Apostelgeschichte 16 | 圣经当代译本修订版

提摩太加入福音事工

1 保罗来到特庇，然后又到路司得。那里有个门徒名叫提摩太，母亲是信主的犹太人，父亲是希腊人。 2 路司得和以哥念的弟兄姊妹都称赞提摩太。 3 保罗打算带提摩太去传福音。因为当地的犹太人都知道提摩太的父亲是希腊人，保罗就给提摩太行了割礼。 4 他们走遍各城，把耶路撒冷的使徒和长老所定下的规条教导当地的门徒遵守。 5 这样，众教会在信仰上得到坚固，人数天天都在增加。

马其顿人的呼求

6 由于圣灵阻止他们到亚细亚传福音，他们便经过弗吕迦和加拉太地区， 7 来到每西亚的边界，正要进入庇推尼地区，耶稣的灵又加以拦阻。 8 他们就越过每西亚，下到特罗亚。 9 当天晚上，保罗在异象中看见一个马其顿人站在那里恳求他：“请到马其顿来帮助我们！” 10 保罗见了这个异象，确信是上帝呼召我们*到马其顿去传福音，就立刻准备动身。 11 我们从特罗亚启航，直接驶往撒摩特喇，第二天抵达尼亚坡里， 12 再从那里来到腓立比。腓立比是马其顿的主要城市，是罗马帝国的殖民地。我们在那里住了几天。 13 安息日那天，我们到城外的河边，知道那里有一个祷告的地方，就坐下来，向已经聚集的妇女讲道。 14 听众中有个卖紫色布匹的妇人名叫吕底亚，是推雅推喇城的人，向来敬拜上帝。上帝开启她的心，她便留心听保罗讲道。 15 吕底亚和家人接受洗礼之后，极力邀请我们，说：“如果你们认为我是真心信主的话，请来我家住。”于是强留我们住下。

保罗和西拉入狱

16 一天，我们又去河边那个祷告的地方，途中遇到一个被巫鬼附身的女奴。她用占卜为她的主人们赚了不少钱。 17 她跟着保罗和我们大喊大叫：“这些人是至高上帝的奴仆，是来向你们宣讲得救之道的。” 18 一连几天，她都这样喊叫。保罗不胜其烦，就转过身来斥责那鬼：“我奉耶稣基督的名命令你从她身上出来！”那鬼立刻从她身上出去了。 19 她的主人们眼见财路断绝了，就把保罗和西拉揪住，拖到广场去见官长。 20 他们在官长面前控告保罗和西拉，说：“这些是犹太人，竟扰乱我们的城市， 21 宣扬我们罗马人不可接受或实行的风俗。” 22 于是，大家都一起攻击他们，官长下令剥掉他们的衣服，杖打他们。 23 他们被毒打一顿，又被关进监狱，官长命狱卒严密看守。 24 狱卒接到命令后把他们关进内牢，双脚上了枷锁。 25 半夜，保罗和西拉祷告、唱诗赞美上帝，其他的囚犯都侧耳倾听。 26 突然间发生大地震，整座监狱的地基都摇动起来，牢门立刻全开了，囚犯的锁链也都松开了。 27 狱卒惊醒后，看见牢门尽开，以为囚犯已经逃走了，就想拔刀自杀。 28 保罗见状，大声喝止：“不要伤害自己，我们都在这里！” 29 狱卒叫人拿灯过来，冲进内牢，战战兢兢地俯伏在保罗和西拉面前。 30 狱卒领他们出来后问道：“两位先生，我该怎样做才能得救？” 31 他们说：“要信主耶稣，你和你一家就必定得救。” 32 于是保罗和西拉向狱卒和他全家传讲主的道。 33 当晚，狱卒把二人带去，为他们清洗伤口。他一家老小都接受了洗礼。 34 他请二人到家里吃饭，他和全家人充满了喜乐，因为都信了上帝。 35 第二天早上，官长派差役来，说：“把他们放了。” 36 狱卒转告保罗说：“官长下令释放你们，现在你们可以平安地走了。” 37 保罗却说：“我们是罗马公民，他们不经审讯就当众打我们，又把我们关进牢里，现在却想偷偷打发掉我们吗？这样不行，叫他们亲自来领我们出去！” 38 差役回报官长。官长得知保罗和西拉都是罗马公民，非常害怕， 39 连忙到狱中向他们道歉，领他们出监，又央求他们离开腓立比。 40 二人离开监狱，来到吕底亚家中，见了弟兄姊妹，劝勉一番之后，便离开了那里。

Библия, ревизирано издание

Павел взима Тимотей за спътник

1 После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък. 2 Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония. 3 Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък. 4 И като ходиха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят. 5 Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.

Павел отива в Европа

6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия; 7 и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи. 8 И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада. 9 А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни. 10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

Проповедта във Филипи

11 И така, като отплавахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, а на следващия ден – към Неапол, 12 и оттам към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град престояхме няколко дни. 13 А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени. 14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето да внимава в това, което Павел говореше. 15 И като се кръсти тя и домът, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди.

Апостолите Павел и Сила в затвора

16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си. 17 Тя вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. 18 Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час. 19 А когато господарите видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. 20 И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни 21 като проповядват обичаи, които на нас, като римляни, не е позволено да приемаме или да пазим. 22 Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. 23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво; 24 а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада. 25 Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха, 26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. 27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали. 28 Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук. 29 Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила; 30 и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася? 31 А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти. 32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му. 33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му. 34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом. 35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци. 36 И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир. 37 Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат. 38 И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни*, се уплашиха; 39 и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града. 40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха.

Apostelgeschichte 16 | 圣经当代译本修订版 Библия, ревизирано издание