18犹大近前来对他说：“我主啊，你就像法老一样，求你容仆人说一句话，不要向仆人发怒。19我主曾经问仆人们是否有父亲和弟兄，20我们对我主说，‘我们有年迈的老父，他在晚年得了一个儿子，这孩子的哥哥已经死了，他母亲只剩下他这一个儿子，他父亲很疼爱他。’21你吩咐仆人们把弟弟带来给你亲眼看看，22我们对我主说，‘这孩子不能离开他父亲，他若离开，他父亲一定会死。’23可是，你说如果仆人们不把弟弟带来，就不得再见你。24我们回到你仆人——我们的父亲那里，把我主的话告诉了他。25“后来，他又吩咐仆人们回来买粮，26我们告诉他，我们不能来，只有我们的弟弟同来，我们才能来。否则，我们不能见你的面。27我父亲就对我们说，‘你们应该知道，我妻子给我生了两个儿子。28其中一个离开了我，我想他一定被野兽撕碎了，我再没有见过他。29要是你们把他的弟弟也带走，遇上什么意外的话，你们会使我这白发苍苍的老人凄凄惨惨地进坟墓。’30“我们父亲的命与这孩子的命紧密相连，倘若我没有把这孩子带回到你仆人——我父亲身边，31他一看这孩子不在，一定会死。仆人们会使自己白发苍苍的父亲凄凄惨惨地进坟墓。32仆人曾经向父亲保证这孩子的安全，说我若不把这孩子带回他身边，情愿一生担罪。33现在求你准许仆人代替这孩子做你的奴仆，让他跟他哥哥们回去吧。34这孩子不和我一同回去，我如何见我父亲呢？我不愿看到灾难临到我父亲。”
Библия, ревизирано издание
1После Йосиф заповяда на домакина си: Напълни чувалите на хората с храна, колкото могат да поберат, сложи парите на всеки в чувала му*2и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф.3На сутринта, щом съмна, изпратиха братята и ослите им.4А когато бяха излезли от града и не бяха се отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след тях и като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?5Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми и с която даже гадае? Зле постъпихте, като направихте това.6И човекът, като ги настигна, каза им тези думи.7А те му отговориха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да направят такова нещо.8Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти?9Този от слугите ти, в когото се намери, нека умре, също и ние нека бъдем роби на господаря си.10А той каза: Нека бъде, според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие няма да бъдете виновни.11Тогава те бързо свалиха чувалите си на земята и всеки отвори чувала си.12И той претърси, като започна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата бе намерена във Вениаминовия чувал.13Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си и се върнаха в града.14И дойдоха Юда и братята му в дома на Йосиф, където той още се намираше, и паднаха пред него на земята.15А Йосиф им каза: Какво е това, което направихте? Не знаете ли, че човек като мене може да гадае безпогрешно*?16Тогава Юда отвърна: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си – и ние, и онзи, у когото се намери чашата.17Но Йосиф отговори: Не дай, Боже, да направя това: Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.18Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона.19Господарят ми попита слугите си: Имате ли баща или брат?20И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича.21А ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.22И ние отговорихме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.23А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.24И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.25А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна,26ние отговорихме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.27Тогава слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина;28и единият излезе от мен и си казах: Навярно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял;29и ако ми отнемете и този и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.30И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,31като види, че детето го няма, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.32Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си.33И така, сега, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.34Защото как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.