Apostelgeschichte 16 | 聖經當代譯本修訂版

提摩太加入福音事工

1 保羅來到特庇，然後又到路司得。那裡有個門徒名叫提摩太，母親是信主的猶太人，父親是希臘人。 2 路司得和以哥念的弟兄姊妹都稱讚提摩太。 3 保羅打算帶提摩太去傳福音。因為當地的猶太人都知道提摩太的父親是希臘人，保羅就給提摩太行了割禮。 4 他們走遍各城，把耶路撒冷的使徒和長老所定下的規條教導當地的門徒遵守。 5 這樣，眾教會在信仰上得到堅固，人數天天都在增加。

馬其頓人的呼求

6 由於聖靈阻止他們到亞細亞傳福音，他們便經過弗呂迦和加拉太地區， 7 來到每西亞的邊界，正要進入庇推尼地區，耶穌的靈又加以攔阻。 8 他們就越過每西亞，下到特羅亞。 9 當天晚上，保羅在異象中看見一個馬其頓人站在那裡懇求他：「請到馬其頓來幫助我們！」 10 保羅見了這個異象，確信是上帝呼召我們*到馬其頓去傳福音，就立刻準備動身。 11 我們從特羅亞啟航，直接駛往撒摩特喇，第二天抵達尼亞坡里， 12 再從那裡來到腓立比。腓立比是馬其頓的主要城市，是羅馬帝國的殖民地。我們在那裡住了幾天。 13 安息日那天，我們到城外的河邊，知道那裡有一個禱告的地方，就坐下來，向已經聚集的婦女講道。 14 聽眾中有個賣紫色布匹的婦人名叫呂底亞，是推雅推喇城的人，向來敬拜上帝。上帝開啟她的心，她便留心聽保羅講道。 15 呂底亞和家人接受洗禮之後，極力邀請我們，說：「如果你們認為我是真心信主的話，請來我家住。」於是強留我們住下。

保羅和西拉入獄

16 一天，我們又去河邊那個禱告的地方，途中遇到一個被巫鬼附身的女奴。她用占卜為她的主人們賺了不少錢。 17 她跟著保羅和我們大喊大叫：「這些人是至高上帝的奴僕，是來向你們宣講得救之道的。」 18 一連幾天，她都這樣喊叫。保羅不勝其煩，就轉過身來斥責那鬼：「我奉耶穌基督的名命令你從她身上出來！」那鬼立刻從她身上出去了。 19 她的主人們眼見財路斷絕了，就把保羅和西拉揪住，拖到廣場去見官長。 20 他們在官長面前控告保羅和西拉，說：「這些是猶太人，竟擾亂我們的城市， 21 宣揚我們羅馬人不可接受或實行的風俗。」 22 於是，大家都一起攻擊他們，官長下令剝掉他們的衣服，杖打他們。 23 他們被毒打一頓，又被關進監獄，官長命獄卒嚴密看守。 24 獄卒接到命令後把他們關進內牢，雙腳上了枷鎖。 25 半夜，保羅和西拉禱告、唱詩讚美上帝，其他的囚犯都側耳傾聽。 26 突然間發生大地震，整座監獄的地基都搖動起來，牢門立刻全開了，囚犯的鎖鏈也都鬆開了。 27 獄卒驚醒後，看見牢門盡開，以為囚犯已經逃走了，就想拔刀自殺。 28 保羅見狀，大聲喝止：「不要傷害自己，我們都在這裡！」 29 獄卒叫人拿燈過來，衝進內牢，戰戰兢兢地俯伏在保羅和西拉面前。 30 獄卒領他們出來後問道：「兩位先生，我該怎樣做才能得救？」 31 他們說：「要信主耶穌，你和你一家就必定得救。」 32 於是保羅和西拉向獄卒和他全家傳講主的道。 33 當晚，獄卒把二人帶去，為他們清洗傷口。他一家老小都接受了洗禮。 34 他請二人到家裡吃飯，他和全家人充滿了喜樂，因為都信了上帝。 35 第二天早上，官長派差役來，說：「把他們放了。」 36 獄卒轉告保羅說：「官長下令釋放你們，現在你們可以平安地走了。」 37 保羅卻說：「我們是羅馬公民，他們不經審訊就當眾打我們，又把我們關進牢裡，現在卻想偷偷打發掉我們嗎？這樣不行，叫他們親自來領我們出去！」 38 差役回報官長。官長得知保羅和西拉都是羅馬公民，非常害怕， 39 連忙到獄中向他們道歉，領他們出監，又央求他們離開腓立比。 40 二人離開監獄，來到呂底亞家中，見了弟兄姊妹，勸勉一番之後，便離開了那裡。

Библия, ревизирано издание

Павел взима Тимотей за спътник

1 После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък. 2 Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония. 3 Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък. 4 И като ходиха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят. 5 Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.

Павел отива в Европа

6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия; 7 и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи. 8 И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада. 9 А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни. 10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

Проповедта във Филипи

11 И така, като отплавахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, а на следващия ден – към Неапол, 12 и оттам към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град престояхме няколко дни. 13 А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени. 14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето да внимава в това, което Павел говореше. 15 И като се кръсти тя и домът, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди.

Апостолите Павел и Сила в затвора

16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си. 17 Тя вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. 18 Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час. 19 А когато господарите видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. 20 И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни 21 като проповядват обичаи, които на нас, като римляни, не е позволено да приемаме или да пазим. 22 Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. 23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво; 24 а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада. 25 Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха, 26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. 27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали. 28 Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук. 29 Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила; 30 и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася? 31 А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти. 32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му. 33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му. 34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом. 35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци. 36 И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир. 37 Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат. 38 И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни*, се уплашиха; 39 и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града. 40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха.

Apostelgeschichte 16 | 聖經當代譯本修訂版 Библия, ревизирано издание