1Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Етан Езраева*. ГОСПОДИ Боже, Спасителю мой, и денем, и нощем съм викал пред Тебе.2Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; приклони ухото Си към вика ми.3Защото се насити душата ми на бедствия и животът ми се приближава до преизподнята.4Причисляван съм към онези, които слизат в рова; станах като човек, който няма помощ,5изхвърлен между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не се сещаш вече и които са отсечени от ръката Ти.6Спуснал си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездните.7Натегна на мене Твоят гняв и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.)8Отдалечил си от мене познатите ми; направил си ме гнусен за тях; затворен съм и не мога да изляза.9Окото ми чезне от скръб; ГОСПОДИ, Тебе съм призовавал всеки ден, простирал съм към Тебе ръцете си.10На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите* ще станат и ще Те хвалят? (Села.)11В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие или в мястото на погибелта* верността Ти?12Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти – в земята на забравените?13Но аз към Тебе, ГОСПОДИ, извиках; и на ранина молитвата ми ще Те изпревари.14ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мен?15От младини съм угнетен и бера душа; търпя Твоите ужаси и съм в изумление.16Гневът Ти мина върху мен; ужасът Ти ме съсипа.17Като води ме обикалят цял ден, заедно ме обкръжават.18Отдалечил си от мене любим и приятел; познатите ми са мрак.
Schlachter 2000
1Ein Psalmlied. Von den Söhnen Korahs. Dem Vorsänger. Nach Machalat-Leannot. Ein Maskil Hemans, des Esrachiters.2O HERR, du Gott meines Heils*, ich schreie Tag und Nacht vor dir!3Lass mein Gebet vor dich kommen, neige dein Ohr zu meinem Flehen!4Denn meine Seele ist gesättigt vom Leiden, und mein Leben ist dem Totenreich nahe.5Ich werde schon zu denen gerechnet, die in die Grube hinabfahren; ich bin wie ein Mann, der keine Kraft mehr hat.6Ich liege unter den Toten, bin den Erschlagenen gleich, die im Grab ruhen, an die du nicht mehr gedenkst und die von deiner Hand abgeschnitten sind.7Du hast mich in die unterste Grube gelegt, in die Finsternis, in die Tiefen.8Auf mir lastet dein Grimm, und du bedrängst mich mit allen deinen Wogen. (Sela.)9Du hast meine Bekannten von mir entfremdet, du hast mich ihnen zum Abscheu gemacht; ich bin eingeschlossen und kann nicht heraus.10Mein Auge ist verschmachtet vor Elend; ich rufe dich, HERR, täglich an, strecke meine Hände aus nach dir.11Wirst du an den Toten Wunder tun, oder werden die Schatten auferstehen und dich preisen? (Sela.)12Wird man im Grab deine Gnade verkündigen, deine Wahrheit im Abgrund?13Werden deine Wunder in der Finsternis bekannt, deine Gerechtigkeit im Land der Vergessenheit?14Ich aber schreie zu dir, HERR, und am Morgen kommt dir mein Gebet entgegen.15Warum, o HERR, verwirfst du meine Seele, verbirgst dein Angesicht vor mir?16Von Jugend auf bin ich elend und dem Tod nahe, ich trage deine Schrecken und weiß mir keinen Rat.17Deine Zorngerichte ergehen über mich, deine Schrecknisse vernichten mich.18Sie umgeben mich wie Wasser den ganzen Tag, sie umringen mich allesamt.19Freunde und Gefährten hast du von mir weggetan, meine Vertrauten [in die] Finsternis.*
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.