16保羅在雅典等候他們的時候，看見滿城都是偶像，心裡非常著急。17於是，他在會堂跟猶太人和虔誠的外族人辯論，每天在廣場上跟遇見的人辯論。18還有一些伊壁鳩魯和斯多亞學派的哲學家和保羅爭論，有人嘲笑他說：「這人在胡說八道些什麼呀？」還有人說：「他好像在宣揚外國的神明。」他們這樣說是因為保羅在傳講耶穌和祂復活的福音。19他們帶保羅到一個稱為亞略·巴古的論壇，問他：「我們可以知道你所教導的這個新道理嗎？20你的言論確實稀奇，我們很想知道個究竟。」21這些雅典人和僑居在那裡的人沒有別的嗜好，只喜歡談論和打聽一些新奇的事。22保羅在亞略·巴古論壇中站起來說：「各位雅典人，我看得出你們在各方面都非常虔誠。23我在街上走的時候，觀察了你們所敬拜的對象，發現一座祭壇上面寫著『獻給未知之神』。這位你們不認識卻在敬拜的神明，我現在介紹給你們。24「這位創造宇宙萬物的上帝是天地的主宰，並不住在人手建造的廟宇裡，25也不需要人的侍奉，因為祂一無所缺。祂將生命、氣息和萬物賜給世人。26祂從一人造出萬族，讓他們散居世界各地，又預先定下他們的期限和居住的疆界，27以便他們在其間尋求祂，或許他們可以摸索著找到祂。祂原本就離我們各人不遠，28我們的生活、行動和存在都靠祂，你們的詩人也說過，『我們是祂的子孫。』29我們既然是上帝的子孫，就不該認為上帝是人憑手藝和想象用金、銀、石頭所雕刻的樣子。30「上帝以往不鑒察世人的無知，現在則命令世上所有的人都要悔改。31因為祂已經定了日子，要藉祂所設立的人按公義審判這個世界。祂叫那人從死裡復活，給了全人類可信的憑據。」32聽見保羅提到死人復活的事，有些人就嘲笑他，還有些人說：「我們改天再聽你講這個。」33於是保羅離開了他們。34不過，也有人跟隨保羅，信了耶穌，其中有亞略·巴古的會員丟尼修和一位名叫戴瑪麗的婦人及其他人。
Библия, ревизирано издание
Апостолите в Солун
1И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога.2И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от Писанията,3като им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Исус, каза той, Когото аз ви проповядвам, е Христос.4И някои от тях се убедиха, че това е истината, и се присъединиха към Павел и Сила, така също голямо множество от набожните гърци и немалко от видните жени.5Но юдеите, подбудени от завист, взеха със себе си неколцина лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща, като търсеха Павел и Сила, за да ги изведат пред народа.6Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук;7и Ясон ги е приел; и те всички действат против указите на Цезаря, като казват, че имало друг цар – Исус.8И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.9Но когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха.
Апостолите в Берия
10А братята незабавно изпратиха Павел и Сила през нощта в Берия; и те, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.11И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно.12И така, мнозина от тях повярваха – и от почитаемите гъркини, и немалко от мъжете.13Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павел Божието учение, дойдоха и там и подбудиха и смутиха народа.14Тогава братята веднага изпратиха Павел да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.15А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха.
Павел в Атина
16А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.17И така, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и по пазара всеки ден с онези, които се случеше да среща.18Също и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исус и възкресението.19И така, взеха и го заведоха в Ареопага, като казаха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?20Защото донасяш нещо странно до ушите ни; затова бихме искали да узнаем какво е то.21(А всички атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново.)22И така, Павел застана насред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.23Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Тъкмо Онзи, на Когото се кланяте, без да Го познавате, ви проповядвам аз.24Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,25нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко;26направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им,27за да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас;28защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: „Защото дори Негов род сме.“29И така, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл.30А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,31защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.32А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: За този предмет пак ще те слушаме.33И така, Павел си излезе измежду тях.34А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които бяха Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.