Apostelgeschichte 26 | 聖經當代譯本修訂版

保羅在亞基帕王面前申辯

1 亞基帕對保羅說：「准你為自己辯護。」於是保羅伸手示意，然後為自己辯護說：

2 「亞基帕王啊，面對猶太人對我的種種控告，我今天很榮幸可以在你面前申辯，

3 尤其是你對猶太習俗和各種爭議都十分熟悉。因此，求你耐心聽我說。

4 「我從小在本族和耶路撒冷為人如何，猶太人都知道。

5 他們認識我很久了，如果他們肯作證的話，他們可以證明我從小就屬於猶太教中最嚴格的法利賽派。

6 現在我站在這裡受審，是因為我盼望上帝給我們祖先的應許。

7 我們十二支派日夜虔誠地事奉上帝，盼望這應許能夠實現。王啊！就是因為我有這樣的盼望，才被猶太人控告。

8 上帝叫死人復活，你們為什麼認為不可信呢？

9 我自己也曾經認為應該盡一切可能反對拿撒勒人耶穌。

10 我在耶路撒冷就是這樣做的。我得到祭司長的授權，把許多聖徒*關進監獄。他們被判死刑，我也表示贊同。

11 我多次在各會堂懲罰他們，逼他們說褻瀆的話，我對他們深惡痛絕，甚至到國外的城鎮去追捕、迫害他們。

保羅信主的經過

12 「那時，我帶著祭司長的授權和委託去大馬士革。

13 王啊！大約中午時分，我在路上看見一道比太陽還亮的光從天上照在我和同行的人周圍。

14 我們都倒在地上，我聽見有聲音用希伯來話對我說，『掃羅！掃羅！你為什麼迫害我？你很難用腳去踢刺。』

15 我說，『主啊，你是誰？』主說，『我就是你所迫害的耶穌。

16 你站起來。我向你顯現，是要派你作我的僕人和見證人，把你所看見的和以後我將啟示給你的事告訴世人。

17 我將把你從你的同胞和外族人手中救出來。我差遣你到他們那裡，

18 去開他們的眼睛，使他們棄暗投明，脫離魔鬼的權勢，歸向上帝，好叫他們的罪得到赦免，與所有因信我而聖潔的人同得基業。』

保羅放膽傳道

19 「亞基帕王啊！我沒有違背這從天上來的異象。

20 我先在大馬士革，然後到耶路撒冷、猶太全境和外族人當中勸人悔改歸向上帝，行事為人要與悔改的心相稱。

21 就因為這些事，猶太人在聖殿中抓住我，打算殺我。

22 然而，我靠著上帝的幫助，到今天還能站在這裡向所有尊卑老幼做見證。我講的不外乎眾先知和摩西說過要發生的事，

23 就是基督必須受害，並首先從死裡復活，將光明帶給猶太人和外族人。」

24 這時，非斯都打斷保羅的申辯，大聲說：「保羅，你瘋了！一定是你的學問太大，使你神經錯亂了！」

25 保羅說：「非斯都大人，我沒有瘋。我講的話真實、合理。

26 王瞭解這些事，所以我才敢在王面前直言。我相信這些事沒有一件瞞得過王，因為這些事並非暗地裡做的。

27 亞基帕王啊，你信先知嗎？我知道你信。」

28 亞基帕王對保羅說：「難道你想三言兩語就說服我成為基督徒嗎？」

29 保羅說：「不論話多話少，我求上帝不僅使你，也使今天在座的各位都能像我一樣，只是不要像我這樣帶著鎖鏈。」

30 亞基帕王、總督、百妮姬及其他在座的人都站起來，

31 走到一邊商量說：「這人沒有做什麼該判死刑或監禁的事。」

32 亞基帕王對非斯都說：「這人要是沒有向凱撒上訴，已經可以獲釋了。」

Chinese Contemporary Bible TM (Traditional Script) (聖經當代譯本修訂版 TM) Copyright © 1979, 2005, 2007, 2012 by Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Защитата на Павел пред Агрипа

1 Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел протегна ръка и почна да говори в своя защита:

2 Честит се смятам, царю Агрипа, за това, че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

3 а най-вече, защото си вещ във всички обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

4 И така, какъв беше моят живот от младини, това всички юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Йерусалим.

5 Защото ме познават отначало (ако искаха да засвидетелстват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей.

6 И сега стоя пред съда, понеже имам надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

7 до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощем и денем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите!

8 Защо се смята между вас за нещо невероятно, че Бог възкресява мъртвите?

9 И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исус Назарянина;

10 което и върших в Йерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници; и за убиването им давах глас против тях.

11 И като ги мъчех много пъти по всички синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в безмерната си ярост против тях ги гоних даже и по чуждите градове.

12 По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчение от главните свещеници,

13 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която превишаваше слънчевия блясък и осия мен и тези, които пътуваха с мен.

14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно ти е да риташ срещу остен.

15 И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

16 Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, че си Ме видял, и на онова, което ще ти открия,

17 като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,

18 да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене.

19 Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение,

20 но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Йерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела, които съответстват на покаянието им.

21 По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.

22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до този ден и свидетелствам – пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго, освен това, което пророците и Моисей са говорили, че ще бъде,

23 а именно, че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците.

24 Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

25 А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, но говоря думи на истина и здрав разум.

26 Защото и царят, на когото говоря дръзновено, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

27 Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.

28 А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!

29 А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови.

30 Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.

31 И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и казваха: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови.

32 А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да бъде освободен, ако не беше се отнесъл до Цезаря.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.