2.Samuel 14 | Библия, синодално издание

1 Саруевият син Иоав забеляза, че сърцето на царя се обърна към Авесалома. 2 Иоав прати в Текоя и доведе оттам една умна жена и каза и: престори се, че плачеш; облечи жалейна дреха, не се мажи с дървено масло, и се представи за жена, която е оплаквала много дни мъртвец; 3 па иди при царя и му кажи тъй и тъй. И Иоав вложи в устата и, какво да каже. 4 И жената текоянка влезе при царя, падна ничком наземи, поклони се и каза: помогни, царю, помогни! 5 Царят я попита: какво ти е? И тя отговори: вдовица съм (отколе), мъж ми умря; 6 рабинята ти имаше двама синове; те се скараха на полето, нямаше кой да ги разтърве, и единият удари другия и го уби. 7 И ето, целият род въстана против рабинята ти и казва: предай тогова, който уби брата си, ние ще го убием заради душата на брата му, която той погуби, и ще изтребим дори и наследника. И тъй, те ще угасят искрата, що ми още остава, за да не оставят на мъжа ми име и потомство по земното лице. 8 И царят каза на жената: иди си спокойно вкъщи, аз ще дам заповед за тебе. 9 Но жената текоянка каза на царя: върху мене, царю, мой господарю, да бъде вината и върху бащиния ми дом, а царят и престолът му са невинни. 10 И царят каза: доведи ми оногова, който бъде против тебе, и той вече няма да те докосне. 11 Тя каза: закълни се, царю, в Господа, твоя Бог, че не ще се умножат отмъстителите за кръв и не ще погубят сина ми. И царят каза: жив ми Господ! ни косъм от твоя син няма да падне на земята. 12 И жената каза: позволи на рабинята си да каже още една дума на своя царгосподар. 13 Той рече: говори. И жената каза: защо мислиш тъй против Божия народ? Царят, като каза тая дума, сам се обвини, задето не връща своя изгнаник. 14 Ние ще умрем и ще станем като разляна на земята вода, която не може да се събере; но Бог не желае да погуби душата и се грижи да не отхвърли от Себе Си и отхвърления. 15 И сега аз дойдох да кажа на царя, моя господар, тия думи, защото народът ме плаши; и твоята рабиня си каза: ще поговоря с царя, дали не ще постъпи той според думата на рабинята си; 16 царят бездруго ще изслуша и ще избави рабинята си от ръката на ония, които искат да ме премахнат, заедно със сина ми, от Божието наследие. 17 И твоята рабиня си каза: думата на моя господар-цар нека ми бъде утеха, защото моят господар-цар е като ангел Божий, и може да изслуша доброто и лошото. И Господ, Бог твой, ще бъде с тебе. 18 Царят отговори и каза на жената: не крий от мене това, за което ще те попитам. И жената каза: говори, господарю мой, царю. 19 И царят каза: във всичко това не е ли с тебе ръката на Иоава? Жената отговори и каза: да ти е жива душата, господарю мой, царю; от това, що каза моят господар-цар, не може да има отклонение ни надясно, ни наляво; наистина, твоят раб Иоав ми заповяда и той вложи в устата на рабинята ти всички тия думи; 20 твоят раб Иоав ме научи, да дам чрез притча такъв изглед на тая работа. Но моят господар (царят) е мъдър, както е мъдър Ангел Божий, та знае всичко, що е на земята. 21 И царят каза на Иоава: ето, аз направих (според думата ти), иди, прочее, върни момъка Авесалома. 22 Тогава Иоав падна ничком наземи и се поклони, и благослови царя, думайки: сега рабът ти знае, че е намерил благоволение пред твоите очи, господарю мой, царю, понеже царят постъпи според думата на своя раб. 23 И стана Иоав, та отиде в Гесур и доведе Авесалома в Иерусалим. 24 И царят каза: нека се върне в къщата си, но лицето ми да не вижда. И Авесалом отиде в къщата си, ала царското лице не видя. 25 Между всички израилтяни нямаше такъв хубавец, като Авесалома, и толкова похваляван като него: от ходилото на нозете до върха на главата му у него нямаше недостатък. 26 Когато острижеше косата си, а той я стрижеше всяка година, понеже му тежеше, – то космите от главата му тежаха двеста сикли според царската теглилка. 27 И на Авесалома се родиха трима синове и една дъщеря, на име Тамар; тя беше жена хубавица (и стана жена на Ровоама, Соломонов син, и му роди Авия). 28 И стоя Авесалом в Иерусалим две години, но царевото лице не видя. 29 И Авесалом прати за Иоава, за да го проводи при царя; но той не рачи да дойде при него. Проводи и втори път, но той не рачи да дойде. 30 И (Авесалом) каза на слугите си: виждате ли нивата на Иоава до моята? той има там ечемик; идете и я изгорете с огън. И Авесаломовите слуги изгориха с огън оная нива. (И дойдоха слугите на Иоава при него, раздраха дрехите си, и казаха: Авесаломовите слуги изгориха нивата ти с огън.) 31 И стана Иоав, и отиде при Авесалома вкъщи и му каза: защо твоите слуги са изгорили нивата ми с огън? 32 И Авесалом отговори на Иоава: ето, аз пращах за тебе и казах: дойди тука, и аз ще те проводя при царя да кажеш: защо съм дошъл от Гесур? По-добре щеше да бъде да останех там. Аз искам да видя лицето на царя. Ако пък съм виновен, убий ме. 33 Иоав отиде при царя и му разказа това. Царят повика Авесалома. Той дойде при царя, (поклони му се) и падна ничком наземи пред царя. И царят целуна Авесалома.

Библия, ревизирано издание

Застъпничество на Йоав за Авесалом

1 Йоав, Саруиният син, забеляза, че сърцето на царя беше привързано към Авесалом. 2 Затова Йоав прати в Текое и доведоха оттам една умна жена, и той и каза: Престори се, че си в траур, облечи траурни дрехи, не се помазвай с масло, а се престори на жена, която жалее дълго време за мъртвец. 3 И иди при царя и му говори според тези думи. И Йоав я подучи какво да говори. 4 Когато текойката дойде да говори на царя, падна с лице на земята, поклони се и каза: Помогни ми, царю. 5 И царят и каза: Какво ти е? А тя отговори: Ах! Аз съм вдовица. Мъжът ми умря. 6 Слугинята ти имаше двама сина. Те двамата се сбиха на полето. Нямаше кой да ги разтърве и единият удари другия и го уби. 7 И, ето, всички роднини застанаха против слугинята ти и казаха: Предай онзи, който удари брат си, за да го убием за живота на брат му, когото уби. Така ще изтребим и наследника. С това те ще угасят въглена, който ми е останал, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по лицето на земята. 8 Царят каза на жената: Иди у дома си. Аз ще се разпоредя за теб. 9 А текойката отговори на царя: ГОСПОДАРЮ мой, царю, беззаконието нека бъде върху мен и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни. 10 И царят отвърна: Който проговори против тебе, доведи го при мен и няма вече да те докачи. 11 А тя каза: Моля, нека царят помни ГОСПОДА, своя Бог, за да не продължава отмъстителят за кръвта да изтребва и да не погуби сина ми. Той и каза: Заклевам се в живота на ГОСПОДА, нито един косъм от сина ти няма да падне на земята. 12 Тогава жената отговори: Нека каже, моля, слугинята ти още една дума на господаря си, царя. И той каза: Кажи. 13 Жената проговори: Защо си намислил такова нещо против Божия народ? Понеже царят, като казва това, излиза виновен затова, че царят не възвръща своя син изгнаник. 14 Защото е неизбежно ние да умрем и сме като вода, разляна по земята, която не се събира пак. А и Бог не отнема живот, а изнамира средства, така че изгнаникът да не остане отдалечен от Него. 15 По тази причина дойдох да кажа това на господаря си, царя. Народът ме уплаши и слугинята ти си каза: Ще говоря сега на царя. Може би царят ще изпълни молбата на слугинята си. 16 Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да погуби и мен, и сина ми от Божието наследство. 17 И слугинята ти си каза: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна. Защото господарят ми, царят, е като Божий ангел, за да разсъждава за доброто и злото. А ГОСПОД, твоят Бог, да бъде с тебе. 18 Тогава царят отговори на жената: Моля, не скривай от мене това, за което ще те попитам. И жената каза: Нека проговори, моля, господарят ми, царят. 19 Царят я запита: С тебе ли е във всичко това ръката на Йоав? А жената отговори: Заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, царю, никой не може да се отклони нито надясно, нито наляво от нищо, което изрече господарят ми, царят. Слугата ти Йоав, той ми заповяда и той ме научи какво да кажа. 20 Слугата ти Йоав направи това, за да представи по този начин работата. И господарят ми е мъдър – с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, което има на света. 21 Тогава царят каза на Йоав: Ето, ще направя това. Иди и доведи младежа Авесалом. 22 Йоав падна с лице на земята, поклони се и благослови царя. И Йоав каза: Днес слугата ти позна, че придоби твоето благоволение, господарю мой, царю, защото царят изпълни желанието на слугата си. 23 И така, Йоав стана, отиде в Гесур и доведе Авесалом в Йерусалим. 24 А царят каза: Нека отиде в своята къща, а моето лице няма да види. Затова Авесалом отиде в своята си къща и не видя лицето на царя. 25 А в целия Израил нямаше човек толкова много възхваляван за красотата си, колкото Авесалом. От петата на крака му чак до върха на главата му нямаше в него недостатък. 26 И когато острижеше главата си (защото всяка година я стрижеше, понеже косата му натежаваше, затова я подстригваше), претегляше косата си и тя тежеше двеста сикъла според царската теглилка. 27 На Авесалом се родиха трима сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива. 28 И Авесалом остана в Йерусалим цели две години, без да види лицето на царя. 29 Тогава Авесалом повика Йоав, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. Повика го втори път; но той пак отказа да дойде. 30 Затова Авесалом каза на слугите си: Йоавовата нива е близо до моята. Там има ечемик: идете и го запалете. И така, Авесаломовите слуги подпалиха нивата. 31 Тогава Йоав стана, отиде при Авесалом в къщата му и го попита: Защо слугите ти са запалили нивата ми? 32 А Авесалом отговори на Йоав: Пратих до тебе да ти кажат: Ела тук, за да те пратя при царя да му кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? По-добре щеше да е за мене да бях още там. Нека сега видя лицето на царя и ако има неправда в мене, нека ме убие. 33 Тогава Йоав отиде при царя и му извести това. И царят повика Авесалом, който, като дойде при него, се поклони с лице до земята пред царя. И царят целуна Авесалом.

2.Samuel 14 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Застъпничество на Йоав за Авесалом