1那麼，從我們的先祖亞伯拉罕身上，我們學到什麼呢？2如果亞伯拉罕是因為有好行為而被稱為義人，他就可以誇口了，但他在上帝面前沒有可誇的。3聖經上不是說「亞伯拉罕信上帝，就被算為義人」嗎？4人工作得來的工錢不算是恩典，是應得的。5但對於只信赦免罪人的上帝、不靠功勞的人，他的信就被算為義。6大衛也說不靠行為而被上帝算為義的人是有福的，他說：7「過犯得到赦免、罪惡被遮蓋的人有福了。8不被主定罪的人有福了。」9那麼，這種福分只給受割禮的人嗎？還是也給沒有受割禮的人呢？因為我們說，亞伯拉罕信上帝，就被算為義人。10他究竟是怎麼被算為義人的呢？是他受割禮以前呢？還是以後呢？不是以後，而是以前。11他後來受割禮只不過是一個記號，表明他在受割禮前已經因信而被稱為義人了。他因此成為一切未受割禮的信徒之父，使這些人也可以被算為義人。12他也做了受割禮之人的父。這些人不只是受了割禮，還跟隨我們先祖亞伯拉罕的腳步，效法他在未受割禮時的信心。13上帝應許將世界賜給亞伯拉罕和他的後裔，不是因為亞伯拉罕遵行了律法，而是因為他因信而成了義人。14如果只有遵行律法的人才可以承受應許，信心就沒有價值，上帝的應許也就落了空。15因為有律法，就有刑罰；哪裡沒有律法，哪裡就沒有違法的事。16所以，上帝的應許是藉著人的信心賜下的，好叫這一切都是出於上帝的恩典，確保應許歸給所有亞伯拉罕的子孫，不單是守律法的人，也包括一切效法亞伯拉罕信心的人。17亞伯拉罕在上帝面前是我們所有人的父，正如聖經上說：「我已經立你為萬族之父。」他所信的上帝是能夠使死人復活、使無變有的上帝。18他在毫無指望的情況下仍然滿懷盼望地相信上帝的應許，因而成為「萬族之父」，正如上帝的應許：「你的後裔必這麼多」。19那時他將近百歲，知道自己身體如同已死，撒拉也過了生育的歲數，但他的信心仍然沒有動搖。20他沒有因不信而懷疑上帝的應許，反倒信心更加堅定，將榮耀歸給上帝。21他完全相信上帝必能實現祂的應許。22因此，他被算為義人。23「他被算為義人」這句話不單單是為他寫的，24也是為將來要被算為義人的我們寫的，就是相信上帝使主耶穌從死裡復活的人。25耶穌受害而死是為了我們的過犯，祂復活是為了使我們成為義人。
Библия, ревизирано издание
Примерът на Авраам
1И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?2Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.3Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“4А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата;5а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяраму се вменява за правда.6Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата:7„Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити.8Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да зачете грях.“9Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се зачете за правда.“10Тогава как му се зачете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.11И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се зачете правдата на тях,12и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан.
Вярата в Божието обещание
13Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра.14Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено;15понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление.16Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни17(както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.18Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“19Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,20обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога,21уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.22Затова му се вмени за правда.23Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,24но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,25Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.