1Славете Господа, защото е благ, защото е вечна милостта Му!2Тъй да кажат избавените от Господа, които Той избави от вража ръка3и събра от страните, от изток и запад, от север и от морето.4Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град;5търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях.6Но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от техните неволи7и ги поведе по правия път, за да вървят към населен град.8Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки:9защото Той насити жадна душа и душа гладна изпълни с блага.10Те седяха в тъма и смъртна сянка, оковани с тъга и желязо;11защото се не покоряваха на думите Божии и нехаеха за волята на Всевишния.12Той смири тяхното сърце с мъки; те се препънаха, и нямаше кой да им помогне.13Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;14изведе ги от тъмата и смъртната сянка и разкъса оковите им.15Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки;16защото Той строши медните порти и сломи железните заворки.17Безразсъдните страдаха заради беззаконните си пътища и за неправдите си;18от всяка храна се отвръщаше душата им, и те се приближаваха към вратата на смъртта.19Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;20прати Своето слово, изцели ги и ги избави от техните гробове.21Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!22Да Му принасят хвалебна жертва и да разгласят делата Му с пение!23Ония, които тръгват по море на кораби, които имат работа в големите води –24виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбините:25Той каже – и настава бурен вятър и високо издига морските вълни;26възлизат до небесата, слизат до бездната; душата им чезне в неволя;27те се въртят, политат като пияни, и всичката им мъдрост изчезва.28Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги изведе из неволите им.29Той превръща бурята в тишина, и вълните замлъкват.30И се радват, че те са утихнали, и Той ги довежда на желаното пристанище.31Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!32Да Го възхвалят в събранието народно и да Го славят в сбора на старейшините!33Той превръща реки в пустиня, и водни извори – в суша,34земя плодородна – в солница, за нещастие на тия, които живеят на нея.35Той превръща пустиня в езеро, и сухоземица – във водни извори;36и заселва там гладни, и те строят град за живеене;37засяват ниви, насаждат лозя, които им принасят обилни плодове.38Той ги благославя, и те се твърде размножават, и добитъкът им Той не намалява.39Те намаляха и изнемогнаха от угнетение, неволя и скръб, –40Той излива безчестие над князете и ги оставя да скитат в пустинята, дето няма пътища.41А бедния извлича от неволя, и умножава рода му като овче стадо.42Праведните виждат това и се радват, а всяко нечестие затуля устата си.43Който е мъдър, ще забележи това и ще разбере милостта Господня.
Библия, ревизирано издание
Божията милост към Неговия народ
1(По слав. 105.) Алилуя. Славете ГОСПОДА, защото е благ. Защото Неговата милост трае довека.2Кой може да изкаже великите дела на ГОСПОДА или да разгласи цялото Негово хваление?3Блажени онези, които пазят правосъдие; блажен онзи, който върши правда по всяко време.4Помни ме, ГОСПОДИ, с благоволението, което храниш към народа Си; посети ме със спасението Си;5за да видя благоденствието на Твоите избрани, за да се радвам във веселието на народа Ти, за да се хваля заедно с Твоето наследство.6Съгрешихме ние и бащите ни, беззаконие и нечестие извършихме.7Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, не си спомняха многото Твои милости, а се възпротивиха при морето, при Червеното море.8При все това Бог ги избави заради името Си, за да направи познато могъществото Си.9Смъмра Червеното море и то изсъхна; и така ги преведе през дълбочините като през пасбище10и ги спаси от ръката на ненавистника им, и ги изкупи от ръката на неприятеля.11Водите покриха противниците им; не остана нито един от тях.12Тогава повярваха на думите Му, пееха Му хваления.13Но скоро забравиха делата Му, не чакаха изпълнението на намерението Му,14а се полакомиха твърде много в пустинята и изпитаха Бога в безводната страна;15и Той им даде това, което искаха; прати обаче мършавост на душите им.16Също и на Моисей те завидяха в стана и на ГОСПОДНИЯ светия Аарон.17Земята се разтвори и погълна Датан, и покри Авироновата дружина;18и огън се запали сред дружината им; пламък изгори нечестивите.19Те направиха теле в Хорив и се поклониха на излят идол;20така размениха Славата си срещу подобие на вол, който яде трева!21Забравиха своя Избавител, Бога, Който беше извършил велики дела в Египет,22чудесни дела в Хамовата земя, страшни неща около Червеното море.23Затова Той каза, че ще ги изтреби; само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома, за да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.24Дори те презряха желаната земя, не повярваха в Неговото слово,25а зароптаха в шатрите си и не послушаха гласа на ГОСПОДА.26Затова Той им се закле*, че ще ги повали в пустинята27и че ще повали потомството им между народите, и ще ги разпръсне по разни страни.28Също те се прилепиха към Ваалфегор и ядоха жертви, принесени на мъртви богове.29И така предизвикаха Бога с делата си дотолкова, че язвата направи пролом между тях.30Но стана Финеес и извърши посредничество, и язвата престана;31и това му се вмени за правда от род в род довека.32Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, така че нещастие сполетя Моисей заради тях;33защото се разбунтуваха против Духа Му и Моисей говори несмислено с устните си.34При това те не изтребиха племената, както ГОСПОД им беше заповядал,35а се смесиха с тези народи и се научиха на техните дела;36така че служиха на идолите им, които станаха примка за тях.37Да! Синовете си и дъщерите си принесоха в жертва на бесовете38и проляха невинна кръв – кръвта на синовете и дъщерите си, които пожертваха на ханаанските идоли; и земята се оскверни от кръвопролития.39Така те се оскверниха от делата си и блудстваха в действията си.40Затова гневът на ГОСПОДА пламна против народа Му и Той се погнуси от наследството Си.41Предаде ги в ръцете на народите; и ги завладяха противниците им.42Неприятелите им продължиха да ги притесняват и те останаха подчинени под ръката им.43Много пъти Той ги избавя; но понеже намеренията им бяха бунтовнически, затова се и унижиха поради беззаконието си.44Въпреки това обаче Той погледна към утеснението им, когато чу вика им;45спомни си за тях Своя завет и се разкая според голямата Си милост;46също направи да ги съжаляват всички, които ги бяха пленили.47Избави ни, ГОСПОДИ, Боже наш, и ни събери измежду народите, за да славословим Твоето свято име и да тържествуваме с Твоята хвала.48Благословен да е ГОСПОД, Израилевият Бог, отвека и довека; и целият народ да каже: Амин. Алилуя.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.