Jeremia 7 | Синодальный перевод

1 Слово, которое было к Иеремии от Господа:

2 стань во вратах дома Господня и провозгласи там слово сие и скажи: слушайте слово Господне, все Иудеи, входящие сими вратами на поклонение Господу.

3 Так говорит Господь Саваоф, Бог Израилев: исправьте пути ваши и деяния ваши, и Я оставлю вас жить на сем месте.

4 Не надейтесь на обманчивые слова: "здесь храм Господень, храм Господень, храм Господень".

5 Но если совсем исправите пути ваши и деяния ваши, если будете верно производить суд между человеком и соперником его,

6 не будете притеснять иноземца, сироты и вдовы, и проливать невинной крови на месте сем, и не пойдете во след иных богов на беду себе, –

7 то Я оставлю вас жить на месте сем, на этой земле, которую дал отцам вашим в роды родов.

8 Вот, вы надеетесь на обманчивые слова, которые не принесут вам пользы.

9 Как! вы крадете, убиваете и прелюбодействуете, и клянетесь во лжи и кадите Ваалу, и ходите во след иных богов, которых вы не знаете,

10 и потом приходите и становитесь пред лицем Моим в доме сем, над которым наречено имя Мое, и говорите: "мы спасены", чтобы впредь делать все эти мерзости.

11 Не соделался ли вертепом разбойников в глазах ваших дом сей, над которым наречено имя Мое? Вот, Я видел это, говорит Господь.

12 Пойдите же на место Мое в Силом, где Я прежде назначил пребывать имени Моему, и посмотрите, что сделал Я с ним за нечестие народа Моего Израиля.

13 И ныне, так как вы делаете все эти дела, говорит Господь, и Я говорил вам с раннего утра, а вы не слушали, и звал вас, а вы не отвечали, –

14 то Я так же поступлю с домом [сим], над которым наречено имя Мое, на который вы надеетесь, и с местом, которое Я дал вам и отцам вашим, как поступил с Силомом.

15 И отвергну вас от лица Моего, как отверг всех братьев ваших, все семя Ефремово.

16 Ты же не проси за этот народ и не возноси за них молитвы и прошения, и не ходатайствуй предо Мною, ибо Я не услышу тебя.

17 Не видишь ли, что они делают в городах Иудеи и на улицах Иерусалима?

18 Дети собирают дрова, а отцы разводят огонь, и женщины месят тесто, чтобы делать пирожки для богини неба и совершать возлияния иным богам, чтобы огорчать Меня.

19 Но Меня ли огорчают они? говорит Господь; не себя ли самих к стыду своему?

20 Посему так говорит Господь Бог: вот, изливается гнев Мой и ярость Моя на место сие, на людей и на скот, и на дерева полевые и на плоды земли, и возгорится и не погаснет.

21 Так говорит Господь Саваоф, Бог Израилев: всесожжения ваши прилагайте к жертвам вашим и ешьте мясо;

22 ибо отцам вашим Я не говорил и не давал им заповеди в тот день, в который Я вывел их из земли Египетской, о всесожжении и жертве;

23 но такую заповедь дал им: "слушайтесь гласа Моего, и Я буду вашим Богом, а вы будете Моим народом, и ходите по всякому пути, который Я заповедаю вам, чтобы вам было хорошо".

24 Но они не послушали и не приклонили уха своего, и жили по внушению и упорству злого сердца своего, и стали ко Мне спиною, а не лицом.

25 С того дня, как отцы ваши вышли из земли Египетской, до сего дня Я посылал к вам всех рабов Моих – пророков, посылал всякий день с раннего утра;

26 но они не слушались Меня и не приклонили уха своего, а ожесточили выю свою, поступали хуже отцов своих.

27 И когда ты будешь говорить им все эти слова, они тебя не послушают; и когда будешь звать их, они тебе не ответят.

28 Тогда скажи им: вот народ, который не слушает гласа Господа Бога своего и не принимает наставления! Не стало у них истины, она отнята от уст их.

29 Остриги волоса твои и брось, и подними плач на горах, ибо отверг Господь и оставил род, [навлекший] гнев Его.

30 Ибо сыновья Иуды делают злое пред очами Моими, говорит Господь; поставили мерзости свои в доме, над которым наречено имя Мое, чтобы осквернить его;

31 и устроили высоты Тофета в долине сыновей Енномовых, чтобы сожигать сыновей своих и дочерей своих в огне, чего Я не повелевал и что Мне на сердце не приходило.

32 За то вот, приходят дни, говорит Господь, когда не будут более называть [место сие] Тофетом и долиною сыновей Енномовых, но долиною убийства, и в Тофете будут хоронить по недостатку места.

33 И будут трупы народа сего пищею птицам небесным и зверям земным, и некому будет отгонять их.

34 И прекращу в городах Иудеи и на улицах Иерусалима голос торжества и голос веселия, голос жениха и голос невесты; потому что земля эта будет пустынею.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Йеремия пророкува в храма за отхвърлянето на Израил

1 Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА:

2 Застани в портата на дома ГОСПОДЕН и възгласи там това слово, като кажеш: Слушайте словото ГОСПОДНЕ, всички юдеи, които влизате през тези порти, за да се преклоните пред ГОСПОДА.

3 Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Поправете пътищата си и делата си и Аз ще ви утвърдя на това място.

4 Не уповавайте на лъжливи думи, за да казвате: Храмът ГОСПОДЕН, храмът ГОСПОДЕН, храмът ГОСПОДЕН е това.

5 Защото ако наистина поправите пътищата си и делата си, ако съдите съвършено право между човека и ближния му,

6 ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата и не проливате невинна кръв на това място, нито следвате чужди богове за ваша вреда,

7 тогава ще ви направя да живеете на това място, в земята, която дадох на бащите ви отвека и довека.

8 Ето, вие уповавате на лъжливи думи, от които няма да се ползвате.

9 Като крадете, убивате, прелюбодействате и се кълнете лъжливо, и кадите на Ваал, и следвате други богове, които не сте познавали,

10 идвате ли после да стоите пред Мене в този дом, който се нарича с Моето име, и да казвате: Отървахме се, за да вършите всички тези мерзости?

11 Този дом, който се нарича с Моето име, вертеп за разбойници ли стана във вашите очи? Ето, Аз сам видях това, казва ГОСПОД.

12 Но идете сега на мястото Ми, което беше в Сило, където в началото настаних името Си, и вижте какво му сторих поради злодеянието на народа Си Израил.

13 И сега, понеже извършихте всички тези дела, казва ГОСПОД, и Аз ви говорих, като ставах рано и говорих, а вие не послушахте, и ви виках, но не отговорихте;

14 затова ще направя на дома, който се нарича с Моето име, на който вие уповавате, и на мястото, което дадох на вас и на бащите ви, както направих на Сило.

15 И ще ви отхвърля от лицето Си, както отхвърлих всичките ви братя, цялото Ефремово потомство.

16 Затова ти недей се моли за този народ и не възнасяй вик или молба за тях, нито ходатайствай пред Мене; защото няма да те послушам.

17 Не виждаш ли какво вършат те в юдейските градове и по йерусалимските улици? –

18 Децата събират дърва и бащите кладат огъня, а жените месят тестото, за да направят пити на небесната царица и да направят възлияния на други богове, за да Ме разгневят.

19 Но Мене ли разгневяват? – казва ГОСПОД. – Дали не разгневяват себе си за посрамване на своите лица?

20 Затова така казва Господ ЙЕХОВА: Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място, върху човек и животно, върху полските дървета и земния плод; и ще пламне, и няма да угасне.

21 Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Прибавете всеизгарянията си към жертвите си и яжте месото и от тях.

22 Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди за всеизгаряния и жертви в деня, когато ги изведох от египетската земя;

23 а това им заповядах: Слушайте гласа Ми и Аз ще ви бъда Бог, и вие ще Ми бъдете народ! И ходете по всички пътища, които ви заповядвам, за да благоденствате.

24 Те обаче не послушаха, нито преклониха ухото си, а ходиха според намеренията и упоритостта на своето нечестиво сърце и отидоха назад, а не напред.

25 От деня, когато бащите ви излязоха от египетската земя, до днес пращах всичките Си слуги, пророците, при вас, като ставах рано всеки ден и ги пращах;

26 те обаче не Ме послушаха, нито преклониха ухото си, а закоравиха врата си; постъпиха по-зле от бащите си.

27 Затова говори им всички тези думи, но те няма да те послушат; също извикай към тях, но те няма да ти отговорят.

28 Тогава им кажи: Този е народът, който не слуша гласа на ГОСПОДА, своя Бог, нито приема наставления; честността изчезна и се изгуби от устата им.

29 Острижи косата си, дъще йерусалимска, и я хвърли, и плачи със силен глас по голите височини; защото ГОСПОД отхвърли и изостави поколението, на което се разгневи.

30 Защото юдеите сториха това, което беше зло пред Мене, казва ГОСПОД; поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име, и го оскверниха.

31 И издигнаха високите места на Тофет, който е в долината на Еномовия син, за да горят синовете и дъщерите си в огън – нещо, което не съм заповядал, нито Ми е идвало наум*.

32 Затова, ето, идат дни, казва ГОСПОД, когато няма да се нарича вече Тофет, нито долина на Еномовия син, а долина на клането; защото ще погребват в Тофет, понеже няма да остане място другаде;

33 и труповете на този народ ще бъдат храна за небесните птици и земните зверове и няма да има кой да ги плаши.

34 Тогава ще направя да престане в юдейските градове и по йерусалимските улици гласът на радостта и веселието, гласът на младоженеца и невястата; защото земята ще запустее.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание