от Bulgarian Bible Society1Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, до църквата Божия в Коринт заедно с всички светии по цяла Ахаия:2благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа. (1 Кор 1:3)3Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха, (Изх 34:6; 1 Пет 1:3)4Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава сами нас! (Пс 33:20)5Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа. (Кол 1:24)6Скърбим ли ние, скърбим за ваша утеха и спасение, което става, като претърпявате същите страдания, каквито и ние търпим;7и надеждата ни за вас е твърда. Утешаваме ли се, утешаваме се за ваша утеха и спасение, знаейки, че както участвувате в страданията ни, тъй ще бъдете участници и в утехата.8Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем.9Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите,10Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави,11като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас. (Рим 15:30; 2 Кор 4:15)12Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас. (Д А 23:1; 2 Кор 2:17; 2 Кор 4:2; 2 Кор 7:14)13Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете,14както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашего Иисуса Христа.15И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат, (1 Кор 4:19)16и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея.17Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето „да“, „да“ да бъде и „не“, „не“? (Мт 5:37)18Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше „да“ и „не“.19Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше „да“ и „не“, но в Него беше „да“,20понеже всички обещания Божии в Него са „да“, и в Него „амин“, за слава Божия чрез нас. (Чис 23:19)21А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог; (1 Йн 2:20)22Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни. (Рим 8:15; 2 Кор 5:5; Отк 2:17)23Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт;24не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.
1Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахая: (Еф 1:1; Фил 1:1; Кол 1:1; Кол 1:4; 1 Тим 1:1; 2 Тим 1:1)2Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос. (Рим 1:7; 1 Кор 1:3; Гал 1:3; Фил 1:2; Кол 1:2; 1 Сол 1:1; 2 Сол 1:2; Флм 1:3)3Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха, (Еф 1:3; 1 Пет 1:3)4Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.5Защото както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христос. (Д А 9:4; 2 Кор 4:10; Кол 1:24)6Но ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха и спасение, която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние. (2 Кор 4:15)7И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата. (Рим 8:17; 2 Тим 2:12)8Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, – бяхме под твърде голямо напрежение[1], свръх силите ни, така че дори се отчаяхме за живота си; (Д А 19:23; 1 Кор 15:32; 1 Кор 16:9)9даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите. (Ер 17:5; Ер 17:7)10И Той ни избави от толкова близка смърт и още избавя, и се надяваме на Него, че пак ще ни избави, (2 Пет 2:9)11като ни съдействате и вие чрез молитва, така че поради дадената ни чрез молитвите на мнозина благодат да благодарят мнозина за нас. (Рим 15:30; 2 Кор 4:15; Фил 1:19; Флм 1:22)
Отлагане на посещението в Коринт
12Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат. (Д А 23:1; 1 Кор 2:4; 1 Кор 2:13; 2 Кор 2:17; 2 Кор 4:2; 2 Кор 7:14)13Защото не ви пишем друго освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че и докрай ще разбирате14(както и отчасти сте разбрали), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус. (2 Кор 5:12; Фил 2:16; Фил 4:1; 1 Сол 2:19; 1 Сол 2:20)15С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен, (Рим 1:11; 1 Кор 4:19)16като мина през вас за Македония; а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея. (1 Кор 16:5; 1 Кор 16:6)17Нима като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“? (Мт 5:37; 2 Кор 10:2)18Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“,19защото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана и „да“ и „не“, но в Него стана „да“; (Мк 1:1; Лк 1:35; Д А 9:20; Евр 13:8)20понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са „да“; затова и чрез Него е „амин“, за Божията слава чрез нас. (Чис 23:19; Рим 15:8; Рим 15:9)21А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христос и Който ни е помазал, е Бог, (1 Йн 2:20; 1 Йн 2:27)22Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог. (Рим 8:15; 1 Кор 4:21; 2 Кор 5:5; Еф 1:13; Еф 1:14; Еф 4:30; 2 Тим 2:19; Отк 2:17)23Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт; (Рим 1:9; 2 Кор 2:3; 2 Кор 11:31; 2 Кор 12:20; 2 Кор 13:2; 2 Кор 13:10; Гал 1:20; Фил 1:8)24защото не сме господари над вярата ви, а сме помощници на вашата радост; понеже колкото за вярата, вие стоите твърди. (Рим 11:20; 1 Кор 3:5; 1 Кор 15:1; 1 Пет 5:3)