2.Korinther 1 | Библия, синодално издание

1 Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, до църквата Божия в Коринт заедно с всички светии по цяла Ахаия: 2 благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа. 3 Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха, 4 Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава сами нас! 5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа. 6 Скърбим ли ние, скърбим за ваша утеха и спасение, което става, като претърпявате същите страдания, каквито и ние търпим; 7 и надеждата ни за вас е твърда. Утешаваме ли се, утешаваме се за ваша утеха и спасение, знаейки, че както участвувате в страданията ни, тъй ще бъдете участници и в утехата. 8 Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем. 9 Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите, 10 Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави, 11 като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас. 12 Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас. 13 Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете, 14 както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашего Иисуса Христа. 15 И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат, 16 и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея. 17 Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето „да“, „да“ да бъде и „не“, „не“? 18 Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше „да“ и „не“. 19 Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше „да“ и „не“, но в Него беше „да“, 20 понеже всички обещания Божии в Него са „да“, и в Него „амин“, за слава Божия чрез нас. 21 А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог; 22 Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни. 23 Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт; 24 не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.

Библия, ревизирано издание

Благодарност към Бога

1 Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахая: 2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос. 3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха, 4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога. 5 Защото както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христос. 6 Но ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха и спасение, която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние. 7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата. 8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, – бяхме под твърде голямо напрежение*, свръх силите ни, така че дори се отчаяхме за живота си; 9 даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите. 10 И Той ни избави от толкова близка смърт и още избавя, и се надяваме на Него, че пак ще ни избави, 11 като ни съдействате и вие чрез молитва, така че поради дадената ни чрез молитвите на мнозина благодат да благодарят мнозина за нас.

Отлагане на посещението в Коринт

12 Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат. 13 Защото не ви пишем друго освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че и докрай ще разбирате 14 (както и отчасти сте разбрали), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус. 15 С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен, 16 като мина през вас за Македония; а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея. 17 Нима като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“? 18 Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“, 19 защото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана и „да“ и „не“, но в Него стана „да“; 20 понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са „да“; затова и чрез Него е „амин“, за Божията слава чрез нас. 21 А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христос и Който ни е помазал, е Бог, 22 Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог. 23 Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт; 24 защото не сме господари над вярата ви, а сме помощници на вашата радост; понеже колкото за вярата, вие стоите твърди.

2.Korinther 1 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Благодарност към Бога

Отлагане на посещението в Коринт