1А какво ще кажем за Авраам, нашия баща по плът, какво стана при него?2Ако Авраам беше оправдан с делата си, той щеше да има с какво да се похвали, но не и пред Бога.3А какво казва Писанието? „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“4Защото заплатата на онзи, който работи, се смята не за милост, а като нещо, което му се полага.5Ако обаче някой няма дела, но вярва в Този, Който оправдава дори нечестивия, на него вярата му се зачита за оправдаване.6Давид също нарича блажен онзи човек, на когото Бог зачита оправдаване без дела по закона:7„Блажени онези, чието беззаконие е простено и чийто грях е покрит!8Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях.“9И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че вярата бе зачетена на Авраам за оправдаване.10Но кога бе зачетена: когато беше обрязан или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването.11И знака на обрязването той получи като печат на оправдаването чрез вярата, която имаше преди да се обреже, за да бъде баща на всички, които са повярвали, без да са обрязани, така че и на тях да се зачете оправдаването.12Той е баща и на обрязаните, които не само са обрязани, но и вървят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше още преди обрязването си.
Вярата в Божието обещание
13Защото обещанието към Авраам и към потомството му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вяра.14Ако привържениците на закона са наследници, вярата губи смисъл и обещанието се обезсилва,15тъй като законът поражда гняв, а където пък няма закон, няма и престъпление.16Ето защо оправдаването е поради вяра, за да бъде по милост. Така и обещанието ще има сила за всички, които не само по Закон, но и по вяра са потомци на Авраам, който е баща на всички нас,17както е писано: Направих те баща на много народи – пред Бога, в Когото той повярва, Който съживява мъртвите и зове към съществуване несъществуващото.18И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“19И макар вече стогодишен, той не отслабна във вярата, когато се замисли за тялото си, от което животът почти си бе отишъл, и за мъртвата утроба на Сарра.20Той не се усъмни поради неверие в Божието обещание, а остана твърд във вярата, като въздаде слава на Бога,21напълно уверен, че което Бог е обещал, Той има сила и да го изпълни.22Затова и вярата му се зачете за оправдаване.23Но не само за него е писано, че му е зачетена,24но и за нас. Ще се зачете и на нас, вярващите в Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус Христос, нашия Господ –25предаден за нашите грехове и възкръснал за наше оправдаване.
English Standard Version
Abraham Justified by Faith
1What then shall we say was gained by Abraham, our forefather according to the flesh?2For if Abraham was justified by works, he has something to boast about, but not before God.3For what does the Scripture say? “Abraham believed God, and it was counted to him as righteousness.”4Now to the one who works, his wages are not counted as a gift but as his due.5And to the one who does not work but believes in* him who justifies the ungodly, his faith is counted as righteousness,6just as David also speaks of the blessing of the one to whom God counts righteousness apart from works:7“Blessed are those whose lawless deeds are forgiven, and whose sins are covered;8blessed is the man against whom the Lord will not count his sin.”9Is this blessing then only for the circumcised, or also for the uncircumcised? For we say that faith was counted to Abraham as righteousness.10How then was it counted to him? Was it before or after he had been circumcised? It was not after, but before he was circumcised.11He received the sign of circumcision as a seal of the righteousness that he had by faith while he was still uncircumcised. The purpose was to make him the father of all who believe without being circumcised, so that righteousness would be counted to them as well,12and to make him the father of the circumcised who are not merely circumcised but who also walk in the footsteps of the faith that our father Abraham had before he was circumcised.
The Promise Realized Through Faith
13For the promise to Abraham and his offspring that he would be heir of the world did not come through the law but through the righteousness of faith.14For if it is the adherents of the law who are to be the heirs, faith is null and the promise is void.15For the law brings wrath, but where there is no law there is no transgression.16That is why it depends on faith, in order that the promise may rest on grace and be guaranteed to all his offspring—not only to the adherent of the law but also to the one who shares the faith of Abraham, who is the father of us all,17as it is written, “I have made you the father of many nations”—in the presence of the God in whom he believed, who gives life to the dead and calls into existence the things that do not exist.18In hope he believed against hope, that he should become the father of many nations, as he had been told, “So shall your offspring be.”19He did not weaken in faith when he considered his own body, which was as good as dead (since he was about a hundred years old), or when he considered the barrenness* of Sarah’s womb.20No unbelief made him waver concerning the promise of God, but he grew strong in his faith as he gave glory to God,21fully convinced that God was able to do what he had promised.22That is why his faith was “counted to him as righteousness.”23But the words “it was counted to him” were not written for his sake alone,24but for ours also. It will be counted to us who believe in him who raised from the dead Jesus our Lord,25who was delivered up for our trespasses and raised for our justification.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.