2.Samuel 16 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

2.Samuel 16 | Библия, синодално издание
1 Когато Давид послезе от върха на планината, ето, насреща му Сива, слуга на Мемфивостея, с два натоварени осела с двеста хляба, сто вързопчета сухо грозде, сто низи смокини и с мях вино. 2 Царят попита Сива: защо ти е това? Сива отговори: ослите са за царския дом, за яздене, хлябът и плодовете са храна на момците, а виното за изнемощелите в пустинята. 3 Царят попита: де е синът на господаря ти? Сива отговори на царя: ето, той остана в Иерусалим и казва: тъкмо сега домът Израилев ще ми върне бащиното ми царство. 4 И каза на Сива: ето, твое е всичко, що има Мемфивостей. И Сива отговори, като се поклони: дано намеря милост пред очите на моя господар-цар! 5 Когато цар Давид стигна до Бахурим, ето, оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом, на име Семей, син на Гера. Той вървеше и злословеше, 6 и хвърляше камъни върху Давида и върху всички цар Давидови слуги; а всички люде и всички храбри бяха отдясно и отляво (на царя). 7 Като го злословеше, Семей думаше тъй: махвай се, махвай се, убиецо, и беззаконнико! 8 Господ обърна против тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръцете на сина ти Авесалома; и ето, ти си в неволя, понеже си кръвопиец. 9 Тогава Авеса, Саруев син, каза на царя: защо това мъртво псе злослови господаря ми царя? Ще ида и ще му сваля главата. 10 Царят каза: какво ни е, мене и вам, Саруеви синове? (оставете го,) нека злослови, защото Господ му е заповядал да злослови Давида. А кой може да каже: защо правиш тъй? 11 И Давид каза на Авеса и на всичките си слуги: когато син ми, който е излязъл из моите чресла, търси душата ми, толкоз повече един син на вениаминец; оставете го, нека злослови, защото Господ му е заповядал; 12 може би, Господ ще погледне милостивно на унижението ми, и ще ми въздаде Господ добро за днешното му злословие. 13 И вървяха Давид и людете му по пътя си, а Семей вървеше покрай планината, откъм неговата страна, вървеше, злословеше и хвърляше камъни и пръст към него. 14 И стигна царят и всичкият му народ, който беше с него, изморен, и там си почиваше. 15 Авесалом пък и целият израилски народ дойдоха в Иерусалим, и с него Ахитофел. 16 Когато архитенецът Хусий, Давидов приятел, дойде при Авесалома, каза му: да живее царят! 17 И Авесалом каза на Хусия: такова е то твоето усърдие към твоя приятел! защо не отиде с приятели си? 18 Хусий отговори на Авесалома: не, аз ще отида подир тогова, когото избра Господ и тоя народ и цял Израил; с него съм и аз, и с него ще остана. 19 И при това кому ще служа? Нали на сина му? както служих на баща ти, тъй ще служа и на тебе. 20 И Авесалом каза на Ахитофела: дайте съвет, какво да правим. 21 Ахитофел отговори на Авесалома: влез при наложниците на баща си, които той остави да пазят дома му; и ще чуят всички израилтяни, че си станал омразен за баща си, и ще укрепнат ръцете на всички, които са с тебе. 22 И поставиха за Авесалома шатра на покрива, и Авесалом влезе при наложниците на баща си пред очите на цял Израил. 23 А съветите на Ахитофела, които той даваше, в онова време се смятаха, като кога някой би се допитвал до Бога. Такъв беше всеки Ахитофелов съвет както за Давида, тъй и за Авесалома.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Управлението на Авесалом в Йерусалим

1 Когато Давид беше превалил върха на хълма, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто наниза летни плодове и един мях с вино. 2 Царят попита Сива: Защо носиш това? А Сива отвърна: Ослите са, за да язди царското семейство, хлябовете и летните плодове – за да ги ядат момците, а виното – за да пият онези, които изнемощеят в пустинята. 3 Тогава царят каза: Къде е синът на господаря ти? Сива му отговори: Остана в Йерусалим, защото си каза: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство. 4 Царят каза на Сива: Твой е целият Мемфивостеев имот. И Сива каза: Кланям ти се. Нека придобия твоето благоволение, господарю мой, царю. 5 А когато цар Давид стигна във Ваурим, оттам излезе един човек от семейството на Сауловия дом на име Семей, Гираев син. И като излезе, вървеше и проклинаше. 6 И хвърляше камъни върху Давид и върху всичките му слуги. А целият народ и всички силни мъже бяха отдясно му и отляво му. 7 Семей, като проклинаше, говореше така: Излез, излез, убиецо и беззаконнико! 8 ГОСПОД докара върху тебе цялата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари. ГОСПОД предаде царството в ръката на сина ти Авесалом. Ето те в нещастието ти, защото си убиец. 9 Тогава Ависей, Саруиният син, каза на царя: Защо това мъртво куче да кълне господаря ми, царя? Позволи ми да мина отсреща и да му отсека главата. 10 А царят отговори: Какво общо има между мен и вас, Саруини синове? Когато кълне и когато ГОСПОД му е казал: Прокълни Давид, кой може да му каже: Защо правиш така? 11 Давид каза още на Ависей и на всичките си слуги: Синът ми, който е излязъл от чреслата ми, търси да отнеме живота ми, а колко повече сега този вениаминец! Остави го, нека проклина, защото ГОСПОД му е заповядал. 12 Може би ГОСПОД ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес. 13 И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и проклинаше; като вървеше, хвърляше върху него камъни и прах. 14 А царят и целият народ, който беше с него, пристигнаха уморени и си починаха там. 15 В това време Авесалом и целият народ, т. е. израилските мъже, дойдоха в Йерусалим, и Ахитофел дойде с него. 16 И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят! 17 А Авесалом го попита: Това ли е благостта ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си? 18 Хусай отвърна на Авесалом: Не, а когото ГОСПОД и този народ, и всички израилски мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана. 19 При това на кого ще бъде служенето ми? Не е ли на сина на приятеля ми? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе. 20 Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте ми съвет какво да правим. 21 И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата. Като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се укрепят ръцете на всички, които са с теб. 22 И така, поставиха шатъра за Авесалом върху покрива на къщата, а Авесалом влезе при бащините си наложници пред очите на целия Израил. 23 А в онова време съветът, който даваше Ахитофел, беше смятан все едно някой търсеше съвет от слово на Бога; за такъв се смяташе всеки Ахитофелов съвет и от Давид, и от Авесалом.