2.Korinther 2 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

2.Korinther 2 | Библия, синодално издание
1 Итъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение. 2 Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил? 3 Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви. 4 От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас. 5 Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви. 6 Доста е за такъв това наказание от мнозинството; 7 така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб; 8 затова моля ви да покажете към него любов. 9 Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни. 10 А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам; понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово, 11 за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли. 12 Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне, 13 духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония. 14 Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него. 15 Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат: 16 на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите – живителен дъх за живот. И кой е способен за това? 17 Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Прошка за наказания коринтянин

1 Обаче това реших, заради себе си да не идвам при вас пак със скръб. 2 Защото ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен? 3 И това писах нарочно да не би, когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви. 4 Защото с голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която храня особено към вас. 5 Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мен, а донякъде (да не кажа премного) всички вас. 6 За такъв един е достатъчно наказанието, което му е било наложено от повечето от вас; 7 така че вече е по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от прекомерна скръб. 8 Затова ви моля да го уверите в любовта си към него. 9 Понеже затова и писах, за да ви изпитам дали сте послушни във всичко. 10 А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христос, 11 да не би Сатана да използва случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

Успехът на проповедта за Исус Христос

12 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие и когато ми се отвори врата в Господнето дело, 13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония. 14 Но благодаря на Бога, Който винаги ни води в победително шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него. 15 Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват. 16 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите – животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това дело? 17 Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога пред Бога.