Psalm 89 | Библия, ревизирано издание

Божият завет с Давид и скърбите на Израил

(По слав. 88.)

1 Поучение на Етан Езраева*. ГОСПОДИ, довека ще възпявам Твоите милости; с устата си ще известявам Твоята вярност от род в род.

2 Защото казах: Милостта Ти ще се съгради довека; на самите небеса ще утвърдиш верността Си.

3 Ти каза: Сключил съм завет с избрания Си, заклел съм се на слугата Си Давид, като каза:

4 Ще утвърдя потомството ти завинаги и ще издигам престола ти от род в род. (Села.)

5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, ГОСПОДИ, също и Твоята вярност, в събранието на светиите.

6 Защото на небето кой може да се сравни с ГОСПОДА? Между синовете на силните* кой може да се уподоби на ГОСПОДА?

7 Бог е твърде страшен в съвета на светиите и достопочитаем повече от всички, които са около Него.

8 ГОСПОДИ, Боже на Силите, кой е могъщ ГОСПОД като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.

9 Ти владееш над надигането на морето; когато се повдигат вълните му, Ти ги укротяваш.

10 Ти си съкрушил Египет* като някого смъртно ранен; с мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.

11 Твои са небесата, Твоя е и земята; вселената и всичко, което има в нея – Ти си ги основал.

12 Север и юг – Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.

13 Ти имаш крепка мишца; силна е ръката Ти и издигната десницата Ти.

14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; милост и истина ходят пред Твоето лице.

15 Блажен народът, който познава възклицанието на тръбите; те ходят, ГОСПОДИ, в светлината на Твоето лице.

16 В Твоето име се радват всеки ден и с правдата Ти се въздигат;

17 защото Ти си славата на силата им; и с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.

18 Понеже на ГОСПОДА принадлежи да бъде наша защита и на Святия Израилев да бъде наш Цар.

19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, като каза: Възложих на един силен да даде помощ, възвисих един избран от народа.

20 Намерих слугата Си Давид; със святото Си миро го помазах.

21 Ръката Ми ще го поддържа и мишцата Ми ще го укрепява.

22 Неприятелят няма да го изнудва, нито предаденият* на нечестие ще го наскърби.

23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му и ще поразя онези, които го мразят.

24 А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; и с Моето име ще се издигне рогът му.

25 Също ще сложа ръката му над морето и десницата му – над реките.

26 Той ще извика към Мен: Отец си ми, Бог мой и канарата на моето спасение.

27 При това Аз ще го поставя в положение на първороден, по-горе от земните царе.

28 Вечно ще пазя милостта Си за него; и заветът Ми ще бъде верен спрямо него.

29 Също и потомството му ще направя да продължава довека и престолът му – като дните на небето.

30 Синовете му, ако оставят закона Ми и не ходят според постановленията Ми,

31 ако престъпят* наредбите Ми и не опазят заповедите Ми –

32 тогава ще накажа* с тояга престъпленията им и с бич – беззаконията им;

33 но милостта Си няма да оттегля от него, нито ще изневеря на верността Си.

34 Няма да наруша* завета Си, нито ще променя това, което е излязло от устните Ми.

35 За едно нещо се заклех в светостта Си и няма да излъжа Давид,

36 че потомството му ще трае довека и престолът му – като слънцето пред Мене,

37 като луната, която е утвърдена довека и е вярна свидетелка на небето. (Села.)

38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си, отказал си се от него и си му се разгневил.

39 Погнусил си се от завета със слугата Си; унизил* си короната му до земята.

40 Разрушил си всичките му огради; превърнал си крепостите му в развалини. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.

41 Разграбват го всички, които минават по пътя; стана за укор на съседите си.

42 Възвисил си десницата на противниците му; зарадвал си всичките му неприятели.

43 Още си обърнал острието на меча му и не си го укрепил в боя.

44 Направил си да престане блясъкът му и си тръшнал престола му на земята.

45 Съкратил си дните на младостта му; покрил си го със срам. (Села.)

46 Докога, ГОСПОДИ? Ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?

47 Помни колко е кратко времето ми; за каква суета си създал всички човешки синове!

48 Кой човек ще живее, без да види смърт, и ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)

49 Къде са предишните Твои милости, ГОСПОДИ, които с клетва си обещал на Давид във верността Си?

50 Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, как нося в пазвата си укор от толкова многобройни племена,

51 с който враговете Ти, Господи, укоряваха, с който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.

52 Благословен да бъде ГОСПОД до века. Амин и амин!

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Schlachter 2000

1 Ein Maskil. Von Etan, dem Esrachiter.

2 Die Gnadenerweise des HERRN will ich ewiglich besingen, von Geschlecht zu Geschlecht deine Treue mit meinem Mund verkünden.

3 Ich sage: Auf ewig wird die Gnade gebaut, deine Treue gründest du fest in den Himmeln:

4 »Ich habe einen Bund geschlossen mit meinem Auserwählten, habe meinem Knecht David geschworen:

5 Auf ewig will ich deinen Samen fest gründen und für alle Geschlechter deinen Thron bauen!« (Sela.)

6 Und die Himmel werden deine Wundertat preisen, o HERR, ja, deine Treue in der Gemeinde der Heiligen!

7 Denn wer in den Wolken ist dem HERRN zu vergleichen, wer ist dem HERRN ähnlich unter den Göttersöhnen?

8 Gott ist sehr gefürchtet im Kreis der Heiligen und furchtgebietend über alle um ihn her.

9 O HERR, Gott der Heerscharen, wer ist mächtig wie du, HERR? Und deine Treue ist um dich her!

10 Du beherrschst das ungestüme Meer; wenn sich seine Wogen erheben, so stillst du sie.

11 Du hast Rahab zermalmt wie einen Erschlagenen, deine Feinde zerstreut mit deinem starken Arm.

12 Dein sind die Himmel, dir gehört auch die Erde, der Erdkreis und was ihn erfüllt; du hast es alles gegründet.

13 Norden und Süden hast du erschaffen, Tabor und Hermon jauchzen über deinen Namen.

14 Du hast einen Arm voll Kraft; stark ist deine Hand, hoch erhoben deine Rechte.

15 Recht und Gerechtigkeit sind die Grundfeste deines Thrones, Gnade und Wahrheit gehen vor deinem Angesicht her.

16 Wohl dem Volk, das den Jubelschall kennt! O HERR, im Licht deines Angesichts wandeln sie;

17 Über deinen Namen frohlocken sie allezeit, und durch deine Gerechtigkeit werden sie erhöht;

18 denn du bist ihr mächtiger Ruhm, und durch deine Gnade wird unser Horn erhöht.*

19 Denn der HERR ist unser Schild, ja, der Heilige Israels ist unser König.

20 Damals hast du durch ein Gesicht geredet mit deinem Getreuen, und gesprochen: »Ich habe die Hilfe einem Helden übertragen, einen Auserwählten aus dem Volk erhöht;

21 ich habe meinen Knecht David gefunden und ihn mit meinem heiligen Öl gesalbt.

22 Meine Hand soll beständig mit ihm sein, und mein Arm soll ihn stärken.

23 Kein Feind soll ihn überlisten, und der Sohn der Ungerechtigkeit soll ihn nicht unterdrücken;

24 sondern ich will seine Widersacher vor ihm zermalmen und niederstoßen, die ihn hassen.

25 Und meine Treue und meine Gnade sollen mit ihm sein, und in meinem Namen soll sein Horn erhöht werden.

26 Und ich will seine Hand auf das Meer legen und seine Rechte auf die Ströme.

27 Er wird zu mir rufen: Du bist mein Vater, mein Gott und der Fels meines Heils!

28 Und ich will ihn zum Erstgeborenen machen, zum Höchsten der Könige auf Erden.

29 Auf ewig bewahre ich ihm meine Gnade, und mein Bund soll ihm fest bleiben.

30 Und ich setze seinen Samen auf ewig ein und mache seinen Thron wie die Tage des Himmels.

31 Wenn seine Söhne mein Gesetz verlassen und nicht in meinen Verordnungen wandeln,

32 wenn sie meine Satzungen entheiligen und meine Gebote nicht beachten,

33 so will ich ihre Abtrünnigkeit mit der Rute heimsuchen und ihre Missetat mit Schlägen;

34 aber meine Gnade will ich ihm nicht entziehen und meine Treue nicht verleugnen;

35 meinen Bund will ich nicht ungültig machen und nicht ändern, was über meine Lippen gekommen ist.

36 Einmal habe ich bei meiner Heiligkeit geschworen; niemals werde ich David belügen!

37 Sein Same soll ewig bleiben und sein Thron wie die Sonne vor mir;

38 wie der Mond soll er ewig bestehen, und wie der Zeuge in den Wolken zuverlässig sein!« (Sela.)

39 Und doch hast du verstoßen und verworfen und bist zornig geworden über deinen Gesalbten;

40 du hast den Bund mit deinem Knecht preisgegeben und trittst seine Krone zu Boden;

41 du hast alle seine Mauern niedergerissen und seine Festungen in Trümmer gelegt.

42 Es berauben ihn alle, die vorüberziehen; er ist seinen Nachbarn zum Gespött geworden.

43 Du hast die rechte Hand seiner Widersacher erhöht, hast allen seinen Feinden Freude gemacht;

44 du ließest sein scharfes Schwert zurückweichen und schenktest ihm keinen Sieg im Krieg;

45 du hast seinem Glanz ein Ende gemacht und seinen Thron zu Boden gestürzt;

46 du hast die Tage seiner Jugend verkürzt und ihn mit Schande bedeckt. (Sela.)

47 Wie lange, o HERR, willst du dich ständig verbergen, soll dein Zorn wie Feuer brennen?

48 Gedenke, wie kurz meine Lebenszeit ist! Wie vergänglich hast du alle Menschenkinder erschaffen!

49 Wer ist der Mann, der lebt und den Tod nicht sehen muss, und der seine Seele erretten könnte aus der Gewalt des Totenreichs? (Sela.)

50 Wo sind, o Herr, deine früheren Gnadenerweise, die du dem David in deiner Treue zugeschworen hast?

51 Gedenke, o Herr, an die Schmach, die deinen Knechten angetan wird, die ich in meinem Gewand trage von all den vielen Völkern,

52 mit der deine Feinde dich, HERR, schmähen, mit der sie schmähen die Fußstapfen deines Gesalbten!

53 Gepriesen sei der HERR ewiglich! Amen, ja, Amen!

Bibeltext der Schlachter Copyright © 2000 Genfer Bibelgesellschaft Wiedergegeben mit der freundlichen Genehmigung. Alle Rechte vorbehalten.