1И призрел Господь на Сарру, как сказал; и сделал Господь Сарре, как говорил.2Сарра зачала и родила Аврааму сына в старости его во время, о котором говорил ему Бог;3и нарек Авраам имя сыну своему, родившемуся у него, которого родила ему Сарра, Исаак;4и обрезал Авраам Исаака, сына своего, в восьмой день, как заповедал ему Бог.5Авраам был ста лет, когда родился у него Исаак, сын его.6И сказала Сарра: смех сделал мне Бог; кто ни услышит обо мне, рассмеется.7И сказала: кто сказал бы Аврааму: Сарра будет кормить детей грудью? ибо в старости его я родила сына.8Дитя выросло и отнято от груди; и Авраам сделал большой пир в тот день, когда Исаак отнят был от груди.9И увидела Сарра, что сын Агари Египтянки, которого она родила Аврааму, насмехается,10и сказала Аврааму: выгони эту рабыню и сына ее, ибо не наследует сын рабыни сей с сыном моим Исааком.11И показалось это Аврааму весьма неприятным ради сына его.12Но Бог сказал Аврааму: не огорчайся ради отрока и рабыни твоей; во всем, что скажет тебе Сарра, слушайся голоса ее, ибо в Исааке наречется тебе семя;13и от сына рабыни Я произведу народ, потому что он семя твое.14Авраам встал рано утром, и взял хлеба и мех воды, и дал Агари, положив ей на плечи, и отрока, и отпустил ее. Она пошла, и заблудилась в пустыне Вирсавии;15и не стало воды в мехе, и она оставила отрока под одним кустом16и пошла, села вдали, в расстоянии на [один] выстрел из лука. Ибо она сказала: не [хочу] видеть смерти отрока. И она села против, и подняла вопль, и плакала;17и услышал Бог голос отрока; и Ангел Божий с неба воззвал к Агари и сказал ей: что с тобою, Агарь? не бойся; Бог услышал голос отрока оттуда, где он находится;18встань, подними отрока и возьми его за руку, ибо Я произведу от него великий народ.19И Бог открыл глаза ее, и она увидела колодезь с водою, и пошла, наполнила мех водою и напоила отрока.20И Бог был с отроком; и он вырос, и стал жить в пустыне, и сделался стрелком из лука.21Он жил в пустыне Фаран; и мать его взяла ему жену из земли Египетской.22И было в то время, Авимелех с Фихолом, военачальником своим, сказал Аврааму: с тобою Бог во всем, что ты ни делаешь;23и теперь поклянись мне здесь Богом, что ты не обидишь ни меня, ни сына моего, ни внука моего; и как я хорошо поступал с тобою, так и ты будешь поступать со мною и землею, в которой ты гостишь.24И сказал Авраам: я клянусь.25И Авраам упрекал Авимелеха за колодезь с водою, который отняли рабы Авимелеховы.26Авимелех же сказал: не знаю, кто это сделал, и ты не сказал мне; я даже и не слыхал [о том] доныне.27И взял Авраам мелкого и крупного скота и дал Авимелеху, и они оба заключили союз.28И поставил Авраам семь агниц из [стада] мелкого скота особо.29Авимелех же сказал Аврааму: на что здесь сии семь агниц, которых ты поставил особо?30[он] сказал: семь агниц сих возьми от руки моей, чтобы они были мне свидетельством, что я выкопал этот колодезь.31Потому и назвал он сие место: Вирсавия, ибо тут оба они клялись32и заключили союз в Вирсавии. И встал Авимелех, и Фихол, военачальник его, и возвратились в землю Филистимскую.33И насадил [Авраам] при Вирсавии рощу и призвал там имя Господа, Бога вечного.34И жил Авраам в земле Филистимской, как странник, дни многие.
1А ГОСПОД посети Сара, според както беше казал; и ГОСПОД направи на Сара, както беше казал. (Быт 17:19; Быт 18:10; Быт 18:14; 1Цар 2:21; Гал 4:23; Гал 4:28)2Защото Сара зачена и роди син на Авраам в старините му, в определения му от Бога срок. (Быт 17:21; Деян 7:8; Гал 4:22; Евр 11:11)3И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак[1]. (Быт 17:19)4На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, според както Бог му беше заповядал. (Быт 17:10; Быт 17:12; Деян 7:8)5А Авраам беше на сто години, когато се роди синът му Исаак. (Быт 17:1; Быт 17:17)6И Сара каза: Бог ми докара смях; всеки, който чуе, ще се смее заради мене. (Пс 126:2; Ис 54:1; Лк 1:58; Гал 4:27)7Добави още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми деца? – Защото му родих син в старините му. (Быт 18:11; Быт 18:12)8А когато детето порасна, го отбиха; и в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение.
Агар и синът и Исмаил
9А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото беше родила на Авраам, се присмива; (Быт 16:1; Быт 16:15; Гал 4:29)10затова каза на Авраам: Изгони тази слугиня и сина и; защото синът на тази слугиня няма наследство с моя син Исаак. (Быт 25:6; Быт 36:6; Быт 36:7; Гал 4:30)11Тези думи обаче се видяха на Авраам твърде тежки заради сина му Исмаил. (Быт 17:18)12Но Бог каза на Авраам: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти каже Сара, послушай думите и, защото по името на Исаак ще се наименува твоето потомство. (Рим 9:7; Рим 9:8; Евр 11:18)13Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твой син. (Быт 16:10; Быт 17:20; Быт 21:18)14Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мях с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото и; даде и още детето и я изпрати. А тя тръгна и се заблуди в пустинята Вирсавее. (Ин 8:35)15Но водата в меха се изчерпа; и майка му хвърли детето под един храст16и отиде и седна насреща, далече колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.17А Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и и каза: Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е. (Исх 3:7)18Стани, вдигни момчето и го хвани с ръката си, защото ще направя от него велик народ. (Быт 21:13)19Тогава Бог и отвори очите и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие. (Чис 22:31; 4Цар 6:17; 4Цар 6:18; 4Цар 6:20; Лк 24:16; Лк 24:31)20Бог беше с момчето, което, като порасна, се засели в пустинята и стана стрелец. (Быт 16:12; Быт 28:15; Быт 39:2; Быт 39:3; Быт 39:21)21Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя. (Быт 24:4)
Авраам в спор с Авимелех
22По онова време Авимелех, с военачалника си Фихол, говори на Авраам: Бог е с тебе във всичко, което правиш. (Быт 20:2; Быт 26:26; Быт 26:28)23И така, сега закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно с мене, нито със сина ми, нито с внука ми; а според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мен и към земята, в която си пребивавал. (Нав 2:12; 1Цар 24:21)24И Авраам каза: Заклевам се.25След това Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели насила. (Быт 26:15; Быт 26:18; Быт 26:20)26Но Авимелех отговори: Не знам кой е направил това нещо; нито ти си ми казал, нито аз съм чул за това до днес.27Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор помежду си. (Быт 26:31)28А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.29Авимелех попита Авраам: Какви са тези женски агнета, които си отделил? (Быт 33:8)30А той каза: Тези седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец. (Быт 31:48; Быт 31:52)31Затова той нарече онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата. (Быт 26:33)32Така те сключиха договор във Вирсавее; след това Авимелех и военачалникът му Фихол станаха и се върнаха във Филистимската земя.33Тогава Авраам посади дъбрава във Вирсавее и там призова името на Йехова, Вечния Бог. (Быт 4:26; Втор 33:27; Ис 40:28; Рим 16:26; 1Тим 1:17)34И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.