Jeremia 6 | Синодальный перевод

1 Бегите, дети Вениаминовы, из среды Иерусалима, и в Фекое трубите трубою и дайте знать огнем в Бефкареме, ибо от севера появляется беда и великая гибель.

2 Разорю Я дочь Сиона, красивую и изнеженную.

3 Пастухи со своими стадами придут к ней, раскинут палатки вокруг нее; каждый будет пасти свой участок.

4 Приготовляйте против нее войну; вставайте и пойдем в полдень. Горе нам! день уже склоняется, распростираются вечерние тени.

5 Вставайте, пойдем и ночью, и разорим чертоги ее!

6 Ибо так говорит Господь Саваоф: рубите дерева и делайте насыпь против Иерусалима: этот город должен быть наказан; в нем всякое угнетение.

7 Как источник извергает из себя воду, так он источает из себя зло: в нем слышно насилие и грабительство, пред лицем Моим всегда обиды и раны.

8 Вразумись, Иерусалим, чтобы душа Моя не удалилась от тебя, чтоб Я не сделал тебя пустынею, землею необитаемою.

9 Так говорит Господь Саваоф: до конца доберут остаток Израиля, как виноград; работай рукою твоею, как обиратель винограда, наполняя корзины.

10 К кому мне говорить и кого увещевать, чтобы слушали? Вот, ухо у них необрезанное, и они не могут слушать; вот, слово Господне у них в посмеянии; оно неприятно им.

11 Поэтому я преисполнен яростью Господнею, не могу держать ее в себе; изолью ее на детей на улице и на собрание юношей; взяты будут муж с женою, пожилой с отжившим лета.

12 И домы их перейдут к другим, равно поля и жены; потому что Я простру руку Мою на обитателей сей земли, говорит Господь.

13 Ибо от малого до большого, каждый из них предан корысти, и от пророка до священника – все действуют лживо;

14 врачуют раны народа Моего легкомысленно, говоря: "мир! мир!", а мира нет.

15 Стыдятся ли они, делая мерзости? нет, нисколько не стыдятся и не краснеют. За то падут между падшими, и во время посещения Моего будут повержены, говорит Господь.

16 Так говорит Господь: остановитесь на путях ваших и рассмотрите, и расспросите о путях древних, где путь добрый, и идите по нему, и найдете покой душам вашим. Но они сказали: "не пойдем".

17 И поставил Я стражей над вами, [сказав]: "слушайте звука трубы". Но они сказали: "не будем слушать".

18 Итак слушайте, народы, и знай, собрание, что с ними будет.

19 Слушай, земля: вот, Я приведу на народ сей пагубу, плод помыслов их; ибо они слов Моих не слушали и закон Мой отвергли.

20 Для чего Мне ладан, который идет из Савы, и благовонный тростник из дальней страны? Всесожжения ваши неугодны, и жертвы ваши неприятны Мне.

21 Посему так говорит Господь: вот, Я полагаю пред народом сим преткновения, и преткнутся о них отцы и дети вместе, сосед и друг его, и погибнут.

22 Так говорит Господь: вот, идет народ от страны северной, и народ великий поднимается от краев земли;

23 держат в руках лук и копье; они жестоки и немилосерды, голос их шумит, как море, и несутся на конях, выстроены, как один человек, чтобы сразиться с тобою, дочь Сиона.

24 Мы услышали весть о них, и руки у нас опустились, скорбь объяла нас, муки, как женщину в родах.

25 Не выходите в поле и не ходите по дороге, ибо меч неприятелей, ужас со всех сторон.

26 Дочь народа моего! опояшь себя вретищем и посыпь себя пеплом; сокрушайся, как бы о смерти единственного сына, горько плачь; ибо внезапно придет на нас губитель.

27 Башнею поставил Я тебя среди народа Моего, столпом, чтобы ты знал и следил путь их.

28 Все они – упорные отступники, живут клеветою; это медь и железо, – все они развратители.

29 Раздувальный мех обгорел, свинец истлел от огня: плавильщик плавил напрасно, ибо злые не отделились;

30 отверженным серебром назовут их, ибо Господь отверг их.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Пророчество за обсадата на Йерусалим

1 Вениаминови синове, бягайте от Йерусалим, затръбете в Текуе и издигнете знак във Вет-акерем; защото зло предстои от север и голяма погибел.

2 Красивата и изнежена жена, сионовата дъщеря ще изтребя.

3 Овчарите и стадата им ще дойдат при нея, ще разпъват шатрите си против нея от всяка страна, ще пасат всеки на мястото си;

4 ще извикат: Пригответе война против нея, станете и нека излезем на пладне. Горко ни! Защото преваля денят, защото се простират вечерните сенки;

5 станете и да излезем през нощта, и да съборим палатите и.

6 Защото така казва ГОСПОД на Силите: Отсечете дърветата и и издигнете могила против Йерусалим; този е градът, който трябва да бъде наказан, само насилие има в него.

7 Както блика вода от извора, така блика злото от него; насилие и грабеж се чува в него, пред Мене непрестанно има болест и рани.

8 Приеми поука, Йерусалиме, да не би да се отвръща душата Ми от тебе, да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.

9 Така казва ГОСПОД на Силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израил като лозе; пак протегни ръката си като гроздоберач към пръчките.

10 На кого да говоря и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано и не могат да чуят; ето, словото ГОСПОДНЕ стана укорно за тях, те не благоволят в него.

11 Затова съм пълен с яростта на ГОСПОДА, уморих се да се въздържам; ще я изливам върху децата по улиците и върху целия сбор на младежите, защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, старец заедно с престарял.

12 Къщите им ще преминат в други, също – и полетата, и жените им; защото ще простра ръката Си върху жителите на тази страна, казва ГОСПОД;

13 защото от малък до голям – всеки от тях се е предал на сребролюбие, и от пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо.

14 Повърхностно са лекували те раната на народа Ми, като са казали: Мир, мир! А пък няма мир.

15 Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят; затова ще паднат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва ГОСПОД.

16 Така казва ГОСПОД: Застанете на пътищата и вижте, и попитайте за древните пътеки – къде е добрият път, и ходете по него, и ще намерите покой за душите си; но те казаха: Не искаме да ходим по него.

17 Поставих и пазачи над вас и казах: Слушайте гласа на тръбата; но те отговориха: Не искаме да слушаме.

18 Затова слушайте, народи, и ти, съборе, узнай какво има между тях.

19 Слушай, земьо: Ето, Аз ще докарам зло върху този народ, дори плода на помислите им; защото не послушаха словата Ми, а колкото до закона Ми, те го отхвърлиха.

20 Защо Ми е ливанът, който донасят от Сава, и благовонната тръстика от далечна страна? Всеизгарянията ви не са Ми приятни, нито жертвите ви – угодни.

21 Затова така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще поставя пред този народ препятствия, о които ще се спъват бащите и синовете заедно; и съседът, и приятелят му ще загинат заедно.

22 Така казва ГОСПОД: Ето, народ иде от северната страна и велик народ ще се повдигне от краищата на земята.

23 Лък и копие държат, жестоки са и немилостиви; гласът им бучи като море, възседнали са на коне, всеки опълчен, както мъж за бой, против тебе, дъще сионова.

24 Откакто сме чули вест за тях, ръцете ни отслабнаха, мъки ни обзеха и болки – като на жена, която ражда.

25 Не излизайте на полето и на пътя не ходете, защото мечът на неприятеля и ужасът са от всяка страна.

26 Дъще на народа Ми, препаши се с вретище и се валяй в пепел; жалей като за единороден син, заплачи горчиво, защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.

27 Поставих те изпитател и крепост между народа Си, за да узнаеш и да изпиташ пътя им.

28 Те всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; мед са и желязо; те всички постъпват разтленно.

29 Духалото изгоря; оловото бе изпоядено от огъня; разтопителят напразно разтопява, защото злите не се отделиха.

30 Сребро за смет ще ги нарекат, защото ГОСПОД ги е отхвърлил.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.