使徒行传 16

聖經當代譯本修訂版

来自{publisher}
1 保羅來到特庇,然後又到路司得。那裡有個門徒名叫提摩太,母親是信主的猶太人,父親是希臘人。2 路司得和以哥念的弟兄姊妹都稱讚提摩太。3 保羅打算帶提摩太去傳福音。因為當地的猶太人都知道提摩太的父親是希臘人,保羅就給提摩太行了割禮。4 他們走遍各城,把耶路撒冷的使徒和長老所定下的規條教導當地的門徒遵守。5 這樣,眾教會在信仰上得到堅固,人數天天都在增加。6 由於聖靈阻止他們到亞細亞傳福音,他們便經過弗呂迦和加拉太地區,7 來到每西亞的邊界,正要進入庇推尼地區,耶穌的靈又加以攔阻。8 他們就越過每西亞,下到特羅亞。9 當天晚上,保羅在異象中看見一個馬其頓人站在那裡懇求他:「請到馬其頓來幫助我們!」10 保羅見了這個異象,確信是上帝呼召我們[1]到馬其頓去傳福音,就立刻準備動身。11 我們從特羅亞啟航,直接駛往撒摩特喇,第二天抵達尼亞坡里,12 再從那裡來到腓立比。腓立比是馬其頓的主要城市,是羅馬帝國的殖民地。我們在那裡住了幾天。13 安息日那天,我們到城外的河邊,知道那裡有一個禱告的地方,就坐下來,向已經聚集的婦女講道。14 聽眾中有個賣紫色布匹的婦人名叫呂底亞,是推雅推喇城的人,向來敬拜上帝。上帝開啟她的心,她便留心聽保羅講道。15 呂底亞和家人接受洗禮之後,極力邀請我們,說:「如果你們認為我是真心信主的話,請來我家住。」於是強留我們住下。16 一天,我們又去河邊那個禱告的地方,途中遇到一個被巫鬼附身的女奴。她用占卜為她的主人們賺了不少錢。17 她跟著保羅和我們大喊大叫:「這些人是至高上帝的奴僕,是來向你們宣講得救之道的。」18 一連幾天,她都這樣喊叫。保羅不勝其煩,就轉過身來斥責那鬼:「我奉耶穌基督的名命令你從她身上出來!」那鬼立刻從她身上出去了。19 她的主人們眼見財路斷絕了,就把保羅和西拉揪住,拖到廣場去見官長。20 他們在官長面前控告保羅和西拉,說:「這些是猶太人,竟擾亂我們的城市,21 宣揚我們羅馬人不可接受或實行的風俗。」22 於是,大家都一起攻擊他們,官長下令剝掉他們的衣服,杖打他們。23 他們被毒打一頓,又被關進監獄,官長命獄卒嚴密看守。24 獄卒接到命令後把他們關進內牢,雙腳上了枷鎖。25 半夜,保羅和西拉禱告、唱詩讚美上帝,其他的囚犯都側耳傾聽。26 突然間發生大地震,整座監獄的地基都搖動起來,牢門立刻全開了,囚犯的鎖鏈也都鬆開了。27 獄卒驚醒後,看見牢門盡開,以為囚犯已經逃走了,就想拔刀自殺。28 保羅見狀,大聲喝止:「不要傷害自己,我們都在這裡!」29 獄卒叫人拿燈過來,衝進內牢,戰戰兢兢地俯伏在保羅和西拉面前。30 獄卒領他們出來後問道:「兩位先生,我該怎樣做才能得救?」31 他們說:「要信主耶穌,你和你一家就必定得救。」32 於是保羅和西拉向獄卒和他全家傳講主的道。33 當晚,獄卒把二人帶去,為他們清洗傷口。他一家老小都接受了洗禮。34 他請二人到家裡吃飯,他和全家人充滿了喜樂,因為都信了上帝。35 第二天早上,官長派差役來,說:「把他們放了。」36 獄卒轉告保羅說:「官長下令釋放你們,現在你們可以平安地走了。」37 保羅卻說:「我們是羅馬公民,他們不經審訊就當眾打我們,又把我們關進牢裡,現在卻想偷偷打發掉我們嗎?這樣不行,叫他們親自來領我們出去!」38 差役回報官長。官長得知保羅和西拉都是羅馬公民,非常害怕,39 連忙到獄中向他們道歉,領他們出監,又央求他們離開腓立比。40 二人離開監獄,來到呂底亞家中,見了弟兄姊妹,勸勉一番之後,便離開了那裡。

使徒行传 16

Библия, ревизирано издание

来自{publisher}
1 После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък. (徒14:6; 徒19:22; 羅16:21; 林前4:17; 腓2:19; 帖前1:1; 帖前3:2; 提前1:2; 提后1:2; 提后1:5)2 Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония. (徒6:3)3 Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък. (林前9:20; 加2:3; 加5:2)4 И като ходиха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят. (徒15:28; 徒15:29)5 Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено. (徒15:41)6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия;7 и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи.8 И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада. (林后2:12; 提后4:13)9 А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни. (徒10:30)10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях. (林后2:13)11 И така, като отплавахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, а на следващия ден – към Неапол,12 и оттам към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град престояхме няколко дни. (腓1:1)13 А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето да внимава в това, което Павел говореше. (路24:45)15 И като се кръсти тя и домът, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди. (创19:3; 创33:11; 士19:21; 路24:29; 來13:2)16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си. (撒上28:7; 徒19:24)17 Тя вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.18 Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час. (太10:1; 可1:25; 可1:34; 可16:17)19 А когато господарите видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. (徒19:25; 徒19:26; 林后6:5)20 И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни (王上18:17; 徒17:6)21 като проповядват обичаи, които на нас, като римляни, не е позволено да приемаме или да пазим.22 Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. (林后6:5; 林后11:23; 林后11:25; 帖前2:2)23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;24 а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада.25 Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. (徒4:31; 徒5:19; 徒12:7; 徒12:10)27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали.28 Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук.29 Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила;30 и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася? (路3:10; 徒2:37; 徒9:6)31 А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти. (可16:16; 约3:16; 约3:36; 约6:47; 约一5:10)32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом. (路5:29; 路19:5; 路19:6)35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци.36 И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир.37 Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат. (徒22:25)38 И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни[1], се уплашиха;39 и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града. (太8:34)40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха. (徒16:14)