23兩年後，押沙龍的工人在以法蓮附近的巴力·夏瑣剪羊毛，押沙龍邀請王的眾子去那裡。24他去見王，說：「我的工人正在剪羊毛，請王和眾臣僕跟我一起去吧。」25王說：「我兒，我們不必都去打擾你。」押沙龍再三邀請，王還是推辭了，但他為押沙龍祝福。26押沙龍說：「倘若王不去，求你叫我兄弟暗嫩去吧。」大衛說：「何必要他同去呢？」27但押沙龍再三懇求，王就讓暗嫩和其他王子一同去了。28押沙龍吩咐僕人說：「你們要留意，當暗嫩喝得正高興的時候，我叫你們殺他，你們就要動手。不要畏縮，要剛強勇敢！因為這是我的命令。」29押沙龍的僕人就照命令把暗嫩殺了。王的眾子都起來騎上騾子逃走了。30他們還在路上的時候，有人稟告大衛說：「押沙龍把王子都殺了，無一倖免！」31王便站起來撕裂衣服，躺在地上。他的臣僕也都撕裂衣服，站在旁邊。32大衛的長兄示米亞的兒子約拿達說：「我主不要以為所有的王子都被殺了，其實只有暗嫩一人死了。自從暗嫩姦污押沙龍的妹妹她瑪以來，押沙龍便決定要報仇了。33所以，我主我王啊，不要相信這消息，不是所有的王子都死了，只有暗嫩一人死了。」34此時，押沙龍已經逃走了。守衛的人舉目瞭望，見有一大群人從山坡上跑來。35約拿達對大衛王說：「請看，王子們都回來了！正如僕人所言。」36話剛說完，眾王子已經來到他們跟前放聲大哭，王和臣僕也哀痛不已。37押沙龍逃到了亞米忽的兒子基述王達買那裡，在那裡住了三年。大衛王天天為他的兒子暗嫩悲傷，39後來心情恢復平靜，開始想念押沙龍。
Библия, ревизирано издание
Амнон опозорява сестра си Тамар
1След това Амнон, Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син – една хубавица на име Тамар.2А Амнон, дотолкова се измъчваше, че се разболя заради сестра си Тамар; защото беше девица и на Амнон се виждаше много трудно да стори нещо с нея.3Но Амнон имаше един приятел на име Йонадав, син на Давидовия брат Сама. Йонадав беше много хитър човек.4Той каза на Амнон: Защо ти, сине на царя, слабееш толкова от ден на ден? Не искаш ли да ми кажеш причината? И Амнон му отговори: Обичам Тамар, сестрата на брат ми Авесалом.5А Йонадав му предложи: Легни на леглото си и се престори на болен. Когато баща ти дойде да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар. Нека ми даде хляб да ям и нека сготви ястието пред мене, за да видя и да ям от ръката и.6И така, Амнон легна и се престори на болен, а когато царят дойде да го види, Амнон му каза: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар. Нека направи пред мене две питки, за да ям от ръката и.7Тогава Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брат си Амнон и му сготви ястие.8И Тамар отиде в къщата на брат си Амнон, който беше на легло. И като взе и замеси тесто, направи питки пред него и ги изпържи.9После взе тавата и ги изсипа пред него, но той отказа да яде. Амнон нареди: Изведете всички навън! И всички си излязоха.10Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И така, Тамар взе питките, които беше направила, и ги донесе в спалнята при брат си Амнон.11А като ги донесе близо до него, за да яде, той я хвана и и каза: Ела, легни с мене, сестро моя.12Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израил. Не върши това безумие!13Аз къде ще скрия срама си? А и ти ще бъдеш като един от безумните в Израил. И така, сега, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе.14Но той отказа да послуша думите и; и понеже беше по-силен от нея, изнасили я и лежа с нея.15Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-голяма от любовта, с която я беше обичал. И Амнон и каза: Стани, върви си.16А тя му отговори: Не така, защото това зло, че ме гониш, е по-голямо от другото, което ми направи. Но той отказа да я послуша.17И извика момъка, който му прислужваше, и му заповяда: Изведи сега тази вън оттук и заключи вратата след нея.18А тя беше облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, се обличаха в такива дрехи. И така, слугата му я изведе вън и заключи вратата след нея.19Тогава Тамар сложи пепел на главата си, раздра шарената дреха, която беше на нея, и като положи ръка на главата си, тръгна си и викаше, като вървеше.
Отмъщението на Авесалом
20А брат и Авесалом я попита: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Мълчи сега, сестро моя. Той ти е брат. Не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брат си Авесалом.21А когато цар Давид чу всички тези работи, много се разгневи.22Освен това Авесалом не казваше на Амнон нито зло, нито добро. Но Авесалом мразеше Амнон за това, че беше изнасилил сестра му Тамар.23След цели две години Авесалом имаше стригачи във Ваал-асор, който е близо до Ефрем. И Авесалом покани всички царски синове.24Авесалом отиде и при царя и му каза: Слугата ти има сега стригачи. Нека дойде, моля, царят и слугите му със слугата ти.25А царят отвърна на Авесалом: Не, сине мой, да не идваме всички, за да не те отегчаваме. Авесалом го молеше настойчиво, но царят отказа да иде, а го благослови.26Тогава Авесалом каза: Ако не, тогава нека дойде с нас поне брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да идва с тебе?27Но понеже Авесалом настояваше, той позволи да отидат с него Амнон и всички царски синове.28Тогава Авесалом заповяда на слугите си: Внимавайте – когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ви кажа: Поразете Амнон!, тогава го убийте. Не се бойте! Не ви ли заповядвам аз? Бъдете дръзновени и храбри.29И Авесаломовите слуги постъпиха с Амнон, както Авесалом заповяда. Тогава всички царски синове станаха, възседнаха всеки на мулето си и побегнаха.30И докато те бяха още на път, до Давид стигна слух, че Авесалом избил всички царски синове и не останал нито един от тях.31Тогава царят стана, раздра дрехите си и легна на земята. И всичките му слуги, които присъстваха там, раздраха дрехите си.32А Йонадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи, царските синове. Само Амнон е умрял, понеже с дума от Авесалом това е било решено от деня, когато Амнон обезчести сестра му Тамар.33И така, сега господарят ми, царят, да не се безпокои от мисълта, че всичките царски синове са измрели, защото само Амнон е умрял.34А Авесалом побегна. В това време момъкът, който пазеше на стража, като погледна, видя, че много хора идваха по пътя зад него край хълма.35Йонадав каза на царя: Ето, царските синове идват. Както каза слугата ти, така е станало.36След като изговори това, царските синове дойдоха и плакаха силно. Също и царят, и всички останали плакаха много.37Но Авесалом побегна и отиде при гесурския цар Талмай, Амиудовия син. А Давид жалееше за сина си всеки ден.38И така, Авесалом побегна, отиде в Гесур и живя там три години.39А душата на цар Давид чезнеше по Авесалом, защото се беше утешил за смъртта на Амнон.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.