1洗魯雅的兒子約押知道王想念押沙龍，2就派人到提哥亞去召來一個聰明的婦人，對她說：「你假扮哀悼的人，穿上喪服，不要用油抹身，要裝成哀悼很久的婦人，3然後到王那裡，對他這樣這樣說。」約押把應該說的話都告訴婦人。4提哥亞婦人來到王面前，俯伏在地上說：「王啊，求你救救我吧！」5王問她：「你有什麼事？」婦人說：「婢女是個寡婦，丈夫死了。6我本來有兩個兒子，有一次他們在田間發生爭執，當時沒有人勸解，其中一個兒子被打死了。7現在整個家族都起來反對婢女，說，『把那打死親兄弟的兇手交出來，我們要他以命償命，除掉這個繼承人。』他們要斷了我家的香火，使婢女的丈夫既不能留名，也不能留後。」8王說：「你回家去吧！我會為你作主。」9提哥亞婦人說：「我主我王，願罪過*都落在婢女和婢女家族，一切都與我王和王的王位無關。」10王說：「若有人為難你，你就把他帶來，他必不敢再找你的麻煩。」11婦人說：「求王憑你的上帝耶和華起誓，不許報仇者殺人，留我兒一命。」王說：「我憑永活的耶和華起誓，你的兒子必毫髮無損。」12婦人說：「求我主我王再容婢女說一句。」王說：「說吧！」13婦人說：「為什麼王蓄意對上帝的子民行這樣的事呢？王剛才所說的話正表明王的不是了，因為王不讓被流放的兒子回來。14人都難免一死，就像覆水難收。然而，上帝不是要奪取人的性命，而是要設法使流亡的人重新回來。15我向我主我王說出這番話，是因為人們恐嚇我。我想，不如向王請命，也許王會成全婢女的心願。16有人要害我和我兒子的性命，叫我們不得承受上帝所賜的產業，也許王能從這人手中救我們。17婢女想，我主我王的話必能安慰我，因為我主我王就像上帝的天使一樣能明辨是非。願王的上帝耶和華常與王同在！」18王對婦人說：「我有一件事要問你，你要實實在在地回答我。」婦人說：「我主我王請說。」19王說：「這是不是約押的主意？」婦人說：「我敢在我主我王面前發誓，王所說的一點不錯，這些話是你臣僕約押吩咐婢女說的。20他這樣做是希望扭轉局面。我主如上帝的天使一樣有智慧，洞悉天下之事。」21於是，王對約押說：「我答應你的請求，你去把年輕的押沙龍帶回來吧。」22約押俯伏在地，叩謝王恩，說：「今天僕人在我主我王面前蒙了恩，因為王應允了僕人的請求。」23約押便到基述把押沙龍接回耶路撒冷。24王說：「讓押沙龍回自己的家，不要讓他來見我！」押沙龍便返回自己家中，沒有朝見王。25在整個以色列，沒有人像押沙龍那樣因相貌英俊而為人稱道，他從頭到腳毫無瑕疵。26他的頭髮濃密，每年年終會很沉重，需要剪髮，剪下的頭髮按王的重量標準約重兩公斤。27押沙龍有三兒一女，女兒名叫她瑪，長得非常美麗。28押沙龍在耶路撒冷住了兩年，沒有跟王見過面。29他派人去請約押來，託他去求見王，但約押不肯來。第二次再請，他還是不肯來。30押沙龍就吩咐僕人：「你們看，約押的田就在我的田旁邊，他種了大麥，你們去放火把它燒了。」押沙龍的僕人便把麥田燒了。31約押便來到押沙龍家裡，問他：「你為什麼叫僕人放火燒我的田？」32押沙龍答道：「我派人請你來，希望你替我去問王，『我為什麼要從基述回來呢？倒不如仍然留在那裡。』現在我要見王，如果我有什麼罪過，就讓他殺了我吧！」33約押就去見王，把押沙龍的話告訴他，王便召見押沙龍。押沙龍來到王面前俯首叩拜，王就親吻他。
Библия, ревизирано издание
Застъпничество на Йоав за Авесалом
1Йоав, Саруиният син, забеляза, че сърцето на царя беше привързано към Авесалом.2Затова Йоав прати в Текое и доведоха оттам една умна жена, и той и каза: Престори се, че си в траур, облечи траурни дрехи, не се помазвай с масло, а се престори на жена, която жалее дълго време за мъртвец.3И иди при царя и му говори според тези думи. И Йоав я подучи какво да говори.4Когато текойката дойде да говори на царя, падна с лице на земята, поклони се и каза: Помогни ми, царю.5И царят и каза: Какво ти е? А тя отговори: Ах! Аз съм вдовица. Мъжът ми умря.6Слугинята ти имаше двама сина. Те двамата се сбиха на полето. Нямаше кой да ги разтърве и единият удари другия и го уби.7И, ето, всички роднини застанаха против слугинята ти и казаха: Предай онзи, който удари брат си, за да го убием за живота на брат му, когото уби. Така ще изтребим и наследника. С това те ще угасят въглена, който ми е останал, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по лицето на земята.8Царят каза на жената: Иди у дома си. Аз ще се разпоредя за теб.9А текойката отговори на царя: ГОСПОДАРЮ мой, царю, беззаконието нека бъде върху мен и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни.10И царят отвърна: Който проговори против тебе, доведи го при мен и няма вече да те докачи.11А тя каза: Моля, нека царят помни ГОСПОДА, своя Бог, за да не продължава отмъстителят за кръвта да изтребва и да не погуби сина ми. Той и каза: Заклевам се в живота на ГОСПОДА, нито един косъм от сина ти няма да падне на земята.12Тогава жената отговори: Нека каже, моля, слугинята ти още една дума на господаря си, царя. И той каза: Кажи.13Жената проговори: Защо си намислил такова нещо против Божия народ? Понеже царят, като казва това, излиза виновен затова, че царят не възвръща своя син изгнаник.14Защото е неизбежно ние да умрем и сме като вода, разляна по земята, която не се събира пак. А и Бог не отнема живот, а изнамира средства, така че изгнаникът да не остане отдалечен от Него.15По тази причина дойдох да кажа това на господаря си, царя. Народът ме уплаши и слугинята ти си каза: Ще говоря сега на царя. Може би царят ще изпълни молбата на слугинята си.16Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да погуби и мен, и сина ми от Божието наследство.17И слугинята ти си каза: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна. Защото господарят ми, царят, е като Божий ангел, за да разсъждава за доброто и злото. А ГОСПОД, твоят Бог, да бъде с тебе.18Тогава царят отговори на жената: Моля, не скривай от мене това, за което ще те попитам. И жената каза: Нека проговори, моля, господарят ми, царят.19Царят я запита: С тебе ли е във всичко това ръката на Йоав? А жената отговори: Заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, царю, никой не може да се отклони нито надясно, нито наляво от нищо, което изрече господарят ми, царят. Слугата ти Йоав, той ми заповяда и той ме научи какво да кажа.20Слугата ти Йоав направи това, за да представи по този начин работата. И господарят ми е мъдър – с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, което има на света.21Тогава царят каза на Йоав: Ето, ще направя това. Иди и доведи младежа Авесалом.22Йоав падна с лице на земята, поклони се и благослови царя. И Йоав каза: Днес слугата ти позна, че придоби твоето благоволение, господарю мой, царю, защото царят изпълни желанието на слугата си.23И така, Йоав стана, отиде в Гесур и доведе Авесалом в Йерусалим.24А царят каза: Нека отиде в своята къща, а моето лице няма да види. Затова Авесалом отиде в своята си къща и не видя лицето на царя.25А в целия Израил нямаше човек толкова много възхваляван за красотата си, колкото Авесалом. От петата на крака му чак до върха на главата му нямаше в него недостатък.26И когато острижеше главата си (защото всяка година я стрижеше, понеже косата му натежаваше, затова я подстригваше), претегляше косата си и тя тежеше двеста сикъла според царската теглилка.27На Авесалом се родиха трима сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива.28И Авесалом остана в Йерусалим цели две години, без да види лицето на царя.29Тогава Авесалом повика Йоав, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. Повика го втори път; но той пак отказа да дойде.30Затова Авесалом каза на слугите си: Йоавовата нива е близо до моята. Там има ечемик: идете и го запалете. И така, Авесаломовите слуги подпалиха нивата.31Тогава Йоав стана, отиде при Авесалом в къщата му и го попита: Защо слугите ти са запалили нивата ми?32А Авесалом отговори на Йоав: Пратих до тебе да ти кажат: Ела тук, за да те пратя при царя да му кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? По-добре щеше да е за мене да бях още там. Нека сега видя лицето на царя и ако има неправда в мене, нека ме убие.33Тогава Йоав отиде при царя и му извести това. И царят повика Авесалом, който, като дойде при него, се поклони с лице до земята пред царя. И царят целуна Авесалом.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.