от Bulgarian Bible Society1И Господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи Господ на Сарра, както бе говорил. (Бит 17:19; Бит 18:10; Евр 11:11)2Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил Бог; (Гал 4:22)3и Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра; (Мт 1:2)4и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог. (Бит 17:10; Д А 7:8)5Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак.6И рече Сарра: смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее.7И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.8Детето порасна и го отбиха; и Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха (сина му) Исаака.9Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина и Исаака),10и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина и, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака. (Гал 4:30)11Това се видя Аврааму много тежко поради сина му (Измаила). (Бит 17:18)12Но Бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата и, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име; (Рим 9:7; Евр 11:18)13и от сина на робинята Аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе. (Бит 16:10; Бит 17:20; Бит 25:16)14Авраам стана сутринта рано, взе хляб и мях с вода, и даде на Агар, като и тури на рамо: даде и и момчето и я изпрати. Тя тръгна и се заблуди в пустиня Вирсавия;15водата в мяха се свърши, и тя остави детето под един храст,16и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него), и викна та заплака.17И Бог чу гласа на момчето (оттам, дето беше то); и Ангел Божий от небето извика на Агар и и рече: що ти е, Агар? не бой се; Бог чу гласа на момчето оттам, дето е то;18стани, дигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще произведа от него голям народ. (Бит 17:20)19И Бог и отвори очите, и тя видя кладенец с (жива) вода, и отиде, та напълни мяха с вода и напои момчето.20И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък.21Той живееше в пустиня Фаран; и му взе майка му жена от египетската земя. (Бит 14:6)22И в онова време Авимелех, със (свата Ахузата и) воеводата си Фихол, рече на Авраама: Бог е с тебе във всичко, каквото правиш; (Бит 20:2)23а сега закълни ми се тук в Бога, че ти няма да пакостиш нито на мене, нито на сина ми, нито на внука ми; и както аз добре постъпвах с тебе, тъй и ти ще постъпваш с мене и със земята, в която си гост. (Бит 26:11)24И рече Авраам: заклевам се,25Тогава Авраам укоряваше Авимелеха за водния кладенец, що бяха отнели Авимелеховите слуги. (Бит 26:15; Бит 26:18)26А Авимелех (му) каза: не зная, кой е сторил това, пък ти не ми си обадил; аз дори и не съм чувал за това досега.27И взе Авраам дребен и едър добитък и даде на Авимелеха, и двамата сключиха съюз.28И отлъчи Авраам седем женски агнета от стадото на дребния добитък.29А Авимелех рече Аврааму: за какво са тука тия седем женски агнета (от стадото овци), които си отлъчил?30(Авраам) отговори: вземи от ръката ми тия седем женски агнета, та да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.31Затова той и нарече това място: Вирсавия, понеже там и двамата се клеха, (Бит 26:33; И Н 15:28; И Н 19:2)32и сключиха съюз във Вирсавия. И стана Авимелех, и (сватът му Ахузат и) воеводата му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.33И насади (Авраам) при Вирсавия дъбрава, и призова там името на Господа, Вечния Бог. (Бит 13:4; Ис 57:15)34И живя Авраам във Филистимската земя като странник много дни.
1The Lord visited Sarah as he had said, and the Lord did to Sarah as he had promised. (Бит 17:19; Бит 18:10; Бит 18:14; 1 Цар 2:21)2And Sarah conceived and bore Abraham a son in his old age at the time of which God had spoken to him. (Бит 17:21; Гал 4:22; Евр 11:11)3Abraham called the name of his son who was born to him, whom Sarah bore him, Isaac.[1] (Бит 17:19)4And Abraham circumcised his son Isaac when he was eight days old, as God had commanded him. (Бит 17:10; Бит 17:12; Д А 7:8)5Abraham was a hundred years old when his son Isaac was born to him. (Бит 17:1; Бит 17:17; Рим 4:19)6And Sarah said, “God has made laughter for me; everyone who hears will laugh over me.” (Ис 54:1; Гал 4:27)7And she said, “Who would have said to Abraham that Sarah would nurse children? Yet I have borne him a son in his old age.” (Бит 18:11)
God Protects Hagar and Ishmael
8And the child grew and was weaned. And Abraham made a great feast on the day that Isaac was weaned.9But Sarah saw the son of Hagar the Egyptian, whom she had borne to Abraham, laughing.[2] (Бит 16:1; Бит 16:15; Гал 4:29)10So she said to Abraham, “Cast out this slave woman with her son, for the son of this slave woman shall not be heir with my son Isaac.” (Гал 4:30)11And the thing was very displeasing to Abraham on account of his son.12But God said to Abraham, “Be not displeased because of the boy and because of your slave woman. Whatever Sarah says to you, do as she tells you, for through Isaac shall your offspring be named. (Рим 9:7; Евр 11:18)13And I will make a nation of the son of the slave woman also, because he is your offspring.” (Бит 16:10; Бит 17:20; Бит 21:18)14So Abraham rose early in the morning and took bread and a skin of water and gave it to Hagar, putting it on her shoulder, along with the child, and sent her away. And she departed and wandered in the wilderness of Beersheba. (Бит 21:31)15When the water in the skin was gone, she put the child under one of the bushes.16Then she went and sat down opposite him a good way off, about the distance of a bowshot, for she said, “Let me not look on the death of the child.” And as she sat opposite him, she lifted up her voice and wept.17And God heard the voice of the boy, and the angel of God called to Hagar from heaven and said to her, “What troubles you, Hagar? Fear not, for God has heard the voice of the boy where he is.18Up! Lift up the boy, and hold him fast with your hand, for I will make him into a great nation.”19Then God opened her eyes, and she saw a well of water. And she went and filled the skin with water and gave the boy a drink. (Чис 22:31; 4 Цар 6:17; 4 Цар 6:20; Лк 24:16; Лк 24:31)20And God was with the boy, and he grew up. He lived in the wilderness and became an expert with the bow. (Бит 16:12)21He lived in the wilderness of Paran, and his mother took a wife for him from the land of Egypt.
A Treaty with Abimelech
22At that time Abimelech and Phicol the commander of his army said to Abraham, “God is with you in all that you do. (Бит 20:2; Бит 26:1; Бит 26:26; Бит 26:28)23Now therefore swear to me here by God that you will not deal falsely with me or with my descendants or with my posterity, but as I have dealt kindly with you, so you will deal with me and with the land where you have sojourned.” (Бит 20:14)24And Abraham said, “I will swear.”25When Abraham reproved Abimelech about a well of water that Abimelech’s servants had seized, (Бит 26:15; Бит 26:18; Бит 26:20)26Abimelech said, “I do not know who has done this thing; you did not tell me, and I have not heard of it until today.”27So Abraham took sheep and oxen and gave them to Abimelech, and the two men made a covenant. (Бит 26:31)28Abraham set seven ewe lambs of the flock apart.29And Abimelech said to Abraham, “What is the meaning of these seven ewe lambs that you have set apart?”30He said, “These seven ewe lambs you will take from my hand, that this[3] may be a witness for me that I dug this well.”31Therefore that place was called Beersheba,[4] because there both of them swore an oath. (Бит 26:33)32So they made a covenant at Beersheba. Then Abimelech and Phicol the commander of his army rose up and returned to the land of the Philistines.33Abraham planted a tamarisk tree in Beersheba and called there on the name of the Lord, the Everlasting God. (Бит 4:26; Бит 12:8; Пс 90:2; Ис 40:28)34And Abraham sojourned many days in the land of the Philistines.