1雅各知道埃及有粮食，就对儿子们说：“你们为什么还在这儿互相观望呢？2我听说埃及有粮食，你们快到埃及去买些粮食回来吧，免得我们饿死。”3于是，约瑟的十个哥哥下到埃及买粮。4雅各不肯让约瑟的弟弟便雅悯与他们同去，恐怕他会遭害。5以色列的儿子们加入了买粮的行列，因为迦南也闹饥荒。6那时，约瑟治理埃及，负责卖粮。约瑟的哥哥们来到他面前，向他俯伏下拜。7约瑟一眼就认出了他们，却不动声色。他疾言厉色地问道：“你们从哪里来？”他们回答说：“我们是从迦南来买粮食的。”8约瑟认得他哥哥们，但他哥哥们却认不出他来。9约瑟想起了自己从前做的两个梦，就对他们说：“你们是奸细，是来探听我们虚实的！”10他们说：“我主啊，不是的！仆人们是来买粮的。11仆人们都是弟兄，是诚实人，不是奸细。”12约瑟说：“不对，你们是来探听我们虚实的。”13他们说：“仆人们共有弟兄十二人，父亲住在迦南，最年幼的弟弟留在父亲身边，还有一个已经去世。”14约瑟说：“我说你们是奸细一点不错。15我以法老的性命起誓，你们最小的弟弟不来这里，你们都不能走，这是对你们的验证。16你们派一个人回去把你们的弟弟带来，其他人都要被囚禁在这里，我要看看你们说的是真还是假。要是你们说的是假话，我以法老的性命起誓，你们一定是奸细。”17于是，约瑟把他们囚禁了三天。18到了第三天，约瑟对他们说：“我是敬畏上帝的人，你们照我的话做就能活命。19如果你们是诚实人，就把一个人留在监里，其他人带粮食回去接济你们的家人。20但你们一定要带你们最小的弟弟回来，以证实你们说的是实话，这样你们就不会被处死。”他们同意了，21彼此议论说：“我们一定是在遭报应。从前我们的弟弟苦苦地哀求我们，我们却不理会，现在这场痛苦临到我们了。”22吕便说：“我不是劝你们不要犯罪害那孩子吗？你们不听，现在我们必须偿还血债了。”23他们不知道约瑟听得懂他们的话，因为约瑟是通过翻译跟他们谈话。24约瑟听后转身出去哭了，然后又回来跟他们谈话，从他们中间选了西缅，当着他们的面把西缅捆绑起来。25约瑟又吩咐人把他们的袋子装满粮食，把各人买粮的钱放在他们的口袋中，还为他们预备了路上的食物。仆人一一办妥了。26约瑟的哥哥们把粮食驮在驴上，启程回去了。27他们来到一处住宿的地方，其中一人打开口袋拿饲料喂驴，却发现里面有钱，28就对其他弟兄说：“你们看，我的钱又回来了，在我的口袋里！”他们心惊胆战地彼此议论说：“上帝这样对待我们是什么意思呢？”29他们回到迦南父亲雅各那里，把事情的经过告诉了他，30说：“埃及的宰相对我们说话很凶，还把我们当成奸细。31我们对他说，‘我们是诚实人，不是奸细。32我们有十二个同胞弟兄，其中有一个已经去世，年纪最小的跟父亲留在迦南。’33那人却对我们说，‘我要看看你们是不是诚实人，你们把一个弟兄留在我这里，其他人带粮食回去接济家人吧。34但你们要把最小的弟弟带来见我，这样我便知道你们不是奸细，是诚实人。我就会释放你们的弟兄，你们也可以在这里自由地买卖。’”35后来他们倒口袋时，发现每个人买粮的钱袋都在自己的口袋里，他们和父亲见此情形，都害怕起来。36雅各说：“你们使我连连失去儿子，约瑟没了，西缅没了，你们还要带走便雅悯！灾祸都落在了我头上！”37吕便对父亲说：“要是我不把便雅悯带回你身边，你就杀了我的两个儿子吧！请你把便雅悯放心地交给我，我一定会把他带回你身边。”38雅各说：“我的儿子不可跟你们去。他哥哥已经死了，现在只剩下他。要是他在路上遇到什么意外，你们会使我这白发苍苍的老人凄凄惨惨地进坟墓。”
Библия, ревизирано издание
Йосифовите братя отиват за жито в Египет
1А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг?2Каза още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете от там, за да живеем и да не измрем.3Тогава десетимата Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.4А Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята; защото казваше: Да не би да му се случи нещастие.5И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят, защото имаше глад и в Ханаанската земя.6А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята.7А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори като чужд на тях, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те отговориха: От Ханаанската земя, за да купим храна.8(А при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.)9Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте шпиони; дошли сте да търсите слабите места на тази земя.10А те му отвърнаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.11Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони.12Но той им каза: Не, дошли сте да търсите слабите места на земята.13А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; най-младият е днес при баща ни, а единия го няма.14И Йосиф им каза: Това е, което имах пред вид, когато казах: Шпиони сте.15Ето как ще бъдете изпитани: Заклевам се в името на фараона*, няма да излезете оттук, ако не дойде и по-младият ви брат тук.16Пратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви, дали говорите истината; и ако не, заклевам се в името на фараона, наистина вие сте шпиони.17И ги постави под стража за три дни.18А на третия ден Йосиф им каза: Това направете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:19Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си домове*,20пък ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истина, и вие няма да умрете. И направиха така.21Те си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.22А Рувим им отговори: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова вижте, кръвта му се изисква.23А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.24И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, им говори; и взе от тях Симеон и го върза пред очите им.
Йосифовите братя се връщат в Ханаан
25Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всеки в чувала му и да им дадат храна за из пътя; и така им направиха.26А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха оттам.27Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.28И каза на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха и те се обръщаха с трепет един към друг, и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?29И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, му разказаха всичко, което им се беше случило.30Казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо и ни взе за хора, дошли да разузнават страната.31Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони;32дванадесет братя сме, синове на един баща*; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.33И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мен и вземете жито за гладните си домашни, и си идете,34пък ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя.35А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.36Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това!37А Рувим говореше на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.38Яков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.