1Край реките на Вавилония – там стояхме и плачехме, когато си спомняхме за Сион.2Ние окачихме арфите си на върбите в тази земя,3защото там искаха песни от нас, пленените, а нашите мъчители – ликувания: „Пейте ни от сионските песни!“4Как да запеем песен за Господа на чужда земя?5Десницата ми да изсъхне, ако те забравя, Йерусалиме!6Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня, ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си!7Припомни, Господи, на Едомовите синове деня, когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха: „Срутете го, срутете го до основите му!“8Дъще Вавилонска, опустошителко, блажен е онзи, който ти въздаде за това, което ти ни направи!9Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца!
Segond 21
Souffrance des exilés
1Sur les bords des fleuves de Babylone, nous étions assis et nous pleurions en nous souvenant de Sion.2Nous avions suspendu nos harpes aux saules du voisinage.3Là, ceux qui nous avaient déportés nous demandaient des chants, nos oppresseurs nous demandaient de la joie: «Chantez-nous quelques-uns des chants de Sion!»4Comment chanterions-nous les chants de l'Eternel sur une terre étrangère?5Si je t'oublie, Jérusalem, que ma main droite m'oublie!6Que ma langue reste collée à mon palais, si je ne me souviens plus de toi, si je ne place pas Jérusalem au-dessus de toutes mes joies!7Eternel, souviens-toi des Edomites! Le jour de la prise de Jérusalem, ils disaient: «Rasez-la, rasez-la jusqu'aux fondations!»8Toi, ville de Babylone, tu seras dévastée. Heureux celui qui te rendra le mal que tu nous as fait!9Heureux celui qui prendra tes enfants pour les écraser contre un rocher!
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.