2.Samuel 15 | Библия, синодално издание
1След това Авесалом си набави колесници и коне и петдесет бързоходци.2Авесалом ставаше сутрин рано, спираше се край пътя при портите и, кога някой имаше тъжба и отиваше при царя на съд, той го повикваше и питаше: от кой си град? И когато оня отговореше: от едикое си Израилево коляно е твоят раб, –3тогава Авесалом му казваше: ето твоето дело е добро и справедливо, ала при царя няма кой да те изслуша.4И Авесалом още казваше: о, да бяха мене поставили съдия в тая земя! При мене би дохождал всеки, който има разправия и тъжба, и аз бих го съдил по правда.5И кога се някой доближеше да му се поклони, той протегнеше ръка и го прегръщаше и целуваше.6Тъй постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя да се съди, и се вмъкваше Авесалом в сърцата на израилтяните.7След като изминаха четирийсет години от царуването на Давида, Авесалом каза на царя: да ида и да изпълня моя оброк, който бях дал Господу в Хеврон.8Защото аз, твоят раб, когато живеех в Гесур, в Сирия, дадох оброк: ако Господ ме върне в Иерусалим, ще принеса жертва Господу.9И царят му каза: иди смиром. И той стана и отиде в Хеврон.10И Авесалом разпрати съгледници между всички Израилеви колена, като каза: кога чуете звук от тръба, казвайте: Авесалом се възцари в Хеврон.11От Иерусалим отидоха с Авесалома двеста души, които беше поканил, и те отидоха простодушно, без да знаят, каква е работата.12Във време на жертвоприношението, Авесалом прати, та повика гилонеца Ахитофела, Давидов съветник, от неговия град Гило. И скрои се силно съзаклятие, и народът се стичаше и се умножаваше около Авесалома.13И дойде вестител при Давида и каза: сърцето на израилтяните се обърна към Авесалома.14И каза Давид на всичките си слуги, които бяха при него в Иерусалим: ставайте да бягаме, защото за нас няма избава от Авесалома; бързайте да излезем, да ни не завари и залови, да ни не навлече зло и да не изтреби с меч града.15И царските слуги казаха на царя: във всичко, що е угодно на господаря ни, царя, ние сме твои раби.16И излезе царят и след него всичкият му дом пешком. Царят остави десет жени (свои) наложници да пазят къщата.17И излезе царят и всичкият народ пешком, и се спряха при Бет-Мерхат.18И всичките му слуги вървяха от двете му страни, и всички хелетейци, всички фелетейци и всички гетци – до шестстотин души, – които бяха дошли заедно с него от Гет, вървяха пред царя.19И царят каза на гетеца Етея: защо си тръгнал и ти с нас? върни се и остани с оня цар, понеже си чужденец и си избягал от своята страна.20Ти вчера си дошъл, а днес ще те карам да вървиш с нас ли? Аз отивам, където се случи; върни се и върни със себе си и братята си; (да ти стори Господ) милост и правда!21И Етей отговори на царя и каза: жив Господ, и да живее моят господар, царят; дето и да бъде моят господар, царят, жив или мъртъв, там ще бъде и твоят раб.22Тогава Давид каза на Етея: дойди, прочее, и върви с мене. И тръгна гетецът Етей и всичките му люде и всичките деца, които бяха с него.23И цялата земя плака с висок глас. И всичкият народ преминаваше, и царят премина поток Кедрон; и тръгна целият народ (и царят) по пътя към пустинята.24Ето, и (свещеник) Садок и заедно с него всички левити носеха ковчега на Божия завет от Ветара, и сложиха Божия ковчег; Авиатар пък стоеше на височината, докле целият народ излезе от града.25И царят каза на Садока: върни Божия ковчег в града (и нека стои на мястото си). Ако намеря милост пред очите на Господа, Той ще ме върне и ще ми даде да видя него и неговото жилище.26Ако пък Той каже тъй: „нямам към тебе благоволение“, то ето ме: нека върши с мене, каквото Му бъде благоугодно.27И каза още царят на свещеник Садока: виждаш ли, – върни се в града смиром заедно със сина си Ахимааса и с Авиатаровия син Ионатана, двамата ваши синове;28виждате ли, аз ще се побавя по равнината в пустинята, докле ми пристигне известие от вас.29Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Иерусалим и останаха там.30А Давид тръгна към Елеонската планина, вървеше и плачеше; главата му бе покрита, и той вървеше бос; и всички люде, които бяха с него, покриха всеки главата си, вървяха и плачеха.31Обадиха на Давида и казаха: и Ахитофел е между съзаклятниците заедно с Авесалома. И каза Давид: Господи, (Боже мой!) осуети съвета на Ахитофела.32Когато Давид възлезе навръх планината, дето се покланяше Богу, ето насреща му иде Хусий архитенец, Давидов приятел: дрехата му бе раздрана, и на главата му прах.33И Давид му каза: ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш тегота;34но, ако се върнеш в града и кажеш на Авесалома: „царю, (братята ти минаха, и царят, баща ти, мина, и сега) аз съм твой слуга; (остави ме жив,) досега бях слуга на баща ти, а сега съм твой слуга“, ти ще осуетиш за мене съвета на Ахитофела.35Ето, там с тебе ще бъдат свещениците Садок и Авиатар, и всяка дума, която чуеш от дома на царя, обаждай на свещениците Садока и Авиатара.36Заедно с тях там са и двамата им синове: Ахимаас, син Садоков, и Ионатан, син Авиатаров; по тях ми пращайте всяка вест, която чуете.37И Хусий, Давидов приятел, отиде в града, а в това време Авесалом влизаше в Иерусалим.
Библия, ревизирано издание
Въстанието на Авесалом и бягството на Давид от Йерусалим
1След това Авесалом си набави колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него.2И Авесалом ставаше рано, заставаше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съд, Авесалом го викаше и го питаше: От кой град си? А той отговаряше: Слугата ти е от еди-кое си израилско племе.3Тогава Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права, но от страна на царя няма кой да те чуе.4Авесалом прибавяше още: Да бях само поставен съдия на тази страна, за да може да идва при мене всеки, който има спор или дело, за да го оправдавам!5И когато някой се приближаваше да му се поклони, той протягаше ръка, прегръщаше го и го целуваше.6Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който идваше при царя за съд. По този начин Авесалом подмамваше сърцата на израилските мъже.7След като изминаха четири години*, Авесалом каза на царя: Моля, позволи ми да отида в Хеврон, за да изпълня оброка, който направих на ГОСПОДА.8Слугата ти направи оброк, когато живееше в Гесур, в Сирия, като казах: Ако наистина ГОСПОД ме върне в Йерусалим, тогава ще послужа на ГОСПОДА.9Царят му каза: Иди с мир. И така, той тръгна и отиде в Хеврон.10А Авесалом разпрати шпиони по всички израилски племена да казват: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеврон.11А с Авесалом тръгнаха от Йерусалим двеста мъже; те бяха поканени и отидоха чистосърдечно, без да знаят нещо.12После, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът беше силен, понеже народът постоянно се умножаваше около Авесалом.13Тогава при Давид дойде вестоносец и му каза: Сърцата на израилските мъже се обърнаха към Авесалом.14А Давид нареди на всички слуги, които бяха с него в Йерусалим: Станете да бягаме, иначе никой от нас няма да може да се спаси от Авесалом. Побързайте да вървим, да не би да ни застигне скоро, да докара зло върху нас и да порази града с острието на меча.15Царските слуги казаха на царя: Слугите ти са готови да вършат всичко, което избере господарят ни, царят.16И така, царят излезе и целият му дом след него. А царят остави десет жени, наложници, да пазят къщата.17Царят излезе и целият народ го последва, и се спряха на едно далечно място.18Всичките му слуги вървяха близо до него, а всички херетци, фелетци и гетци, шестстотин мъже, които го бяха последвали от Гет, вървяха пред царя.19Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идваш и ти с нас? Върни се и остани с царя, защото си чужденец и си се преселил от мястото си.20Ти дойде вчера; и днес да те карам ли да скиташ с нас? Аз ще ида, където мога, а ти се върни. Заведи с теб и братята си. Милост и вярност да бъдат с теб!21А Итай отговори на царя: Заклевам се в живота на ГОСПОДА и в живота на господаря ми, царя, където и да бъде господарят ми, царят, било за смърт, било за живот, там ще бъде и слугата ти.22Тогава Давид каза на Итай: Иди и премини. И така, преминаха гетецът Итай и всичките му мъже, и всички деца, които бяха с него.23А хората от цялата местност плачеха със силен глас, докато преминаваше целият народ. Царят премина потока Кедрон и целият народ потегли по пътя за пустинята.24Дойде и Садок и заедно с него – всички левити, които носеха ковчега за плочите на Божия завет. И сложиха Божия ковчег (при който се качи и Авиатар), докато целият народ излезе от града.25Тогава царят каза на Садок: Върни Божия ковчег в града. Ако придобия благоволението на ГОСПОДА, Той ще ме възвърне, за да видя Него и обиталището Му.26Но ако каже така: Нямам благоволение в теб, ето ме, нека ми стори каквото Му се вижда за добро.27Царят каза още на свещеника Садок: Нали си ясновидец? Върни се в града с мир. С вас нека се върнат и двамата ви сина – твоят син Ахимаас и Авиатаровият син Йонатан.28Аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде вест от вас, за да знам какво да направя.29И така, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Йерусалим и останаха там.30А Давид се изкачваше по възвишението на маслиновия хълм и плачеше, като се изкачваше. Вървеше бос и с покрита глава. И всички хора, които бяха с него, покриваха всеки главата си и плачеха, като се изкачваха.31Тогава известиха на Давид, че и Ахитофел е между заговорниците с Авесалом. А Давид каза: ГОСПОДИ, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофел.32И когато Давид стигна на върха на хълма, където ставаше богопоклонение, архиецът Хусай го посрещна с раздраната си дреха и с пръст на главата си.33Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш в тежест,34но ако се върнеш в града и кажеш на Авесалом: Царю, ще ти бъда слуга; както бях слуга на баща ти досега, така ще бъда слуга на тебе, тогава можеш да осуетиш в моя полза съвета на Ахитофел.35Не са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? И така, всичко, каквото би чул от царския дом, съобщи на свещениците Садок и Авиатар.36Там с тях са двамата им сина, Ахимаас Садоков и Йонатан Авиатаров. Чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото узнаете.37И така, Давидовият приятел Хусай влезе в града. Също и Авесалом влезе в Йерусалим.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.