2.Korinther 2 | Библия, синодално издание
1Итъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение.2Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил?3Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви.4От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.5Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви.6Доста е за такъв това наказание от мнозинството;7така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб;8затова моля ви да покажете към него любов.9Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни.10А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам; понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово,11за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли.12Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне,13духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония.14Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него.15Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат:16на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите – живителен дъх за живот. И кой е способен за това?17Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.
Библия, ревизирано издание
Прошка за наказания коринтянин
1Обаче това реших, заради себе си да не идвам при вас пак със скръб.2Защото ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен?3И това писах нарочно да не би, когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.4Защото с голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която храня особено към вас.5Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мен, а донякъде (да не кажа премного) всички вас.6За такъв един е достатъчно наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;7така че вече е по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от прекомерна скръб.8Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.9Понеже затова и писах, за да ви изпитам дали сте послушни във всичко.10А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христос,11да не би Сатана да използва случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.
Успехът на проповедта за Исус Христос
12А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие и когато ми се отвори врата в Господнето дело,13духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.14Но благодаря на Бога, Който винаги ни води в победително шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.15Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват.16На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите – животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това дело?17Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога пред Бога.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.