Psalm 105 | Библия, синодално издание

Алилуия.

1 Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна. 2 Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала? 3 Блажени, които пазят закона и вършат правда във всяко време. 4 Спомни си за мене, Господи, в благоволението Си към Твоя народ; посети ме с Твоето спасение, 5 за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля с Твоето наследие. 6 Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда. 7 Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море. 8 Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество. 9 Сърдито извика на Червено море, и то пресъхна; и ги преведе по бездните като по сухо, 10 и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага. 11 Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях. 12 И те повярваха на думите Му (и) изпяха Нему хвала. 13 Но скоро забравиха делата Му, не дочакаха Неговото решение; 14 увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност. 15 И Той изпълни тяхното искане, но прати язва на душите им. 16 И в стана завидяха на Моисея и Аарона, светия Господен. 17 Разтвори се земята, погълна Датана и покри сбирщината Авиронова. 18 И пламна огън в тяхното сборище, пламък изгори нечестивците. 19 Направиха телец на Хорив и се поклониха на истукана; 20 и замениха своята слава с образ на вол, който яде трева. 21 Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет, 22 дивни в Хамовата земя, страшни при Червено море. 23 И щеше да ги изтреби, ако Моисей, Неговият избраник, не бе застанал пред Него в пролома, да отклони яростта Му, та да (ги) не погуби. 24 И те презряха желаната земя, не вярваха на словото Му; 25 и роптаеха в шатрите си, не слушаха гласа Господен. 26 И Той дигна ръка против тях, за да ги повали в пустинята, 27 да повали тяхното племе пред народите и да ги разпилее по земите. 28 Те се прилепиха към Ваалфегора и ядоха жертви, принасяни на бездушните, 29 и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва. 30 Но стана Финеес и произведе съд, и язвата престана. 31 И това му се сметна за праведност в род и род довеки. 32 И разгневиха Бога при водите на Мерива, и Моисей пострада заради тях, 33 защото те огорчиха духа му, и той сгреши с устата си. 34 Не изтребиха народите, за които им бе казал Господ, 35 но се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела; 36 служиха на техните истукани, които бяха примка за тях, 37 и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете; 38 проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв; 39 оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си. 40 И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие 41 и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят. 42 Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка. 43 Много пъти Той ги избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за беззаконието си. 44 Но Той милостно поглеждаше към тяхната скръб, колчем чуваше техните вопли, 45 и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше по голямата Си милост; 46 и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен. 47 Спаси ни, Господи, Боже наш, и ни събери измежду народите, за да славим Твоето свето име, да се хвалим с Твоята слава! 48 Благословен Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: Амин! Алилуия!

Библия, ревизирано издание

Бог и Неговият народ

1 (По слав. 104.) Славословете ГОСПОДА; призовавайте името Му; възвестявайте между племената делата Му. 2 Пейте Му, славословете Го; говорете за всичките Му чудесни дела. 3 Хвалете се с Неговото свято име; нека се весели сърцето на онези, които търсят ГОСПОДА. 4 Търсете ГОСПОДА и Неговата сила; търсете лицето Му винаги. 5 Помнете чудесните дела, които е извършил, знаменията Му и отсъжданията на устата Му, 6 вие, потомци на слугата Му Авраам, деца Яковови, Негови избрани. 7 Той е ГОСПОД, нашият Бог, Чийто съд е по цялата земя. 8 Винаги помни завета Си; словото е заповядал да стои за хиляда поколения, 9 което изговори на Авраам, и клетвата, с която се закле на Исаак, 10 която утвърди на Яков за закон, на Израил за вечен завет, 11 като каза: На тебе ще дам ханаанската земя за дял на наследството ви. 12 Когато те бяха още малко на брой – да! – малко и пришълци в нея, 13 и се скитаха от народ в народ, от едно царство в друго, 14 Той не остави никой да им навреди, дори заради тях изобличи царе, 15 като каза: Да не закачите помазаните Ми и да не сторите зло на пророците Ми. 16 После призова глад на земята, строши всяка подпорка от хляб. 17 Изпрати пред тях човека Йосиф, който беше продаден като роб. 18 Притиснаха краката му с окови; душата му страдаше в притискането на желязото, 19 докато дойде време да се изпълни думата му; защото словото ГОСПОДНЕ го изпитваше. 20 Царят прати и го развързаха – управителят на племена, – и го освободиха. 21 Постави го господар на дома си и управител на целия си имот, 22 за да вързва първенците му по волята си и да поучава старейшините му на мъдрост. 23 Тогава Израил дойде в Египет. Да! Яков се пресели в Хамовата земя, 24 където ГОСПОД умножи народа Си много и ги направи по-силни от противниците им. 25 Обърна сърцето им да мразят народа Му, да постъпват коварно със слугите Му. 26 Прати слугата Си Моисей и Аарон, когото беше избрал, 27 които извършиха сред тях знаменията Му и чудесата Му в Хамовата земя. 28 Той изпрати тъмнина и причини мрак, дано не се възпротивят на думите Му*. 29 Превърна водите им в кръв и изтреби рибите им. 30 Земята им започна да гъмжи от жаби чак до вътрешните стаи на царете им. 31 Той каза и дойдоха рояци мухи и въшки по всичките им предели. 32 Даде им град вместо дъжд и гръмотевици в земята им. 33 Порази също така лозята им и смокините им и изпочупи всичките дървета в пределите им. 34 Каза – и дойдоха скакалци и безчислени гъсеници, 35 които изпоядоха цялата трева по земята им и изядоха плода на нивите им. 36 Порази и всички първородни в земята им, първородния на силата на всички тях. 37 И изведе народа Си със сребро и злато; и нямаше нито един между племената им, който се спъваше по пътя. 38 Развесели се Египет, когато си излязоха; защото страх от тях го беше нападнал. 39 Разпростря облак да ги покрива и огън да им свети нощем. 40 Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци и с небесен хляб ги насити. 41 Разцепи скалата и бликнаха води, потекоха в безводните места като река. 42 Защото си припомни Своето свято обещание към слугата Си Авраам. 43 Така изведе народа Си с веселие, избраните Си – с пеене. 44 Даде им земите на народите; и те получиха плода, за който племената се бяха трудили, 45 за да пазят Неговите наредби и да изпълняват законите Му. Алилуя.

Psalm 105 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Алилуия.

Бог и Неговият народ