Markus 11 | Библия, синодално издание
1Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си2и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.3И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.4Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.5И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето?6А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха.7И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна.8А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.9И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне!10Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините!11И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.12На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня;13и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.14И рече и Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха товаучениците Му.15Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците;16и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд.17И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: „домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи“? А вие го направихте разбойнишки вертеп.18Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.19А когато се стъмни, Той излезе вън от града.20Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен.21И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала.22Иисус им отговори и рече:23имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, – ще му се сбъдне, каквото и да каже.24Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.25И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви.26Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.27И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите28и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това?29А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това.30Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми.31А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?32Ако ли речем, от човеците – бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк.33И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
English Standard Version
The Triumphal Entry
1Now when they drew near to Jerusalem, to Bethphage and Bethany, at the Mount of Olives, Jesus* sent two of his disciples2and said to them, “Go into the village in front of you, and immediately as you enter it you will find a colt tied, on which no one has ever sat. Untie it and bring it.3If anyone says to you, ‘Why are you doing this?’ say, ‘The Lord has need of it and will send it back here immediately.’”4And they went away and found a colt tied at a door outside in the street, and they untied it.5And some of those standing there said to them, “What are you doing, untying the colt?”6And they told them what Jesus had said, and they let them go.7And they brought the colt to Jesus and threw their cloaks on it, and he sat on it.8And many spread their cloaks on the road, and others spread leafy branches that they had cut from the fields.9And those who went before and those who followed were shouting, “Hosanna! Blessed is he who comes in the name of the Lord!10Blessed is the coming kingdom of our father David! Hosanna in the highest!”11And he entered Jerusalem and went into the temple. And when he had looked around at everything, as it was already late, he went out to Bethany with the twelve.
Jesus Curses the Fig Tree
12On the following day, when they came from Bethany, he was hungry.13And seeing in the distance a fig tree in leaf, he went to see if he could find anything on it. When he came to it, he found nothing but leaves, for it was not the season for figs.14And he said to it, “May no one ever eat fruit from you again.” And his disciples heard it.
Jesus Cleanses the Temple
15And they came to Jerusalem. And he entered the temple and began to drive out those who sold and those who bought in the temple, and he overturned the tables of the money-changers and the seats of those who sold pigeons.16And he would not allow anyone to carry anything through the temple.17And he was teaching them and saying to them, “Is it not written, ‘My house shall be called a house of prayer for all the nations’? But you have made it a den of robbers.”18And the chief priests and the scribes heard it and were seeking a way to destroy him, for they feared him, because all the crowd was astonished at his teaching.19And when evening came they* went out of the city.
The Lesson from the Withered Fig Tree
20As they passed by in the morning, they saw the fig tree withered away to its roots.21And Peter remembered and said to him, “Rabbi, look! The fig tree that you cursed has withered.”22And Jesus answered them, “Have faith in God.23Truly, I say to you, whoever says to this mountain, ‘Be taken up and thrown into the sea,’ and does not doubt in his heart, but believes that what he says will come to pass, it will be done for him.24Therefore I tell you, whatever you ask in prayer, believe that you have received* it, and it will be yours.25And whenever you stand praying, forgive, if you have anything against anyone, so that your Father also who is in heaven may forgive you your trespasses.”*
The Authority of Jesus Challenged
27And they came again to Jerusalem. And as he was walking in the temple, the chief priests and the scribes and the elders came to him,28and they said to him, “By what authority are you doing these things, or who gave you this authority to do them?”29Jesus said to them, “I will ask you one question; answer me, and I will tell you by what authority I do these things.30Was the baptism of John from heaven or from man? Answer me.”31And they discussed it with one another, saying, “If we say, ‘From heaven,’ he will say, ‘Why then did you not believe him?’32But shall we say, ‘From man’?”—they were afraid of the people, for they all held that John really was a prophet.33So they answered Jesus, “We do not know.” And Jesus said to them, “Neither will I tell you by what authority I do these things.”
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.