от Bulgarian Bible Society1И биде слово Господне към Иона, син Аматиев: (4 Цар 14:25)2„стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене“. (Бит 10:11; Йона 3:3)3И стана Иона да побегне в Тарсис от лицето Господне; дойде в Иопия и намери кораб, който отиваше за Тарсис, плати за превоз и влезе в него, за да отплува с тях в Тарсис от лицето Господне.4Но Господ подигна в морето силен вятър, и стана в морето голяма буря, и корабът насмалко оставаше да се разбие. (Пс 106:25)5Уплашиха се корабниците; те викаха всеки към своя бог и почнаха да хвърлят в морето товара от кораба, за да му олекне от него; а Иона бе слязъл в дъното на кораба, бе легнал и дълбоко заспал. (4 Цар 17:29)6Дойде при него началникът на кораба и му рече: „защо спиш? стани, извикай към твоя Бог; може би, Бог ще си спомни за нас, и ние не ще загинем“.7И рекоха един другиму: „нека хвърлим жребие, за да узнаем, за кого ни постига тая беда“. Хвърлиха жребие, и жребието се падна на Иона.8Тогава му рекоха: „кажи ни, за кого ни постигна тая беда? Какво е твоето занятие, и отде идеш ти? де е твоята земя, и от кой народ си?“9Той им рече: „аз съм евреин, почитам Господа, Бога на небесата, Който направи морето и сушата“. (Бит 1:9)10Тогава човеците се уплашиха твърде много и му рекоха: „защо направи това?“ – защото те узнаха, че той бяга от лицето Господне, – както той сам им бе обадил.11И рекоха му: „какво да направим с тебе, за да утихне морето за нас?“ Защото морето все се вълнуваше.12Тогава той им рече: „вземете ме и ме хвърлете в морето, – и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря“.13Ала тия човеци почнаха да гребат усилно, за да стигнат на суша, но не можаха, защото морето все повече вилнееше против тях.14Тогава извикаха към Господа и рекоха: „молим Те, Господи, да не загинем поради душата на тоя човек, и да ни не зачетеш невинна кръв; защото Ти, Господи, си направил, което е Тебе угодно!“15И взеха Иона, та го хвърлиха в морето; и утихна морето от своята ярост. (Мт 12:40; Мт 14:32)16И тия човеци се уплашиха от Господа твърде много, принесоха жертви Господу и дадоха оброци.
1ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза: (4 Цар 14:25; Мт 12:39)2Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене. (Бит 10:11; Бит 10:12; Бит 18:20; Бит 18:21; Езд 9:6; Йона 3:2; Йона 3:3; Йона 4:11; Як 5:4; Отк 18:5)3Но Йона стана да побегне в Тарсис от ГОСПОДНЕТО присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от ГОСПОДНЕТО присъствие. (Бит 4:16; И Н 19:46; 2 Лет 2:16; Йов 1:12; Йов 2:7; Йона 4:2; Д А 9:36)4Но ГОСПОД повдигна силен вятър по морето и настана голяма буря в морето, така че имаше опасност корабът да се разбие. (Пс 107:25)5Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко. (1 Цар 24:3; Д А 27:18; Д А 27:19; Д А 27:38)6Затова капитанът на кораба се приближи до него и му каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем. (Пс 107:28; Йоил 2:14)7После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона. (И Н 7:14; И Н 7:16; 1 Цар 10:20; 1 Цар 10:21; 1 Цар 14:41; 1 Цар 14:42; Пр 16:33; Д А 1:26)8Тогава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си? (И Н 7:19; 1 Цар 14:43)9А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от ГОСПОДА, небесния Бог, Който създаде морето и сушата. (Пс 146:6; Д А 17:24)10Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от ГОСПОДНЕТО присъствие, понеже им беше казал.)11Тогава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне морето за нас? (Защото морето ставаше все по-бурно.)12И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря. (Йн 11:50)13Но хората все още гребяха усилено, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях. (Пр 21:30)14Затова извикаха към ГОСПОДА: Молим Ти се, ГОСПОДИ, молим Ти се да не загинем поради живота на този човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, ГОСПОДИ, си сторил каквото си искал. (Вт 21:8; Пс 115:3)15И така, хванаха Йона и го хвърлиха в морето. Тогава яростта на морето престана. (Пс 89:9; Лк 8:24)16А хората се уплашиха твърде много от ГОСПОДА, принесоха Му жертва и направиха оброци. (Мк 4:41; Д А 5:11)17А ГОСПОД беше определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.