1那地方的饥荒仍然非常严重,2他们从埃及带回来的粮食吃完了,他们的父亲对他们说:“你们再去买些粮食吧。”3犹大说:“那人严厉地警告我们,‘不把你们的弟弟带来,你们就不要再来见我。’4你若让便雅悯跟我们同去,我们就去给你买粮。5你若不让便雅悯跟我们同去,我们就不去给你买粮。因为那人说,‘你们不把弟弟带来,就不要再来见我。’”6以色列说:“你们为什么告诉他你们还有一个弟弟,给我惹麻烦呢?”7他们回答说:“那人详细询问我们和我们家人的情况,问我们的父亲是否在世,还有没有弟兄。我们如实回答,怎会想到他非要我们把弟弟带去呢?”8犹大对父亲以色列说:“你就让便雅悯跟我同去吧,我们好立刻动身,这样我们一家老小才能保住性命,不致饿死。9我亲自保证便雅悯的安全,你可以向我要人。我若不把他带回来见你,情愿一生担罪。10我们若是没有耽搁的话,现在已经往返两趟了。”11他们的父亲以色列说:“事到如今,只好这样了。你们带一些上好的乳香、蜂蜜、香料、没药、榧子和杏仁等土产,去送给那人作礼物吧。12你们还要带双倍的钱,好归还上次留在你们口袋中的钱,那可能是弄错了。13带你们的弟弟去见那人吧!14愿全能的上帝叫那人怜悯你们,让西缅和便雅悯回来。我若丧子就丧子吧!”15于是,他们就带着便雅悯、礼物和双倍的钱去埃及见约瑟。16约瑟看见便雅悯和他们同来,就对管家说:“你带他们到我家里去,宰杀牲畜,预备宴席,中午他们要跟我一起吃饭。”17管家照约瑟的吩咐,带他们到约瑟家里。18他们被带到约瑟家后非常害怕,说:“他把我们带到这里来,一定跟上次放在我们口袋中的钱有关。他想害我们,强迫我们做他的奴仆,抢我们的驴。”19他们走到约瑟的管家跟前,在房门口对他说:20“先生,我们上次曾来这里买粮。21但在回家的途中住宿时,我们打开口袋,发现我们带来买粮的钱分毫不少地放在那里。我们把这些钱带回来了,22又另外带了一些钱来买粮。我们不知道谁把买粮的钱放进了我们的口袋。”23管家说:“你们放心,不要害怕,你们口袋里那些钱是你们的上帝,你们父亲的上帝赐给你们的。我已经收了你们买粮的钱。”说完就把西缅带出来和他们见面,24接着带他们进约瑟的家,给他们水洗脚,给他们的驴喂草料。25他们知道要在那里吃午餐,就预备好礼物,等约瑟中午回来。26约瑟来了,他们就把带来的礼物献给他,向他俯伏下拜。27约瑟向他们问好,然后说:“你们提起过你们的老父亲,他还健在、安康吗?”28他们回答说:“你仆人——我们的父亲仍然健在、安康。”说完了,又向他下拜。29约瑟抬头看见了自己的同胞弟弟便雅悯,就问道:“这就是你们所说那位最小的弟弟吗?”他又对便雅悯说:“孩子,愿上帝施恩给你。”30约瑟爱弟之心油然而生,急忙出去找哭的地方。他到自己的房间里哭了一场。31他洗过脸出来,控制着自己的感情,吩咐人摆饭。32约瑟自己一桌,他的弟兄们一桌,那些和他们一起吃饭的埃及人一桌,因为埃及人厌恶和希伯来人同席。33约瑟让他的弟兄们在他对面按照长幼次序坐,他们面面相觑,非常惊讶。34约瑟吩咐人把自己面前的菜肴分给他们,便雅悯得的那份比其他弟兄多五倍。他们尽情地和约瑟一同吃喝。
Библия, ревизирано издание
Отиване в Египет с Вениамин
1А гладът се увеличаваше в страната.2И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им каза: Идете пак, купете ни малко храна.3А Юда му отговори: Човекът строго ни предупреди: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.4Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;5но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.6А Израил запита: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат?7А те отвърнаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези негови думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си.8Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати детето с мен и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем – и ние, ти и децата ни.9Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе завинаги.10Понеже ако не бяхме се бавили, без друго досега бихме се върнали втори път.11Тогава баща им Израил каза: Ако е така, това направете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове* на нашата земя – малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми – и ги занесете подарък на човека.12Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си: може да е станало грешка.13Вземете и брат си и станете, и идете при човека.14А Бог Всемогъщий да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е казано да остана без деца, нека остана без деца.15Тогава братята, като взеха този подарък, взеха двойно повече пари със себе си и Вениамин; и станаха и слязоха в Египет, и се представиха на Йосиф.16А Йосиф, като видя Вениамин с тях, каза на домакина си: Заведи тези хора в дома ми и заколи, каквото трябва, и приготви; защото те ще обядват с мене на пладне.17И човекът направи, каквото поръча Йосиф, и той въведе хората в Йосифовия дом.18А те се уплашиха затова, че ги поведоха в Йосифовия дом, и казаха: Заради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.19Затова те се приближиха към Йосифовия домакин и му говориха при вратата на дома, като казаха:20Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;21а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, всичките ни пари; затова ги донесохме обратно в ръцете си.22Донесохме и други пари със себе си, за да купим храна; не знаем кой сложи парите ни в чувалите ни.23А той отвърна: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеон.24И домакинът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият краката; даде и храна за ослите им.25А те приготвиха подаръка за Йосиф, преди да дойде на обяд; защото чуха, че там щели да ядат хляб.26И когато Йосиф дойде у дома, поднесоха му вкъщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.27И след като ги разпита за здравето им, той каза: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още?28А те отговориха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха.29Като погледна, Йосиф видя едноутробния си брат Вениамин и попита: Този ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към тебе, сине мой.30И Йосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.31После уми лицето си и излезе, и въздържайки се, каза: Сложете хляб.32Тогава сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.33И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му; и хората се чудеха помежду си.34Йосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да е било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.