Markus 9 | Библия, синодално издание

1 И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила. 2 И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях. 3 Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели. 4 И яви им се Илия с Моисея, и разговаряха с Иисуса. 5 Тогава Петър заговори и рече на Иисуса: Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. 6 Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени. 7 И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте! 8 И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса. 9 А когато слизаха от планината, Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите. 10 И те удържаха тая дума, питайки се един други, що значи това: да възкръсне от мъртвите? 11 И Го питаха, като Му казваха: а защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? 12 Той пък им отговори и рече: Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябвада пострада много и да бъде унижен. 13 Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха. 14 Като дойде при учениците, видя много народ около тях и книжниците, които се препираха с тях. 15 Щом Го видя, целият народ се слиса, и като се стекоха, поздравяваха Го. 16 Той попита книжниците: за какво се препирате с тях? 17 Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: 18 дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха. 19 Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! 20 И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. 21 И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; 22 и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. 23 Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. 24 И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми. 25 А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! 26 И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. 27 Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана. 28 И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? 29 Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. 30 Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. 31 Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне. 32 Но те не разбираха тия думи и се бояха да Го попитат. 33 Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си? 34 Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям. 35 И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга. 36 И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече: 37 който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил. 38 Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас. 39 А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови. 40 Защото, който не е против вас, той е за вас. 41 И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си. 42 А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е подобре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето. 43 И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън, 44 дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 45 И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън, 46 дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 47 И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена, 48 дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 49 Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли. 50 Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си.

English Standard Version

1 And he said to them, “Truly, I say to you, there are some standing here who will not taste death until they see the kingdom of God after it has come with power.”

The Transfiguration

2 And after six days Jesus took with him Peter and James and John, and led them up a high mountain by themselves. And he was transfigured before them, 3 and his clothes became radiant, intensely white, as no one* on earth could bleach them. 4 And there appeared to them Elijah with Moses, and they were talking with Jesus. 5 And Peter said to Jesus, “Rabbi,* it is good that we are here. Let us make three tents, one for you and one for Moses and one for Elijah.” 6 For he did not know what to say, for they were terrified. 7 And a cloud overshadowed them, and a voice came out of the cloud, “This is my beloved Son;* listen to him.” 8 And suddenly, looking around, they no longer saw anyone with them but Jesus only. 9 And as they were coming down the mountain, he charged them to tell no one what they had seen, until the Son of Man had risen from the dead. 10 So they kept the matter to themselves, questioning what this rising from the dead might mean. 11 And they asked him, “Why do the scribes say that first Elijah must come?” 12 And he said to them, “Elijah does come first to restore all things. And how is it written of the Son of Man that he should suffer many things and be treated with contempt? 13 But I tell you that Elijah has come, and they did to him whatever they pleased, as it is written of him.”

Jesus Heals a Boy with an Unclean Spirit

14 And when they came to the disciples, they saw a great crowd around them, and scribes arguing with them. 15 And immediately all the crowd, when they saw him, were greatly amazed and ran up to him and greeted him. 16 And he asked them, “What are you arguing about with them?” 17 And someone from the crowd answered him, “Teacher, I brought my son to you, for he has a spirit that makes him mute. 18 And whenever it seizes him, it throws him down, and he foams and grinds his teeth and becomes rigid. So I asked your disciples to cast it out, and they were not able.” 19 And he answered them, “O faithless generation, how long am I to be with you? How long am I to bear with you? Bring him to me.” 20 And they brought the boy to him. And when the spirit saw him, immediately it convulsed the boy, and he fell on the ground and rolled about, foaming at the mouth. 21 And Jesus asked his father, “How long has this been happening to him?” And he said, “From childhood. 22 And it has often cast him into fire and into water, to destroy him. But if you can do anything, have compassion on us and help us.” 23 And Jesus said to him, “‘If you can’! All things are possible for one who believes.” 24 Immediately the father of the child cried out* and said, “I believe; help my unbelief!” 25 And when Jesus saw that a crowd came running together, he rebuked the unclean spirit, saying to it, “You mute and deaf spirit, I command you, come out of him and never enter him again.” 26 And after crying out and convulsing him terribly, it came out, and the boy was like a corpse, so that most of them said, “He is dead.” 27 But Jesus took him by the hand and lifted him up, and he arose. 28 And when he had entered the house, his disciples asked him privately, “Why could we not cast it out?” 29 And he said to them, “This kind cannot be driven out by anything but prayer.”*

Jesus Again Foretells Death, Resurrection

30 They went on from there and passed through Galilee. And he did not want anyone to know, 31 for he was teaching his disciples, saying to them, “The Son of Man is going to be delivered into the hands of men, and they will kill him. And when he is killed, after three days he will rise.” 32 But they did not understand the saying, and were afraid to ask him.

Who Is the Greatest?

33 And they came to Capernaum. And when he was in the house he asked them, “What were you discussing on the way?” 34 But they kept silent, for on the way they had argued with one another about who was the greatest. 35 And he sat down and called the twelve. And he said to them, “If anyone would be first, he must be last of all and servant of all.” 36 And he took a child and put him in the midst of them, and taking him in his arms, he said to them, 37 “Whoever receives one such child in my name receives me, and whoever receives me, receives not me but him who sent me.”

Anyone Not Against Us Is for Us

38 John said to him, “Teacher, we saw someone casting out demons in your name,* and we tried to stop him, because he was not following us.” 39 But Jesus said, “Do not stop him, for no one who does a mighty work in my name will be able soon afterward to speak evil of me. 40 For the one who is not against us is for us. 41 For truly, I say to you, whoever gives you a cup of water to drink because you belong to Christ will by no means lose his reward.

Temptations to Sin

42 “Whoever causes one of these little ones who believe in me to sin,* it would be better for him if a great millstone were hung around his neck and he were thrown into the sea. 43 And if your hand causes you to sin, cut it off. It is better for you to enter life crippled than with two hands to go to hell,* to the unquenchable fire.* 45 And if your foot causes you to sin, cut it off. It is better for you to enter life lame than with two feet to be thrown into hell. 47 And if your eye causes you to sin, tear it out. It is better for you to enter the kingdom of God with one eye than with two eyes to be thrown into hell, 48 ‘where their worm does not die and the fire is not quenched.’ 49 For everyone will be salted with fire.* 50 Salt is good, but if the salt has lost its saltiness, how will you make it salty again? Have salt in yourselves, and be at peace with one another.”

Markus 9 | Библия, синодално издание English Standard Version