Markus 10 | Библия, синодално издание

1 Като стана оттам, дохожда в пределите Иудейски през отвъдната страна Иорданска. И народът пак се стичаше при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше. 2 Приближиха се фарисеите и Го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си? 3 Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Моисей? 4 А те казаха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне. 5 Иисус им отговори и рече: поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед. 6 Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена. 7 Затова ще остави човек баща си и майка си 8 и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът. 9 И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва. 10 Вкъщи учениците Му пак Го попитаха за същото. 11 Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея; 12 и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува. 13 И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха. 14 Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. 15 Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него. 16 И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше. 17 А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? 18 Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. 19 Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си. 20 А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини. 21 Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста. 22 А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. 23 И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие! 24 А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие! 25 По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. 26 А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси? 27 Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно. 28 И Петър почна да Му говори: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. 29 А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието, 30 и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век – живот вечен. 31 А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи. 32 Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: 33 ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; 34 и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. 35 Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме. 36 Той ги попита: какво искате да ви сторя? 37 Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. 38 Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? 39 Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; 40 но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено. 41 И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана. 42 А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. 43 Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; 44 и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. 45 Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина. 46 След това дохождат в Иерихон. И когато Иисус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше. 47 И като чу, че това е Иисус Назорей, той взе да вика и да говори: Сине Давилов, Иисусе, помилуй ме! 48 Мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, помилуй ме! 49 Иисус се спря и заповяда да го повикат. Викат слепия и му казват: дерзай, стани, вика те. 50 Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса. 51 И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам, Учителю! 52 Иисус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя.

English Standard Version

Teaching About Divorce

1 And he left there and went to the region of Judea and beyond the Jordan, and crowds gathered to him again. And again, as was his custom, he taught them. 2 And Pharisees came up and in order to test him asked, “Is it lawful for a man to divorce his wife?” 3 He answered them, “What did Moses command you?” 4 They said, “Moses allowed a man to write a certificate of divorce and to send her away.” 5 And Jesus said to them, “Because of your hardness of heart he wrote you this commandment. 6 But from the beginning of creation, ‘God made them male and female.’ 7 ‘Therefore a man shall leave his father and mother and hold fast to his wife,* 8 and the two shall become one flesh.’ So they are no longer two but one flesh. 9 What therefore God has joined together, let not man separate.” 10 And in the house the disciples asked him again about this matter. 11 And he said to them, “Whoever divorces his wife and marries another commits adultery against her, 12 and if she divorces her husband and marries another, she commits adultery.”

Let the Children Come to Me

13 And they were bringing children to him that he might touch them, and the disciples rebuked them. 14 But when Jesus saw it, he was indignant and said to them, “Let the children come to me; do not hinder them, for to such belongs the kingdom of God. 15 Truly, I say to you, whoever does not receive the kingdom of God like a child shall not enter it.” 16 And he took them in his arms and blessed them, laying his hands on them.

The Rich Young Man

17 And as he was setting out on his journey, a man ran up and knelt before him and asked him, “Good Teacher, what must I do to inherit eternal life?” 18 And Jesus said to him, “Why do you call me good? No one is good except God alone. 19 You know the commandments: ‘Do not murder, Do not commit adultery, Do not steal, Do not bear false witness, Do not defraud, Honor your father and mother.’” 20 And he said to him, “Teacher, all these I have kept from my youth.” 21 And Jesus, looking at him, loved him, and said to him, “You lack one thing: go, sell all that you have and give to the poor, and you will have treasure in heaven; and come, follow me.” 22 Disheartened by the saying, he went away sorrowful, for he had great possessions. 23 And Jesus looked around and said to his disciples, “How difficult it will be for those who have wealth to enter the kingdom of God!” 24 And the disciples were amazed at his words. But Jesus said to them again, “Children, how difficult it is* to enter the kingdom of God! 25 It is easier for a camel to go through the eye of a needle than for a rich person to enter the kingdom of God.” 26 And they were exceedingly astonished, and said to him,* “Then who can be saved?” 27 Jesus looked at them and said, “With man it is impossible, but not with God. For all things are possible with God.” 28 Peter began to say to him, “See, we have left everything and followed you.” 29 Jesus said, “Truly, I say to you, there is no one who has left house or brothers or sisters or mother or father or children or lands, for my sake and for the gospel, 30 who will not receive a hundredfold now in this time, houses and brothers and sisters and mothers and children and lands, with persecutions, and in the age to come eternal life. 31 But many who are first will be last, and the last first.”

Jesus Foretells His Death a Third Time

32 And they were on the road, going up to Jerusalem, and Jesus was walking ahead of them. And they were amazed, and those who followed were afraid. And taking the twelve again, he began to tell them what was to happen to him, 33 saying, “See, we are going up to Jerusalem, and the Son of Man will be delivered over to the chief priests and the scribes, and they will condemn him to death and deliver him over to the Gentiles. 34 And they will mock him and spit on him, and flog him and kill him. And after three days he will rise.”

The Request of James and John

35 And James and John, the sons of Zebedee, came up to him and said to him, “Teacher, we want you to do for us whatever we ask of you.” 36 And he said to them, “What do you want me to do for you?” 37 And they said to him, “Grant us to sit, one at your right hand and one at your left, in your glory.” 38 Jesus said to them, “You do not know what you are asking. Are you able to drink the cup that I drink, or to be baptized with the baptism with which I am baptized?” 39 And they said to him, “We are able.” And Jesus said to them, “The cup that I drink you will drink, and with the baptism with which I am baptized, you will be baptized, 40 but to sit at my right hand or at my left is not mine to grant, but it is for those for whom it has been prepared.” 41 And when the ten heard it, they began to be indignant at James and John. 42 And Jesus called them to him and said to them, “You know that those who are considered rulers of the Gentiles lord it over them, and their great ones exercise authority over them. 43 But it shall not be so among you. But whoever would be great among you must be your servant,* 44 and whoever would be first among you must be slave* of all. 45 For even the Son of Man came not to be served but to serve, and to give his life as a ransom for many.”

Jesus Heals Blind Bartimaeus

46 And they came to Jericho. And as he was leaving Jericho with his disciples and a great crowd, Bartimaeus, a blind beggar, the son of Timaeus, was sitting by the roadside. 47 And when he heard that it was Jesus of Nazareth, he began to cry out and say, “Jesus, Son of David, have mercy on me!” 48 And many rebuked him, telling him to be silent. But he cried out all the more, “Son of David, have mercy on me!” 49 And Jesus stopped and said, “Call him.” And they called the blind man, saying to him, “Take heart. Get up; he is calling you.” 50 And throwing off his cloak, he sprang up and came to Jesus. 51 And Jesus said to him, “What do you want me to do for you?” And the blind man said to him, “Rabbi, let me recover my sight.” 52 And Jesus said to him, “Go your way; your faith has made you well.” And immediately he recovered his sight and followed him on the way.

Markus 10 | Библия, синодално издание English Standard Version