Psalm 104 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Psalm 104 | Библия, синодално издание
1 Славете Господа; призовавайте Неговото име; разгласявайте между народите делата Му; 2 възпейте Го и пейте Му; разказвайте за всички Негови чудеса. 3 Хвалете се с Неговото свето име: да се весели сърцето на ония, които търсят Господа. 4 Търсете Господа и Неговата сила, търсете винаги лицето Му. 5 Спомняйте си чудесата Му, които е сторил, личбите Му и съдбите от устата Му, 6 вие, семе Авраамово, Негови раби, синове Иаковови, Негови избраници. 7 Той е Господ, Бог наш: Неговите съдби са по цяла земя. 8 Той вечно помни завета Си, словото, що е заповядал в хиляди родове, 9 що е завещал на Авраама, и клетвата Си на Исаака, 10 и турил това за закон Иакову и за вечен завет Израилю, 11 думайки: тебе ще дам Ханаанската земя за дял на вашето наследие. 12 Когато те бяха още малко на брой, твърде малко, и бяха пришълци в нея 13 и преминаваха от народ в народ, от царство у друго племе, – 14 никому не позволяваше да ги обижда и на царете за тях забраняваше: 15 „не се докосвайте до Моите помазани, и на Моите пророци не правете зло.“ 16 И призова глад на земята; всяко хлебно стъбло изтреби. 17 Прати пред тях човек: за роб биде продаден Иосиф. 18 Стегнаха в окови нозете му; в желязо се намери душата му, 19 докле се изпълни словото Му: словото Господне го изпита. 20 Царят прати, и владетелят на народите го развърза и го освободи; 21 постави го за господар над дома си и управител над всичките си владения, 22 за да поучава велможите му по душата си и старейшините му да учи на мъдрост. 23 Тогава дойде Израил в Египет, и Иаков се пресели в Хамовата земя. 24 И размножи Бог твърде много Своя народ и го направи по-силен от враговете му. 25 Възбуди в сърцето им омраза против народа Си, и лукавство – против рабите Му. 26 Изпрати Своя раб Моисея и Аарона, когото избра. 27 Те показаха между тях думите на Неговите личби и чудесата (Му) в Хамовата земя. 28 Прати тъмнина и произведе мрак, и те се не възпротивиха на словото Му. 29 Превърна водата им в кръв и измори рибата им. 30 Земята им произведе много жаби, дори в спалнята на царете им. 31 Той каза, и нападнаха разни насекоми и мушици по всички техни предели. 32 Вместо дъжд напрати върху тях град, палещ огън върху земята им, 33 и уби лозята им и смоковниците им, и изпотроши дърветата в техните предели. 34 Каза, и нападнаха скакалци и гъсеници безброй; 35 и изпоядоха всичката трева по земята им, и изпоядоха плодовете на нивите им. 36 И порази всичко първородно в земята им, начатъците на всичката им сила. 37 И изведе израилтяните със сребро и злато, и нямаше болен в колената им. 38 Зарадва се Египет поради тяхното излизане, понеже беше го страх нападнал от тях. 39 Простря облак (тям) за сянка, и огън, за да (им) свети нощем. 40 Искаха, и Той им прати пъдпъдъци и с хляб небесен ги насищаше. 41 Разтвори камък, и потекоха води, потекоха като река по сухите места, 42 защото Той си спомни Своето свето слово към раба Си Авраама, 43 и изведе Своя народ в радост, Своите избрани във веселие, 44 и даде им земите на народите, и те наследиха труда на другородците, 45 за да спазват наредбите Му и да изпълняват законите Му. Алилуия!

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Възхвала на Създателя

1 (По слав. 103.) Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен – 2 Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха и простираш небето като завеса; 3 Който издигаш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилете на вятъра; 4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си – като огнения пламък; 5 Който си положил земята на основата и, за да не се поклати за вечни времена. 6 Покрил си я с морето* като с дреха; водите застанаха над планините. 7 От Твоето смъмряне те побягнаха, от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг. 8 Издигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях. 9 Положил си граница на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята. 10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините. 11 Напояват всички полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си; 12 при тях небесните птици живеят и пеят между клоните. 13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята; 14 правиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята, 15 и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето на човека. 16 Великолепните* дървета се наситиха, ливанските кедри, които ГОСПОД е насадил, 17 където птиците си свиват гнезда и елхите са жилище на щъркела; 18 високите планини са дом на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци. 19 Той е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва. 20 Спускаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат. 21 Лъвчетата реват за плячка и търсят от Бога храна. 22 Изгрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си. 23 Човек излиза на работата си и се труди до вечерта. 24 Колко са разнообразни Твоите дела, ГОСПОДИ! С мъдрост си направил всички тях; земята е пълна с Твоите творения. 25 Ето голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни – животни малки и големи. 26 Там плават корабите; там е и чудовището*, което си създал да играе в него. 27 Всички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната. 28 Каквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага, 29 скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си. 30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята. 31 Нека трае довека славата ГОСПОДНЯ; нека се радва в делата Си ГОСПОД, 32 Който, когато гледа към земята, тя трепери, когато се допира до планините, те димят. 33 Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам. 34 Да Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в ГОСПОДА. 35 Нека се довършат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. Алилуя.