16保罗在雅典等候他们的时候，看见满城都是偶像，心里非常着急。17于是，他在会堂跟犹太人和虔诚的外族人辩论，每天在广场上跟遇见的人辩论。18还有一些伊壁鸠鲁和斯多亚学派的哲学家和保罗争论，有人嘲笑他说：“这人在胡说八道些什么呀？”还有人说：“他好像在宣扬外国的神明。”他们这样说是因为保罗在传讲耶稣和祂复活的福音。19他们带保罗到一个称为亚略·巴古的论坛，问他：“我们可以知道你所教导的这个新道理吗？20你的言论确实稀奇，我们很想知道个究竟。”21这些雅典人和侨居在那里的人没有别的嗜好，只喜欢谈论和打听一些新奇的事。22保罗在亚略·巴古论坛中站起来说：“各位雅典人，我看得出你们在各方面都非常虔诚。23我在街上走的时候，观察了你们所敬拜的对象，发现一座祭坛上面写着‘献给未知之神’。这位你们不认识却在敬拜的神明，我现在介绍给你们。24“这位创造宇宙万物的上帝是天地的主宰，并不住在人手建造的庙宇里，25也不需要人的侍奉，因为祂一无所缺。祂将生命、气息和万物赐给世人。26祂从一人造出万族，让他们散居世界各地，又预先定下他们的期限和居住的疆界，27以便他们在其间寻求祂，或许他们可以摸索着找到祂。祂原本就离我们各人不远，28我们的生活、行动和存在都靠祂，你们的诗人也说过，‘我们是祂的子孙。’29我们既然是上帝的子孙，就不该认为上帝是人凭手艺和想象用金、银、石头所雕刻的样子。30“上帝以往不鉴察世人的无知，现在则命令世上所有的人都要悔改。31因为祂已经定了日子，要借祂所设立的人按公义审判这个世界。祂叫那人从死里复活，给了全人类可信的凭据。”32听见保罗提到死人复活的事，有些人就嘲笑他，还有些人说：“我们改天再听你讲这个。”33于是保罗离开了他们。34不过，也有人跟随保罗，信了耶稣，其中有亚略·巴古的会员丢尼修和一位名叫戴玛丽的妇人及其他人。
Библия, ревизирано издание
Апостолите в Солун
1И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога.2И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от Писанията,3като им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Исус, каза той, Когото аз ви проповядвам, е Христос.4И някои от тях се убедиха, че това е истината, и се присъединиха към Павел и Сила, така също голямо множество от набожните гърци и немалко от видните жени.5Но юдеите, подбудени от завист, взеха със себе си неколцина лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща, като търсеха Павел и Сила, за да ги изведат пред народа.6Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук;7и Ясон ги е приел; и те всички действат против указите на Цезаря, като казват, че имало друг цар – Исус.8И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.9Но когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха.
Апостолите в Берия
10А братята незабавно изпратиха Павел и Сила през нощта в Берия; и те, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.11И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно.12И така, мнозина от тях повярваха – и от почитаемите гъркини, и немалко от мъжете.13Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павел Божието учение, дойдоха и там и подбудиха и смутиха народа.14Тогава братята веднага изпратиха Павел да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.15А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха.
Павел в Атина
16А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.17И така, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и по пазара всеки ден с онези, които се случеше да среща.18Също и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исус и възкресението.19И така, взеха и го заведоха в Ареопага, като казаха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?20Защото донасяш нещо странно до ушите ни; затова бихме искали да узнаем какво е то.21(А всички атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново.)22И така, Павел застана насред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.23Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Тъкмо Онзи, на Когото се кланяте, без да Го познавате, ви проповядвам аз.24Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,25нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко;26направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им,27за да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас;28защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: „Защото дори Негов род сме.“29И така, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл.30А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,31защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.32А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: За този предмет пак ще те слушаме.33И така, Павел си излезе измежду тях.34А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които бяха Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.