восстань, восстань, облекись крепостью, мышца Господня! Восстань, как в дни древние, в роды давние! Не ты ли сразила Раава, поразила крокодила?10Не ты ли иссушила море, воды великой бездны, превратила глубины моря в дорогу, чтобы прошли искупленные?11И возвратятся избавленные Господом и придут на Сион с пением, и радость вечная над головою их; они найдут радость и веселье: печаль и вздохи удалятся.12Я, Я Сам – Утешитель ваш. Кто ты, что боишься человека, который умирает, и сына человеческого, который то же, что трава,13и забываешь Господа, Творца своего, распростершего небеса и основавшего землю; и непрестанно, всякий день страшишься ярости притеснителя, как бы он готов был истребить? Но где ярость притеснителя?14Скоро освобожден будет пленный, и не умрет в яме и не будет нуждаться в хлебе.15Я Господь, Бог твой, возмущающий море, так что волны его ревут: Господь Саваоф – имя Его.16И Я вложу слова Мои в уста твои, и тенью руки Моей покрою тебя, чтобы устроить небеса и утвердить землю и сказать Сиону: "ты Мой народ".17Воспряни, воспряни, восстань, Иерусалим, ты, который из руки Господа выпил чашу ярости Его, выпил до дна чашу опьянения, осушил.18Некому было вести его из всех сыновей, рожденных им, и некому было поддержать его за руку из всех сыновей, [которых] он возрастил.19Тебя постигли два [бедствия], кто пожалеет о тебе? – опустошение и истребление, голод и меч: кем я утешу тебя?20Сыновья твои изнемогли, лежат по углам всех улиц, как серна в тенетах, исполненные гнева Господа, прещения Бога твоего.21Итак выслушай это, страдалец и опьяневший, но не от вина.22Так говорит Господь твой, Господь и Бог твой, отмщающий за Свой народ: вот, Я беру из руки твоей чашу опьянения, дрожжи из чаши ярости Моей: ты не будешь уже пить их,23и подам ее в руки мучителям твоим, которые говорили тебе: "пади ниц, чтобы нам пройти по тебе"; и ты хребет твой делал как бы землею и улицею для проходящих.
1Слушайте Мене, вие, които следвате правдата, които търсите ГОСПОДА; погледнете към скалата, от която сте отсечени, и в дупката на ямата, от която сте изкопани. (Ис 51:7; Рим 9:30)2Погледнете към баща си Авраам и към Сара, която ви е родила; защото, когато беше само един, го повиках, благослових го и го умножих. (Быт 12:1; Быт 12:2; Быт 24:1; Быт 24:35; Рим 4:1; Рим 4:16; Евр 11:11; Евр 11:12)3Защото ГОСПОД ще утеши Сион, Той ще утеши всичките му запустели места и ще направи пустотата му като Едем и запустелостта му – като ГОСПОДНЯТА градина; веселие и радост ще се намери в него, славословие и глас на хваление. (Быт 13:10; Пс 102:13; Ис 40:1; Ис 51:12; Ис 52:9; Иоил 2:3)4Внимавайте в Мене, народе Мой, и Ме слушайте, народе Мой; защото закон ще произлезе от Мен и Аз ще поставя правосъдието Си за светлина на народите. (Ис 2:3; Ис 42:4; Ис 42:6)5Правдата Ми наближава, спасението Ми се яви и мишците Ми ще съдят племената; островите ще ме чакат и ще уповават на десницата Ми. (Пс 67:4; Пс 98:9; Ис 46:13; Ис 56:1; Ис 60:9; Рим 1:16; Рим 1:17)6Повдигнете очите си към небето и погледнете към земята долу, защото небето ще изчезне като дим и земята ще овехтее като дреха, и онези, които живеят на нея, подобно ще измрат; но Моето спасение ще трае довека и правдата Ми няма да се отмени. (Пс 102:26; Ис 40:26; Ис 50:9; Мф 24:35; 2Пет 3:10; 2Пет 3:12)7Слушайте Мене, вие, които знаете правда, народе, който имаш в сърцето си закона Ми; не се бой от укорите на хората, нито се смущавай от ругатните им. (Пс 37:31; Ис 51:1; Мф 10:28; Деян 5:41)8Защото молецът ще ги разяде като дреха и червеят ще ги разяде като вълна; но Моята правда ще пребъде довека и спасението Ми – от родове в родове. (Ис 50:9)9Събуди се, събуди се, облечи се със сила, мишца ГОСПОДНЯ! Събуди се, както в древните дни, в отдавнашните родове! Не си ли ти, която си съсякла Раав[1] и смъртоносно си пробола змея? (Иов 26:12; Пс 44:1; Пс 44:23; Пс 74:13; Пс 74:14; Пс 87:4; Пс 89:10; Пс 93:1; Ис 27:1; Ис 50:9; Ис 52:1; Иез 29:3; Откр 11:17)10Не си ли ти, която си изсушила морето, водите на голямата бездна, и си направила морските дълбочини път за преминаването на изкупените? (Исх 14:21; Ис 43:16)11Изкупените от ГОСПОДА ще се върнат и ще дойдат с възклицание в Сион; вечно веселие ще бъде на главата им; ще придобият радост и веселие, а скръб и въздишане ще побегнат. (Ис 35:10)12Аз, Аз съм, Който ви утешавам; кой си ти, че се боиш от смъртен човек и от човешки син, който ще стане като трева; (Пс 118:6; Ис 40:6; Ис 51:3; 2Кор 1:3; 1Пет 1:24)13а си забравил ГОСПОДА, Създателя си, Който разпростря небето и основа земята, и непрестанно всеки ден се боиш от яростта на притеснителя, като че се приготвяше да изтреби? И къде е сега яростта на притеснителя? (Иов 9:8; Иов 20:7; Пс 104:2; Ис 40:22; Ис 42:5; Ис 44:24)14Вързаният в заточение скоро ще бъде развързан и няма да умре в ямата, нито ще се лиши от хляба си; (Зах 9:11)15защото Аз съм ГОСПОД, твоят Бог, Който уталожвам морето, когато бучат вълните му; ГОСПОД на Силите е името Ми. (Иов 26:12; Пс 74:13; Иер 31:35)16Вложих словата Си в устата ти и те покрих в сянката на ръката Си, за да устроя небето, да основа земята и да кажа на Сион: Ти си Мой народ. (Втор 18:18; Ис 49:2; Ис 59:21; Ис 65:17; Ис 66:22; Ин 3:34)17Събуди се, събуди се, стани, дъще йерусалимска, която си пила от ръката на ГОСПОДА чашата на яростта Му; пила си и си изпразнила до дъно чашата на омайването. (Иов 21:20; Ис 51:1; Иер 25:15; Иер 25:16)18От всички синове, които е родила, няма кой да я води, нито има между всичките синове, които е отхранила, нито един, който да я държи за ръка.19Тези две беди те сполетяха – кой ще те пожали? Разорение и погибел, глад и меч – как да те утеша? (Втор 28:28; Втор 28:34; Пс 60:3; Пс 75:8; Ис 47:9; Иез 23:32; Зах 12:2; Откр 14:10)20Синовете ти примряха; лежат по всички кръстопътища, както антилопа в мрежа; пълни са с яростта ГОСПОДНЯ, с изобличението на твоя Бог. (Плач 2:11; Плач 2:12; Ам 7:2)21И така, слушай сега това, ти, наскърбена и пияна, но не с вино: (Ис 51:17; Плач 3:15)22Така казва твоят Господ ЙЕХОВА, твоят Бог, Който защитава делото на народа Си: Ето, взех от ръката ти чашата на омайването, дори до дъно – чашата на яростта Си; ти няма вече да я пиеш. (Иер 50:34)23А ще я сложа в ръката на мъчителите ти, които казаха на душата ти: Падни по очи, за да минем над теб; и ти си сложила гърба си като земя и като път за онези, които минават. (Пс 66:11; Пс 66:12; Иер 25:17; Иер 25:26; Иер 25:28; Зах 12:2)